Публикувам този текст по молба на Кирил Тонев, който всъщност ми препрати писмо, изпратено му от неговата приятелка Моника.

Все казваме, че думите не стигали. Тази вечер получих едно писмо, в което думите стигаха и го пращам и на вас. След като го прочетох не можех да продължа да стоя на едно място без да не направя нещо. Замислих се отново колко бързо се развива днешният свят колко много неща се случват в колко много посоки. Колко малък и колко голям може да бъде един единствен човек. А колко ли силни можем да бъдем ако се обединим за да запазим поне част от човешкото, от ценностите си от онова, в което вярваме. Има хора, които ще продадат майка си и баща си, ако това ще им донесе печалба. А има ли хора, които биха дали всичко за да запазят Рила?

Писмото е от Лора Новачкова…

Господ ще ни хване за ръце, (както на иконата, която имам с Възкресението). Рила е свято място, а случващото се с нея е голямо изпитание за нас, хората. Ще оставим ли тъмнината да се качи на 2200м. до светлината? Ще оставим ли мръсотията да се изкатери по райската стълба, както в приказката на Андерсен? И оттам да възтържествуват, превзели една слънчева крепост.

В случая с Рила има нещо символично. Не става въпрос просто за хотел и голям път. Става въпрос за омърсено свято обитание, по което ще пъплят ниски страсти.Кои са хората, които искат този строеж? Пратеници на доброто? НЕ. Това са хора с огорели души, като опожарена нива, след която остава само черна пепел! Вятърът я разпръсква и тя като частичките от Андерсеновото дяволско огледало лети и почернява, удушава надеждата.

Тук не става въпрос само за унищожената природа, а за едно своеволие, нагло и цинично, което ако прекрачи и този праг, ще ни остави съвсем бедни и без достойнство. Защото ако в тази битка загуби доброто и ние не опазим тази си крепост, то злото ще ни нанесе за в бъдеще такива щети, че никъде не ще намерим покой, а очите ни ще се пълнят само с черната пепел на собствените ни души.

http://www.forthenature.org/petitions

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

3 коментара

  1. Подписал съм не една и две подобни петиции. Видим резултат до днес обаче няма. Единтвеното което разбрах е, че има още няколко хиляди хора като които мисля аз. Но постигнати цели, взети мерки няма. Та си мисля, трябва ли всеки път да сме материални, да излизаме по площадите, да правим нещата неудържими за да се случи правото. Освен това се чудя защо когато в България видим че нещо не е наред ни е страх да си го кажем и да си поискаме отговорност от когото трябва. Всеки път се казва: „нека стане това, нека не става онова“. Никога не се пита: „Защо стана това, защо не стана онова, кога ще си подаде оставката виновния за действието или бездействието“. Каква би била Apple ако за всеки нов продукт акционерите трябваше да се събират и да скандират пред Palo Alto?

    Отговор

  2. Знаех си че ще объркам нещо, Palo Alto да се чете Cupertino. Прекалено емоционално пиша мненията си.

    Отговор

  3. Благодаря, че сте публикували този текст (писмо). България никога не е била толкова обединена с младото си население, че това което се случва е погром срещу нас, нашите деди и бъдещо поколение. Очевидно хората с пари държат Богопомазаните решения и се чувстват, че всичко е тяхно притежание. Трагедията продължава. Борбата няма да спре до тук. Рила ни призовава да и помогнем. И днес този ден дойде.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо