/ Позиция

Reader's corner: За хората с увреждания

Това е първият пост в нещо като нова секция – reader’s corner – писма на читатели. Понякога получавам доста – случвало се е да ги преразказвам или да ги използвам като отправна точка на свои постове. Най-често обаче те не виждат бял свят. След пет години блогърски стаж реших, че е време тук да има ъгълче и на моите читатели. И ето едно писмо от днешната ми поща… Публикувам го с незначителни редакции и съкращения по молба на неговия автор.

Йовко, здравей! Не се познаваме, не сме се и срещали. Блога ти чета от доста време, но да ти натрапвам излишни суперлативи няма смисъл, писмото е с друга цел. Ще те помоля да пуснеш един въпрос за дискутиране в блога си, а ето към него и малко предистория/лични размисли.

Днес ми се случи интересна случка. Как и защо не е важно, въпросът е, че за първи път сериозно се замислих за хората с увреждания. Да, и преди съм бил съпричастен към тях, следял съм от време на време какво става с различните фондации, кой към какво се стреми и какво се променя… и толкова. Срам не срам, до момента не съм се замислял достатъчно какво им е на хората с увреждания и как се справят (е, замислял съм се, но както с всичко в днешната преинформирана среда 5 минути след като си се трогнал от нечия история я забравяш).

Всеки ден слушаме за това какво прави някоя фондация, как правителството бездействало и не приемало адекватни мерки за подобряване условията на живот на хората с увреждания, как организациите спели и т.н… (а нима по всички въпроси в нашата заспала държава не е така). Та замислих се че всъщност 80% от нещата които могат да променят живота на хора с подобни проблеми не са толкова скъпоструващи и не е задължително да слизат някъде от висините на държавните органи под формата на закони, наредби и „проекти“ с единствена цел – медиен интерес.

Та въпроса е, какво можем ние да направим. Ние обикновените хора. Защо ти пиша – блог не водя (на 21 съм и все още не смятам че мога да кажа нещо твърде интересно на хората), а и за подобна дискусия ми се струва че трябва по-висока трибуна. Твоят е четен от достатъчно хора с достатъчно високо IQ, така че молбата ми е да се пусне една дискусия на тази тема. Какво всеки един, в сивия си ежедневник, може да направи, за да помогне. Нека просто хората се замислят, всеки за себе си, и да напишат какво може да се направи или какво вече са направили. Дано темата не се превърне в поредната типично българска оплакваница с надслов „държавата нищо не прави“ и коментарите да са от тип „то трябва да се уреди законово“. Надолу са мои размисли по темата, ако нямаш време, можеш да ги пропуснеш (предполагам ще ги пусна като коментар по темата, ако я видя в блога ти).

За начало, ето какво аз мисля че всеки може да направи:

  1. Най-лесното разбира се е просто да помагаме когато видим човек с увреждания, но без придружител. Да качиш инвалидна количка на тротоара, или да помогнеш с бутането й, да преведеш незрящ от някъде (или да го изпратиш до тях), да напишеш нещо на хартия, обявено само гласово (май все още се случва в някои институции), на глухоням… и т.н и т.н. Това е хем лесно, хем трудно. Трудното е не да отделим от скъпоценното си време за да помогнем, а така да се отнесем с човека, че той да не се почувства сякаш е второкачествен. Това наистина е
    важно – това че е с увреждания, не значи че човека насреща няма достойнство и че можем просто ей така да помагаме като местни суперменовци. Една блага дума, едно „извинете, да ви помогна с нещо“, или „здравейте, да ви насоча на нанякъде“, слагат тънката граница между унижението и благодарността. Пък и благодарността в никакъв случай не е задължителна – имали сме с какво, помогнали сме.

  2. Да огледаме дали работното ни място / мястото където учим е пригодено по някакъв начин за хора с увреждания. Малко натиск към по-горните инстанции, или просто малко доброволен труд за да се постави някъде рампа за инвалидни колички или парапет за незрящи въобще не е непосилно.

  3. Малко електронни подобрения. Виктор и bezmonitor.com са добър пример. Изобщо, ако се занимаваме с уеб разработка, да спазваме стандартите и да мислим и за незрящите които ще посещават страницата ни. Да не слагаме излишни текстове и мегаинтерактивни java script менюта и тъпизми. Да пропуснем гениалната идея captcha – не спира всички ботове, но спира всички незрящи… да се замислим дали наистина ни е нужна и как иначе бихме могли да си защитим приложението. Въобще за занимаващите се с програмиране, хайде да дадем малко тласък на приложенията с отворен код, подпомагащи незрящите.

П.П. Предварително благодаря и поздравления за четения блог. Драсни ми един отговор ако нямаш намерение да пишеш по темата, за да опитам да я пласирам другаде.

Поздрави,
Николай

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT и интернет експерт, предприемач и блогър. Понякога запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Позиция
Reader's corner: За хората с увреждания
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell