Това е първият пост в нещо като нова секция – reader’s corner – писма на читатели. Понякога получавам доста – случвало се е да ги преразказвам или да ги използвам като отправна точка на свои постове. Най-често обаче те не виждат бял свят. След пет години блогърски стаж реших, че е време тук да има ъгълче и на моите читатели. И ето едно писмо от днешната ми поща… Публикувам го с незначителни редакции и съкращения по молба на неговия автор.

Йовко, здравей! Не се познаваме, не сме се и срещали. Блога ти чета от доста време, но да ти натрапвам излишни суперлативи няма смисъл, писмото е с друга цел. Ще те помоля да пуснеш един въпрос за дискутиране в блога си, а ето към него и малко предистория/лични размисли.

Днес ми се случи интересна случка. Как и защо не е важно, въпросът е, че за първи път сериозно се замислих за хората с увреждания. Да, и преди съм бил съпричастен към тях, следял съм от време на време какво става с различните фондации, кой към какво се стреми и какво се променя… и толкова. Срам не срам, до момента не съм се замислял достатъчно какво им е на хората с увреждания и как се справят (е, замислял съм се, но както с всичко в днешната преинформирана среда 5 минути след като си се трогнал от нечия история я забравяш).

Всеки ден слушаме за това какво прави някоя фондация, как правителството бездействало и не приемало адекватни мерки за подобряване условията на живот на хората с увреждания, как организациите спели и т.н… (а нима по всички въпроси в нашата заспала държава не е така). Та замислих се че всъщност 80% от нещата които могат да променят живота на хора с подобни проблеми не са толкова скъпоструващи и не е задължително да слизат някъде от висините на държавните органи под формата на закони, наредби и „проекти“ с единствена цел – медиен интерес.

Та въпроса е, какво можем ние да направим. Ние обикновените хора. Защо ти пиша – блог не водя (на 21 съм и все още не смятам че мога да кажа нещо твърде интересно на хората), а и за подобна дискусия ми се струва че трябва по-висока трибуна. Твоят е четен от достатъчно хора с достатъчно високо IQ, така че молбата ми е да се пусне една дискусия на тази тема. Какво всеки един, в сивия си ежедневник, може да направи, за да помогне. Нека просто хората се замислят, всеки за себе си, и да напишат какво може да се направи или какво вече са направили. Дано темата не се превърне в поредната типично българска оплакваница с надслов „държавата нищо не прави“ и коментарите да са от тип „то трябва да се уреди законово“. Надолу са мои размисли по темата, ако нямаш време, можеш да ги пропуснеш (предполагам ще ги пусна като коментар по темата, ако я видя в блога ти).

За начало, ето какво аз мисля че всеки може да направи:

1) Най-лесното разбира се е просто да помагаме когато видим човек с увреждания, но без придружител. Да качиш инвалидна количка на тротоара, или да помогнеш с бутането й, да преведеш незрящ от някъде (или да го изпратиш до тях), да напишеш нещо на хартия, обявено само гласово (май все още се случва в някои институции), на глухоням… и т.н и т.н. Това е хем лесно, хем трудно. Трудното е не да отделим от скъпоценното си време за да помогнем, а така да се отнесем с човека, че той да не се почувства сякаш е второкачествен. Това наистина е
важно – това че е с увреждания, не значи че човека насреща няма достойнство и че можем просто ей така да помагаме като местни суперменовци. Една блага дума, едно „извинете, да ви помогна с нещо“, или „здравейте, да ви насоча на нанякъде“, слагат тънката граница между унижението и благодарността. Пък и благодарността в никакъв случай не е задължителна – имали сме с какво, помогнали сме.

2) Да огледаме дали работното ни място / мястото където учим е пригодено по някакъв начин за хора с увреждания. Малко натиск към по-горните инстанции, или просто малко доброволен труд за да се постави някъде рампа за инвалидни колички или парапет за незрящи въобще не е непосилно.

3) Малко електронни подобрения. Виктор и bezmonitor.com са добър пример. Изобщо, ако се занимаваме с уеб разработка, да спазваме стандартите и да мислим и за незрящите които ще посещават страницата ни. Да не слагаме излишни текстове и мегаинтерактивни java script менюта и тъпизми. Да пропуснем гениалната идея captcha – не спира всички ботове, но спира всички незрящи… да се замислим дали наистина ни е нужна и как иначе бихме могли да си защитим приложението. Въобще за занимаващите се с програмиране, хайде да дадем малко тласък на приложенията с отворен код, подпомагащи незрящите.

П.П. Предварително благодаря и поздравления за четения блог. Драсни ми един отговор ако нямаш намерение да пишеш по темата, за да опитам да я пласирам другаде.

Поздрави,
Николай

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. радвам се, че този млад човек е прозрал такива дълбоки истини, че хората с увреждания са навсякъде около нас и малко ни трябва, за да сме по-добри с тях, а дръжавата няма какво да я чакаме, да сме хора си зависи от нас
    поздравления Йовко отново за идеята! :)

    Отговор

  2. По повод точка три:

    Занимавам се с дизайн и уеб стандарти, от поне 4-5 години. Когато правя нов сайт, се старая той да бъде достъпен за всички. Това означава:

    1) Изчистен HTML, дизайнът се създава само чрез CSS. Така сайтът може да се разглежда нормално на всякакви устройства, дори и такива, които не поддържат CSS (по-стари PDA браузъри, например), или пък да се чете от гласови симулатори (като JAWS). Пример – това е моят блог без CSS (но само днес и утре;-) Ако се замислим, така изглежда един сайт или блог за някой, който не вижда, и браузва в Интернет чрез JAWS или друга подобна технология. Просто текст. Затова и да се правят сайтове (които е необходимо да дават много информация на потребителите), с тежък Flash или JavaScript навигация, е нещо изключително неправилно! Flash е красив, но не е достъпен.

    2) Тествам готовия дизайн, като изключвам последователно:
    a) CSS стиловете,
    b) показването на изображения,
    c) и накрая JS (JavaScript).

    Ако сайтът може да се разглежда безпроблемно (и да се работи с него – примерно, да се попълват и изпращат уебформи, и т.н.), без наличието на тези три неща, значи дизайнът е успешен. И не само – той е достъпен почти за всички! :-)

    Ако пък забележа, например, че след като изключа картинките, навигацията в сайта става трудна (например, забравил съм да задам background color на линковете, и цветовете в навигационното меню се сливат), нанасям корекции и тествам отново.

    3) Последно, не е въпрос само до изчистен HTML & CSS. Важно е да се организира съдържанието логично. Примерно – начало, навигация, съдържание на страницата, вторично съдържание (sidebar), footer (copyright info & др.). Такъв дизайн ще бъде ползваем и удобен за всички – тези, които го разглеждат със съвременен браузър, като Firefox; тези, които ще отворят сайта с някакъв вид специален четец (JAWS/друг) – за тях е добре да се помисли и за някакъв вид QuickNav меню, което да им позволи лесно да навигират в рамките на самата страница; и тези, които ползват орязан откъм функционалност браузър (примерно, браузър на някакво мобилно устройство).

    Колкото до точка 1, помагал съм, когато е имало нужда (и съм наблизо). А за 2) съм песимист, у нас „натискът“ върху по-горни инстанции не работи… или поне в повечето случаи, не работи. То тротоарите ни в България не са пригодени дори за здрави хора, какво пък остава за хората с увреждания… :-(

    Хубаво писмо, Николай! И поздравления и на Йовко, от мен! :-)

    Отговор

  3. Proshtavayte za latinitsata, s Lynx pod DOS sam. &-|
    Blagodaria, Nikolay, edva li moga neshto da dobavia :-)
    Badete zdravi. :-) I ne nna kodovete v kartinki :-))

    Отговор

  4. Като човек с увреждания, искам първо да благадаря на Йовко за отделеното внимание. Ще си позволя за поставя линк към блога на една моя сродна душа, приятел по неволя или както желаете така я наричайте. Тя като мен е с увреждания и пише за нешето заболяване освен, че пише се и бори с живота постоянно, както всеки един гражданин на Майка България независимо дали с увреждане или не ! http://oli4ka.blog.bg/ ето го и блога !!!! Благодаря още веднаж.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *