/ Позиция

Ред или цензура?

Започвам с декларацията, че този текст е задочна реплика към този коментар в блога на IDG. Въпросният текст ме „взриви“ така, че ми подсигури далеч по-сериозно главоболие от това, което ми причини предхождалата го дискусия. Започвам да пиша това в 7:20 сутринта, защото така или иначе се събудих в три след полунощ и сещайки се отново в просъница за отминалия ден, сумарния ми сън след това не надвиши час и половина.

Наскоро ми се наложи да си припомня репликата „да ме пази бог от приятелите, с неприятелите сам ще справя“. Тази реплика важеше с двойна сила за мен през вчерашния ден. Най-напред за всички е ясно, че дискусия не се получи. Факт. Всеки, който би опитал да твърди обратното ще изглежда най-малкото смешен. Вярно е също и твърдението, че агресията в повечето коментари, въпроси и мнения не беше съвсем премерена. Вярно е и друго – с лавината от въпроси и реплики към Явор Колев не би се справило никое човешко същество. Аз самият не смогвах да изчета всичките. Всъщност дискусията следваше да бъде между нас тримата с помощта на гостите, но гостите предпочетоха да заемат централното място на терена, с което на практика провалиха дискусията. Да – моето мнение е, че дискусия нямаше, защото част от гостите се оляха, генерирайки излишен шум. Без каквото и да е извинение. Не всички, но когато се намираш в зала с много народ, се чува най-вече този, който вика най-силно. За мен дискусия нямаше – имаше надвикване… А аз като участник, който се бях ангажирал с дискусията и отделил време да се подготви за нея, се почувствах… хайде да не казвам предаден, но прецакан от колегите си. Два пъти по-прецакан се почувствах от онова резюме и гледните точки в него, защото не го очаквах точно от тази посока.

Всичко това е дало повод в онзи коментар в блога на IDG да бъде заключено, че блогърите (с акцент върху елитните) май не са толкова елитни и че единственият полезен извод, който може да се направи е че дискусията само е доказала, че цензурата е нужен механизъм за осигуряване на ред. Недоизчистените тези, че свободата била оръжие, а Интернет не било място където законите (законите?) не важали няма да коментирам от колегиалност, но се срамувам от тях… Иска ми се да мисля, че онзи коментар е повече емоционална реакция на дама, към която група хора се отнесоха наистина адски некавалерски, но да чета, че журналист призовава за цензура е разочарованието ми за този век!

Категорично несъгласен съм с изводите в блога на IDG, защото нека преди да съдим някого първо да погледнем фактите… Да – агресия имаше в повече – ама защо?… Дали няма причини за това? Дали исторически няма твърде много натрупано напрежение и неотговорени въпроси?

Къде беше обществената дискусия по повод НЕЗАКОННИТЕ акции на тандема BSA-НСБОП (тогава ако не греша се казваше така)? Къде беше тази дискусия, когато Матрицата беше торпилирана? Къде беше журналистическата съвест, когато невинни системни администратори бяха арестувани? Къде беше специализираната българска IT преса, когато проблема с торентите изгря и бе принизен до защита на два сайта, а той е много по-многопластов? Къде бяха отговорите на всички тези много въпроси, които тази общност задаваше в контекста на тези случки, години наред? Къде са отговорите? Кой журналист си свърши работата на медиатор между обществото и институциите, защото журналистиката има и такава роля? Кой журналист се понапъна да вникне в детайлите – защото те са важни – вместо да твори шаблонни текстове, които нямат смисъл и полза, освен че се плъзгат по повърхността и носят евентуално някакъв хонорар?

Почти никой! Вината за многото неотговорени въпроси не е на тази общност! Тя е някъде там – между МВР/ГДБОП и българската журналистика… А тази общност няма да спре да пита, докато не получи своите отговори… Тя има право ДА НЕ СПИРА ДА ПИТА!

Не може пареща тема да не предизвика интерес и да бъде изгледана хладнокръвно като сапунена опера, защото вчера тези крещящи хора крещяха от възмущение, крещяха заради това, че нещо им е ОТНЕТО, че се чувстват заплашени. Тези хора се защитаваха. Те са замесени във война – и тази война не е обявена от тях. Тази война бе обявена от другата страна, която с недостатъчно измити ръце рови територии, които не познава и не се опитва да разбере. Единственото оръжие на тези хора са думите, с които пазят свободата си, в която вярват – и заслужават поклон, а не порицание!

Много години минаха откогато Ерик Реймънд описа Културата на репутацията… Това, което греши МВР e че притежава репутация по подразбиране. Само, че никой в Интернет няма репутация по подразбиране. Културата на репутацията изисква тя да бъде градена с години, да е стъпила на репутацията на предишни домейни на репутация (хора или организации, но предимно хора). Мрежите от репутация са това, което балансира нещата и въдворява ред. Вчера грешката, че притежава репутация по подразбиране направи и IDG.

Това, което липсваше вчера се нарича ред. А той липсваше, защото нямаше кой да го установи. Модераторката и IDG нямаха репутацията, която им е нужна за да се вслуша множеството в тях. В добавка към това модераторката нямаше никакъв друг механизъм за въвеждане на ред освен да умолява за това. Първите реплики се опитаха да попитат – а къде са правилата, къде е границата, която не бива да бъде прекрачвана, защото никъде на сайта на IDG не са описани такива правила. Съвсем резонен въпрос, който за съжаление иронично бе forward-нат към тълковния речник. А така не се гради репутация. Съвсем логично се стигна до игнорирането на тази ирония, а по-късно и до обвинения в сервилничене. Множеството вече беше позиционирало недоверието си върху модераторката.

IDG сами са си заложили този провал – технологично и принципно. Не може в подобна дискусия да няма механизъм, който да отличава гостите от участниците в дискусията, да няма приоритети, да няма механизъм, чрез който модератора да държи дискусията в определени рамки. Не може да няма описани правила. Всичко това – наличието на правила и ред – не е цензура. Това е задължително за всеки домакин, който държи на гостите и уважава себе си. Иначе се стига до това всеки да прави каквото си иска след като то не е забранено.

Вчера IDG покани всички нас на една ливада – за участниците дори нямаше столчета. Смеси ни с гостите. Не обяви дрес-код. Пусна ни да тичаме безразборно наоколо. Позволи на всички да викат, да слушат чалга, джаз и хеви метъл в комбинация, даже ченгета под прикритие (може би) нарочно разводняваха темата (обърнете по-прецизно внимание на някои коментари и предварителни въпроси, които в стил rdvr.pazardzhik.com в детайли съвпадаха с официалната позиция на МВР за някои неща) и накрая ни се разсърди, че сме сгазили тревата и имало повръщано из храстите. Правейки си погрешни изводи на всичко отгоре.

Често ме обвиняват в недемократичност и цензура, защото не пускам всички коментари в своя блог. Това е редът тук. Той ясно е описан в нарочни правила, линк към които имa преди всеки бутон за изпращане на коментар. И ако някой не е съгласен с моите правила може да не ми изпраща коментари изобщо. Но аз съм се погрижил да дефинирам този ред, защото това е моят сайт и тук аз съм домакин. Затова когато каня гости те не могат да слушат чалга и да повръщат из храстите. И ако го направят получават червен картон. За да се чувстват останалите комфортно и сайта ми да изглежда прилично по моите естетически критерии.

Не може в Интернет да се очаква, че всички са еднакво съобразителни, дипломатични, разумни и толерантни. Че ако предишни дискусии не са били горещи, то няма да има такива занапред. Никой не очаква това и offline. Затова съществуват табелките „Забранено за кучета“ или „Не газете тревата“. Останалото е наивност. Не може да се обобщава типично поведение на една или друга група, били те блогъри или не. Блогърите и интернет населението са различни хора, както и тези по улицата – те всъщност са същите, които ходят по улицата. Вчера се опитах да го кажа.

Явор Колев не бе виновен за вчерашния провал. Вината за него е изцяло на IDG. Затова нека всеки си носи отговорностите и не прехвърля проблема от болната глава на здравата.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT и интернет експерт, предприемач и блогър. Понякога запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Позиция
Ред или цензура?
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell