Днес (т.е. вече вчера) Алекс се опитваше всячески да ме убеди в тезата си, че стресът бил полезно явление, защото държал духа буден и борбен. Аз, като един убеден привърженик на управляемото чрез разума (който Алекс дефинира като производна на психиката – derivative work, представяте ли си? как пък, не…) и контролирано в обозрими рамки поведение на случайностите, естествено не се дадох. Поне така си мисля…
Странно защо обаче като се върнах в къщи, воден от мързела си, което е едно от другите основни фундаментални качества, които ценя у себе си, след ината и разумността си, реших да не си топля вода, а да използвам натуралната от водопровода. Това нямаше да е нищо особено ако Топлофикация от миналата седмица не бяха взели моя квартал на мушка. Бръсненето със студена вода определено е BDSM-like атракция, но къпането направо е равносилно на вид сепаратизъм между душата и тялото. Както и да е… приемам го за нужната форма на здравословен стрес за днес, но определено това затвърди позицията ми, че такова нещо като стреса може да има нещо общо с полезните емоции. По никакъв начин! Затова за нищо на света да не се изпуска изпод контрол!…