rosi-logo Румънска инициатива за софтуер с отворен код и свободен софтуер се нарича групата от около две-три дузини приятели на свободата отвъд Дунава – на английски език това се изписва като Romanian Open Source and Free Software Initiative (ROSI). Събраха се преди няколко месеца с цел да направят своя регионална IT конференция, посветена на полезността на софтуера с отворен код и свободния софтуер. Тя ще се случи идната пролет в Брашов и ще се нарича eLiberatica. След конференцията ROSI ще се регистрира юридически като организация.

Благодарение на моят приятел Zak Greant бях замесен в екипа още от самото начало и имах удоволствието да наблюдавам отблизо как се раждаше всичко. Първоначално бях изкушен да им разкажа за OpenFest, за нашия български опит, който между другото ги респектира, но после предпочетох да замълча и да наблюдавам.

Четях как спорят за неща, които тревожеха нас, гледах ги как решават проблеми, които и ние решавахме или предпочитахме да не решаваме. Ние – имам наум това, което преди година-две възприемах като FOSS общност в България. Справиха се повече от бляскаво – приятелски и заедно. Дефинираха си цел, посока, и начин, по който да вървят към нея. Направиха го разумно и зряло – без излишни разпламенени дискусии и емоции. И аз очаквам за ROSI и eLiberatica тепърва да се говори. Много, много сериозно им стискам палци! И им желая успех! Пък дано след време успеем да достигнем до общобалканска FOSS конференция…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Питам се какво се случва тук обаче? Къде е българската общност в момента? Кой я олицетворява? Какво прави тя? Едно поколение направи каквото можа – с много грешки и празни ходове, но все пак остави зад себе си неща, които всяват респект. Къде е следващото? Къде е лидера? Кой ще пожертва 4-5 години от живота си за да побутне махалото в новия му цикъл? Защото ако не се появи ново ССС, нови млади хора, които да влеят енергия, които да си повярват, че могат и да размахат шпагите пред лицата на самодоволните ни политици – те ще продължат да си вършат глупостите. Никой няма да ви посочи – вие сами трябва да вземете в ръце себе си и нещата около вас.

    Или единственото, с което ще запомним посещението на Столмън в София е… че катализира точно това, което не трябваше – разрив, пасивност и недиалогичност?… Защото каквото трябва да се случи тук в България – нито започва, нито свършва със Столмън…

    Отговор

  2. С извинение че започвам, намесвайки религиознен възглас, но…
    Господи, Йовко, дано гласът ти не остане глас в пустиня. Съмнявам се словом и смислом (ама че дума) на следущите логиката да не им е тръгнало ясно малко подир малко или поне ВЕЧЕ да не им е ясно (щом не става по заобиколния, трудния – остава директния пособ).
    …било заради мотивираните думи и, хей, дали пък не и заради прекаленото въпросителни. Дойде ли дума за развитие на сценария да се разчита на бъдещи фиксации или свише благоразумение има смисъл колкото съдържание крият поуките след периодите в проби-грешки-поправки. Сам си подсказвам, че може би на инерция няма да тръгне влака, няма ги пътниците, онези, дето от второкласните, третокласни и четвъртокласни вагони да клатят на спуснати завеси купетата на първопоставените за заблуда и от светли подбуди.
    Но точно това, наред с много други качества зависи до голяма степен от вниманието което отделяме за развитието му; средата, социалния апарат, мотивацията, времето, интензитета (и пр.) също биват градивен фактор в обособяването на едното “разумно” животно на два крака, блясък в очите и инстинкт за самосъхранение в личност.“
    Времето, ах, времето…
    съдник.
    палач.
    безпощадие.

    Отговор

  3. Хайде и аз да драсна. Гледам, че си ме изпреварил за добрата новина ;) Що се отнася до лицето на движенията и нещата – просто нямаме такова, кето е жалко. Има индивидуални фигури, който се мучат да направят нещо със желание, има медии, който от време на време раздухват проблема за да привлекат повече читатели, има фирми, които дават пари за това-онова свързано с идеите, за които се борим, но като огранизация и като обединение на идеи и начини за справане с проблема – няма.

    Румънците започнаха нещо, което е много добро като идея и се радвам, че успяват да го направят и да работи (поне засега). Те са европейци и имат друго мислене, за разлика от нас. Нещата отидоха на кино тук и си личи, защото няма кой да вземе позиция за нещата, които стават у нас и са позор за цялата ни държава. Промените не стават от индивидуални действия, а от групово усилие.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *