RSS синдикирането се оказа забавно начинание. Доста feed-ове всъщност не идват читаво – май доста проекти не спазват ясни стандарти в това отношение. Ще трябва да напиша на open-culture.net какво се очаква да има в един rss/atom feed файл. Отделно, че някои блогове хвърлят цялото си съдържание, което няма особен смисъл, но това е по-малкия проблем. По-големият е, че когато feed-файла е голям и такива файлове са няколко, особено от сайтове на по-бавна връзка се получава неприятно затлачване докато се обнови композитната страница.

Затова преди няколко часа смених online синдикирането с периодичен download на feed-файлове към сървъра, а композитната страница се сглобява след това на база локално свалените feed-ове, което адски облекчава ситуацията предвид очакваното нарастване на броя синдикирани проекти. Така вече новият opml.xml файл изглежда така: http://open-culture.net/cache/opml.xml

Засега download на RSS feeds ще се извършва два пъти на час – на всеки кръгъл час и на всеки час и половина.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

9 коментара

  1. Аз съм един от тези, на които RSS feed-а е целия blog, не само част от него – едно време като бърниках да си оправям нещата за многоезичността, ми се видя адски странно да се праща само част от блога, и го пипнах (е не съм сигурен дали още е така, преживях няколко upgrade-а)… В крайна сметка, някъде има ли описана идеята на RSS-а, т.е. за какво се бори точно?

    Отговор

  2. Ти си ми на бърза връзка и нямам ядове, но не с всички е така. Ами всъщност (в общия случай) идеята за синдикиране на съдържание е да се хвърля excerpt, който да описва самото съдържание пък който иска отива да си го чете където трябва. Обикновено excerpt обаче липсва и за такава извадка се приемат първите няколко изречения. А самото съдържание за да е пълно функционално обикновено така или иначе е най-добре да се чете, коментира и т.н. на оригиналното му място. Така и темата не се размива.

    Всъщност няма ясни правила – въпрос на договорка е донякъде какво се feed-ва и какво не и как… Това, че ми даваш цялото си съдържание не ме бърка – аз ако искам – дето се вика – мога да си го клъцна, където реша, но след като дойде при мене. За жалост обаче като е голям файла, а сайта от който го взимам online е на бавна връзка става кофти и за мен и за source сайта – в някакъв момент може да го DoS-на от заявки, което не е много възпитано.

    Затова реших да мина на друга схема на работа, която е и по-разумна като че ли.

    Отговор

  3. Аз пък смятам, че в синдикираното съдържание трябва да се слага почти всичко, може би само без мнооого големите изображения, ако има такива. Или поне трябва да има възможност човек да избере фийд, който да дава цялото съдържание. Иначе е просто тъпо (извинявайте, да не се обижда никой).

    В уеблоговете най-често истинската тема не е свързана пряко със заглавието или пък с началото на статията. Всъщност често основна тема може да няма. Затова, когато видя „извадка“ от статия, която така извадена, че нищо не се разбира, най-често не си правя и труда да проследявам пълното съдържание. Фийдовете са именно за това – за да може който иска, да получава *съдържанието* на блога в друго приложение. А не само обявление за новото съдържание. Още повече, че любимият ви WordPress често омязва „извадката“, ако в статията има по-специално форматиране, отстъпи, цитати и т.н.

    Личното ми мнение, де ;)

    Отговор

  4. Е, въпрос на виждане – прав си, че май е най-добре да има и двете неща – excerpt и пълно съдържание. Но не съм съгласен, че feed-овете са точно за това. Те са начин за обмен на информация между сайтовете, а какво съдържание ще си обменят нека все пак си е въпрос на избор и договорка? ;)

    Всъщност за open-culture няма проблем да се хвърля каквото и да е… Хората да си преценяват. Не съм казал, че не бива да се праща цялото съдържание. Казах само, че създава проблеми, когато сайта се хоства нейде на тясно място.

    А за любимия ни WordPress си беше направо флеймене! Какво лошо има човек да си има любими неща? А, любителю на любимите властелини и пръстени? ;-P

    Отговор

  5. И аз предпочитам във feed-а да има цялото съдържание. Освен това нашия наистина любим WordPress (както и доста други блог системи/сайтове) поддържа HTTP conditional get. Със съвсем малко усилия от страна на пишещите агрегатора може трафика да се намали в пъти. Ето и връзка към любимата ми статия по въпроса: HTTP Conditional Get for RSS Hackers

    Отговор

  6. @yovko: Е, да, флеймене си беше ;) Явно го мога все пак ;-Р Но въпросът е в друго – разбира се, че няма лошо да има любими неща. Не съм казал, но пак повтарям: „Любов трябва на изкуството, любов…“ ;)
    Проблемът е в това, че малко хора обръщат внимание. Бас държа, че много хора не знаят как всъщност им изглеждат фийдовете. От друга страна това хич не е болка за умиране и си е работа изцяло на съответните хора.
    Ти пък, не ми се засягай от „флейменето“ ;)

    Отговор

  7. Апропо, няма ли готов продукт, който да можете да използвате? Агрегатори има и са изпитани и качествени… В комбинациия с cms ще ви постигне целите…? Знам какъв е гъделът „да си напишеш сам“, но пък и ми е познато разочарованието като не става перфектно или даже изобщо няма време за писане. ;)

    Отговор

  8. Никой не се е засегнал, моля ти се :) Аз като се засегна много си личи ;)

    Готов е агрегаторът – http://lilina.sourceforge.net/ – не го пише никой – само съм изхвърлил къмто 2/3 код от него, който така или иначе не ползваме. Ще се вплете някак като модул. Още не сме решили какъв CMS ще се ползва, но и при двата случая ще е модификация на нещо готово. Тони има някакъв негов си също. Остава да се натвори управлението на указателя…

    Накрая ще бъде описано какво се е ползвало и т.н. със съответните благодарности и respect :)

    Отговор

  9. Иначе се обзалагам, че много блогъри даже не знаят, че имат feed-ове, но ще се образоват момчетата и момичетата… всяко нещо с времето си… Ще им напишем някаква читанка…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо