Събота в офиса
Обичам през уикенда да бъда в офиса – особено ако е пусто наоколо. Предполагам, че всеки човек има нужда от някакво пространство и време в което да бъде 101% сам. За мен поне това е животворно. Имам нужда да събера мислите и възприятията си, да преценя приоритетите на всичко, което предстои или се е случило, да отсея плявата на ежедневието или просто да почувствам покоя на забавеното темпо.
Критично преуморен съм напоследък. Аз принципно си живея в стил overload и това за мен е нормално, но от известно време прекалявам с изпитанията на възможностите си в екстремални условия. При това не по мое желание и без адекватна мотивация. Липсата на цвят, креативност и емоция в шаблонното съществуване не могат да ме накарат да се чувствам OK. А напоследък на заден план преминаха твърде много важни за мен неща – като това да снимам (в EXIF-а на последния ми кадър се мъдри датата 22 януари), да пиша, да имам време да се издигна над дреболиите и да видя света от височината на чистото от бариери, тревоги и правила свободно съзнание.
Срам ме е просто колко много хора оставих в неведение по отношение на това как се развива SimpleStudio, например… Нямам извинение – освен че не смогнах и проекта виси на standby, заедно с купчина други неща. Дори от блогването ми доста хора забелязаха, че нещата не са както преди. Да, така е… Не го отричам…
Не съм сигурен, дали нещата следва да бъдат както преди – хората се променят, амбициите и възприятията им също и аз не правя изключение. Сигурно е само едно – нещата няма да бъдат и както са сега… но и за това ми е нужно технологично време. Вчера набелязах трите дати за себе си – по една през март, април и май. След което нещата трябва да започнат да си идват на мястото. Няма повече време за губене.
