Сеченията

Това бяха едни от най-безличните избори в България – безлични и безизразни като позиции, като кандидатури и като кампания. Безлични и като участници – и откъм избирателите и откъм избираемите. Всъщност първите почти не участваха… лошото е че участието и на вторите не беше особено забележително. Изборите бяха безлични и откъм победители… за мен показаха само едно, което всички отдавна знаем – политическата система у нас е в пълен нокаут. Властта е в мутрите и мутрите са във властта… Държавата се движи по инерция…

Горният текст написах преди 5 месеца след изборите за евродепутати. Припомни ми го водещата по Хоризонт в неделя, прочитайки го в ефир преди да ме попита дали все още мисля така. Въпросът ме изненада, но премисляйки отговора си за краткото време, през което обикновено си поемам дъх реших, че не мога да отреча, че този път Матрицата бе зашумена. Макар и неуспял опита за мен бе положително явление и всяко усилие, което ще провокира появата на нови подобни опити ще бъдат усилия в правилна посока… Защото както казах и в ефира на Хоризонт – не посланията на политиците са от значение, а доколко те самите като личности представляват сечение на този слой от обществото, което претендират да представляват. Този слой – към който аз си мисля, че принадлежа – рядко открива свои сечения с политическия.

Разбира се, резултатите отново доказват, че в България господството на безличните победители и безразличните избиратели продължава. Но Матрицата ще се пропука само ако опитите за хакване продължат.

Мартин Заимов се е появил на OpenFest в събота – не кога да е, а на лекцията на Georg Greve от FSFE на тема Free Software as Social Innovation. Без да е специално поканен при това. Дали това е симптом за сечение на слоевете всъщност не е толкова важно, не че няма значение… Но по-голямо значение имат доказателствата. И едно от тях би било факт ако този блог продължи да съществува…

9 коментара за “Сеченията”

  1. Това, което си написал преди 5 месеца важи с още по-голяма сила и сега за съжаление. Единствената промяна, която виждам аз за целия период след 90-та е Мартин Заимов! За мене неговата кампания и начин на общуване с хората беше на много по високо ниво от това на конкурентите му, но според мене няма кой да го оцени. Нещо от рода: „Какво разбира прасе от кладенчова вода.“. Да не говорим, че другите партии въртяха някакви клипове (послания) от епохата на късния социализъм, а кандидатите за кметове в София си бяха все познати лица от прехода. Разбира се, че и Заимов имаше някои пропуски, но те бяха далече от тези на другите. Наличие на допирни точки е добър знак, но е проблем когато тези допирни точки са невидими за 90% от българите.

  2. Именно затова е важно явлението Заимов да се превърне в тенденция, а да не остане само симптом.

  3. Рано е за изводи… Освен това трябва да продължи да съществува и по друг начин… И да има и други подобни блогове…

  4. Живях в София от 1990 до 2000 година. Завидях искренно на София за възможноста да има такъв кмет. След това спрях да завиждам, защото си казах че това е шанс за всички и навсякъде.
    Сега се гневя за пропуснатата възможност.

  5. HADES, ти лично със Заимов ли си пиеш ракията, или почерпи това вдъхновение от писанието по вестници, блогове и прочее? Щото и аз не съм го виждал, (а и нямам желание) но мнозинството видели го лично люде ги шокира точно факта в разминаването на прочетеното и видяното, и повярвай ми, не е в полза на видяното.

  6. Здравей. Чета те и често си намирам причини да го правя отново. Леко ме изненадва въодушевлението ти от ЯВЛЕНИЕТО Заимов на фона на иначе балансираното говорене в блога. Дали е само еуфория няма как да го знаеш и самият ти. Сигурен съм, че всеки ще си намери отговор.
    Опитах да си „нарисувам“ Заимовия избирател. Всъщност не ми беше трудно – мислещо същество, с оптимизъм в сърцето и мисия в живота. Млад, качествен специалист или просто добър студент. Сравнително късен политически наблюдател и неубедителен опитимист за бъдещето. Подобни симпатяги бяха и студентите през зимата на ’97-ма. Бяха предадени точно от покровителят на Мартин. Сигурно е, че Заимов сега си е вдигнал високо летвата и то пред претенциозна публика, каквато са неговите избиратели. Сигурно е, че той сега може да ви/ни нарани много по-лошо от останалите. Аз лично избрах прагматизъм, не гласувайки за него. Нямам нищо против обаче, доброто да ме изненада в гръб.
    Поздрави.

  7. Аз така и не успях да се запозная с нещо по-подробно около платформите на кандидатите на тези избори. Изглежда има доста неща които съм пропуснал, защото единственото нещо което разбрах за Мартин Заимов е че е човек с огромно самочувствие и странни вежди..

  8. Първото, което чух за първия OpenFest преди пет години беше опустошителна критика, макар и добронамерена. Пет години по-късно похвалих организаторите на тазигодишния OpenFest, че са се справили добре и спечелих шеговита ирония…

    Понякога се питам – можем ли да се зарадваме… дори безпричинно, наивно и по детски на нещо?… Способни ли сме?…

Коментарите са спрени.