Когато гледам надолу в тази спукана от ебане курвенска путка, усещам целия свят под мен, целия несигурен и разпадащ се свят, света овехтял и лъснат като череп на прокажен. Ако някой се осмели да каже всичко, което мисли за този свят, за него няма да остане даже парче земя за да положи крак. Когато се появи човек, светът го натиска и смазва гърба му. Винаги има твърде много хем гнили, хем изправени подпори, твърде много разлагаща се хуманност, за да може да процъфти човек.
Надстройката е лъжа, а базата се състои от невъобразим, треперлив страх. Ако през интервали от няколко века се появи човек с отчаян, изпълнен с копнеж поглед, човек, който би преобърнал света за да създаде нова раса, донесената от него любов се превръща в злоба, а той самият в бич божи. Ако от време на време срещаме страници с експлозивна сила, страници, които нараняват и оставят незаличми следи, изтръгват стонове, сълзи и проклятия, знайте, че те идват от разгневен човек, чиято единствена защита са думите, а те винаги са по-силни от лъжливата и смазваща тежест на света, по-силни са от всички средства за мъчение, измислени от страхливците, за да унищожат чудото на индивидуалността. Ако някой някога се осмели да каже всичко, което му е на сърцето, да запише наистина преживяното от него, чистата истина, тогава, мисля, светът ще стане на пух и прах, ще се разпадне и никакъв Бог, никаква случайност, никакво желание няма да може да събере отново парчетата, атомите, неразрушимите елементи, използвани за сътворението му.
Хенри Милър, („Тропика на рака“)

Bloggers' Rights at EFF

Здравей, ченге!

Да, ти същия, който следиш блогосферата по нареждане на твоите шефове и дебнеш кой блогър ще се издъни, че да бъде привикан и посплашен, за да не му знае много устата занапред! И двамата знаем за какво говоря, нали? Знам, че ти е некомфортно – четеш по задължение, а не защото ти е интересно. Нямам идея колко сте тези, които са нахендрили да четат блогове заедно с теб, нито дали се забавлявате, споделяйки помежду си кой какво е писал. Със сигурност ти е досадно вместо да сънуваш ракийка и салатка и спокойно да си чоплиш носа на бюрото да те занимаваме с дълбокомъдри теми, със стихове, с лични емоции, с мечтите си, да ни четеш простотиите (защото те не са само твоя запазена марка). Всъщност, сетих се, че вероятно докато ни четеш можеш съвсем успешно да си чоплиш носа, ако не те разконцентрира твърде много да се занимаваш с две неща едновременно, разбира се – и ако това може да ти бъде утеха! Прости ми, това май се получи твърде сложно изречение… Ще се постаря да съм по-семпъл занапред… Нали имаш някаква идея какво означава семпъл?…

Знаеш ли, съжалявам те! Преди малко, преди да започна да пиша това, смятах да ти тегля една – и то грубичко, специално за теб. После си помислих, че те и шефовете ти не са за пропускане, и техните началници и ако почна така няма да се спра дорде не подмина и президента и премиер-министъра. Защото всички напоследък се държат като мижитурки. Защото това, което се случва хич не се вързва с мечтата ми за моята България! Да, аз съм мечтател и това ми харесва – а ти си някакъв средностатистически нещастник, защото и двамата знаем, че щом са те натирили за редови читател, не те бръснат много за слива. Но пък и това си има добрите страни – можеш да научиш много неща от нас. Със сигурност първите дни ще ти е малко странно, защото един ден пишем за книги и литература, веднага след това те потапяме в някоя дълбоко техническа тема, на следващия ден те замеряме с някакво стихче, а на по-следващия говорим за кино, вино или жени – и то не по начина, с който си свикнал в милиционерското училище. Всъщност, не е нарочно – не го приемай лично. Ще свикнеш! Добрата страна е, че можеш да научиш нещо или да започнеш да мислиш – така дори някой ден може и шефовете да го оценят.

Знаеш ли – честичко те мразя издълбоко и съвсем искрено. Не конкретно теб, а стереотипа, който представляваш. И не защото ти имам зъб, а защото пречиш. Пречиш на мечтата ми за нормална и подредена държава и живот. Ти си частица, олицетворяваща онова, което ние блогърите искаме да променим – онзи остатък от миналото, който искаме да затворим в историята и никога повече да не си спомняме за него. Защото за разлика от теб, началниците ти и техните началници, ние не сме въздухари, които лакействат на силните на деня и се спазаряват с мутрафоните, а знаем точно какво искаме и какъв живот искаме да водим. И ти такъв какъвто си – никак не присъстваш в него.

Знам, че не си виновен – даже извън амплоато ти може и да си свестен пич… Така са ти заповядали! Може би са ти обяснили, че сме деградирали типове, че сме се навързали един с друг и се четем и провокираме взаимно да газим законите – ето поне доказателство, че сме организирани. На тебе остава само да ни хванеш, че сме престъпници и всички да ни приберат на топло. Тогава на твоите началници и на техните началници – милите ни управници – ще им се олаби примката на врата, че нещо хич не се кефят милите, когато някакви си дрисльовци им дават акъл. А ти може да получиш повишение… Колко му е да отворим пак лагерите в Белене и да ги напълним с блогъри – я, колко работа можем да свършим, вместо да пишем глупости…

Само, че пич – дрисльото си ти, и твоя шеф, и неговия, защото от години насам вършите глупости. Затова чети колкото искаш и върви на майната си. Ден след ден, не е минало седмица без някой от вас по веригата да се класира за „Идиот на седмицата“. Чак до правителството, защото вместо да се вгледат и да видят, че ние сме най-активната част на обществото, млади сме, модерни сме, не се страхуваме от промените и новите неща, имаме идеи, често оригинални, носим новото, което те виждат, чак като се блъсне в носа им – те ни газят систематично и упорито. Най-напред не ни забелязваха, после взеха да ни гледат подозрително, че сме много нещо активни, след това почнаха да ни арестуват за порнография, за торенти, за Странджа, за това, че пишем каквото мислим – добре, де – о’кей – това още не се е случило. Засега само ни посплашвате. Иначе за кой месец сте го планували – за преди или след Коледа?

Оказахме се най-големия проблем на страната – престъпници номер едно – романтиците и мечтателите, хората с позиция – тези, които искаме да живеем в свястна страна, с хубави хора, спокойно и усмихнато да работим и да се занимаваме с хобитата си – тези, които още не сме избягали… Защото мислим, защото имаме мнение, защото сме умни…

Никога няма да забравя, че арестувахте няколко невинни и много свестни момчета – добри професионалисти – за детска порнография – после се оказа, че ги обвинихте съвсем в друго, но ги оцапахте с помощта на продажни медии и журналисти-папагали. И още не сте ги оневинили. И как съдът отказа първия опит за отмяна на ареста с мотива, че са твърде интелигентни и могат да прикрият следи и да попречат на следствието. Докога проблем номер едно на тази държава ще бъдат умните и интелигентните хора?

Дразним ви, че не сме папагали, че не можете да ни управлявате, че не знаете кога, как и с какво ще ви изненадаме, че не се отказваме, че дори да уплашите някого днес, утре ще има нови десет, за които не подозирате, че са се появили и ще бъдат бъдещия ви проблем. Срам и резил за това управление, че мълчи и пази един-друг кирливите си ризи, че върна най-новата членка на ЕС във времето на властващия репресивен апарат. Колко крачки кураж още ви трябват за да прегазите и свободата на словото?

Да – ние не сме журналисти – и не ни пазят гилдии и закони – затова имате куража да ни заплашвате. Само, че не можете да ни запушите устата, защото сме много и ще ставаме повече, защото вие сте наши слуги и е крайно време да го проумеете, защото ние сме поколението в активна възраст, на което принадлежи държавата и ако не ни харесва как ни управлявате (а на нас никак не ни харесва досега!) вие ще си заминете – без спомен и бъдеще. Това е нашето време, нашата държава, и ние искаме да живеем в нея като у дома си. Не утре, а сега! Комфортно и доволно – без всеки ден да се занимаваме с вас и да ви дебнем къде сте кривнали. Плащаме ви заплатите, да ни подсигурявате това, да ни управлявате и пазите, да живеем добре, а не да ни дебнете и заплашвате. Плащаме ви заплатите за да правите удобни на нас, а не на вас или приятелчетата ви закони. Ще гласувате каквото ви кажем и ще си траете, защото ние сме истинската власт – тази, която дава вашата.

А вие ще треперите в ъгъла и ще се молите да сме доволни! Ясно ли, г-н МВР-министър, премиер, президент и компания? Стига полицейщини от миналия век! Ако трябва ще лежим по земята, ще ни арестувате, но не можете да пречупите всички, защото ние сме хора с кураж да променяме времето си. Ние не сме революционери с оръжия, а носим революцията в сърцата, умовете и мечтите си, докато вашите са твърде къси дори да си го представите. Няма всички да се махнем и да ви оставим на мира – това време отмина – ще се борим с вас ако ни принудите, страхът няма да ви свърши работа. Ще продължим да говорим и да пишем! Не се съмнявайте!

Единственият ви правилен ход е да вземем да си оправим държавата – и вие да вземете да си вършите работата, както ние си вършим нашата. Защото между нас и вас има една огромна пропаст и разлика – и тя май винаги ще съществува – ние сме призвани да сме бъдещето на тази страна, а вие сте обречени да сте нейното минало.