Първоначално това беше само коментар към питанката на Sebz какво по дяволите представлява синьото нещо, което си позволявам да наричам символ, но реших да го прехвърля в post след твърде прозаичното описание на отминалия твърде прозаичен weekend.

Favicon-ът е игра по темата ин и ян – онзи древен източен символ на хармонията – допълващото се преплитане на противоположности – мъжкото и женското, доброто и злото, светлината и тъмнината, земята и небето – всяко допълва другото до съвършена окръжност и съдържа в себе си частица от противоположното. Същия познат символ в черно и бяло често се е рисувал в синьо и червено – особено в определен контекст (самите цветове също са символи) ;)

В случая аз съм го оставил леко недовършен или май просто загатнат… нарочно липсва нещо… така ми харесва някак. А и така е нещо като идея, че съвършенството е повече посока, отколкото постижимост. Недовършеността на всяка хармония е едно хубаво напомняне за целта, към която (може би) вървим. И че хармонията е търсене и стремеж.

Докато пишех това си спомних за онзи момент от Arizona Dream, в който двама ескимоси – възрастен и малко дете ловят риба и старият разказва как като малка рибата имала по едно око от двете си страни, но като пораства едното и око се премества при другото.

– И какво губи? – пита малкото ескимосче.
– Другата си половина. – отговаря възрастния и добавя – Губиш нещо за да спечелиш нещо.

Сега може би е по-ясно защо нещо липсва, какво е то и дали всъщност наистина липсва и дали е само идея за търсенето му? А ако някой успее да отговори на някои от тези питанки, може да ме светне и мен ;)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

13 коментара

  1. случайна 11 април 2005 в 16:23

    Аз пък, като видях новата ти емблемка, още преди да прочета обясненията, си помислих че не си си намерил Ин-чето :) И бързо ти пожелах това да стане скоро, защото май си готин пич. Знам че като намериш равновесието си в лицето на НЕЯ, сигурно ще спрем да се радваме на един толкова пълнокръвен и цветен блог, сигурно и свободният софтуер ще загуби много… Но мисля че никоя кауза не заслужава твърде дълго да се живее в неравновесие.

    Този коментар е твърде фамилиарен и много се колебах да го изпратя ли. Просто това беше, което ми се прииска да кажа. Ако се е оказало че съм влязла с кални обувки в къщата ти, докато ти просто си отворил вратата да се проветри :)), моля за извинение. И няма да сметна за грубост ако почистиш, все едно че не съм се обърквала и не съм влизала, така че никой да не разбере :) Доколкото знам коментарите се модерират, така че този абзац е адресиран само към теб. :))

    Отговор

  2. Хе, добре – и така може да се изтълкува! Като се върна назад се сещам за моменти на търсенето и, както и за моменти на намирането и, и тази поредност ме навежда на мисълта, че вечно е само търсенето ;) Щом намирането все се случва отвреме на време. ;)

    Ин, обаче, не е само Жената, Ин е и Земята, Нощта, Тъмнината, даже Студът. Ян не е само Мъжът, а и Денят, Светлината, Топлината, Плодородието

    Ин и Ян няма как да се разделят — защото няма тъмно без светло, горе без долу, пространство без време, живот без смърт. Именно хармонията им е движещата сила на промяната и развитието на нещата. Някои обаче наричат тази хармония сблъсък ;) Ин и Ян никога не са в покой, те постоянно се допълват и се променят взаимно: Ако Ян отстъпи, Ин набъбва, а ако отстъпи Ин, пораства Ян. Когато Ин обсеби всичко, той е обречен да се превръща в Ян и обратно.

    Затова ако се върнем към „Ин“-чето – ако тя предпочита сблъсъка пред хармонията и се стреми да обсеби цялото, просто няма как да е моето „Ин“-че. Аз не правя всичко, което правя заради нещо или някого. Правя го, защото ми идва отвътре, то не е саможертва и ако някой ден престана, то е защото така съм усетил, че трябва, а не заради някого или пък друго нещо.

    А за „Ин“-чето… Единственият сигурен знак, че е точно това – е, когато спреш да се питаш дали е точно това. А за да спра да се питам е нужно да бъда себе си и заедно с „Ин“-чето. Затова… няма страшно – нито за блога, нито за всичко останало… :)

    Отговор

  3. Дали може да внеса още по-голямо объркване с разни Юнгиански залитания, питам се :-Р
    И ако приемем за вярна тезата, че у всеки човек има Анима и Анимус (архетипите на мъжкото и женското начало, или, да кажем, еквивалентите на Ин и Ян), не става ясно не само коя от двете части си търси човек, ами и в какво количество :))))))))))

    Примерно формулиране на житейско-философско-хакерско търсене: „Търся 1/2 Ян в дистрибуция с 1/8 Ин, нова версия или ъпгрейдната такава, с добър help и поддръжка, гарантирани плъгини, естествен интелект, налични слотове за допълнителни тактилни наклонности и опция „крило“, и юзър френдли интерфейс“:))))))))))))))

    Мдааа, така влияе лекцията по програмиране, която ти упусна :-Р А на някои от нас умората ни влияе манийно:)))))

    Желая ти нежна вечер, която да компенсира този (винаги противен) понеделник и много усмивки утре!

    Отговор

  4. Според мен е очевидно какво му липсва. Бялата точка в синьото полукълбо. Което пък е балансирано от липсата на синя заобиколка на бялото полукълбо.

    И, изобщо, това бяло полукълбо много настрани някак е останало. Може би изместено? Или пък скрито, защитено? А?

    А може би не е бяло, а прозрачно? И под него просто си личи бялото отдолу? Йовко може би си мисли, че знае, но според мен надали е толкова глупав да допуска тази грешка…

    Опрем ли пък до цветовата символика, съвсем ще се изгубим. И, може би, докато търсим отчаяно изхода от нея, ще срещнем някъде вътре Йовко – една идея по-ориентиран от нас, но също подценил размерите на лабиринта. И ще го видим да се чуди дали да ни помогне да излезем, или да унищожи повечето от лабиринта, като отрече за миг съществуването му.

    А измъкнем ли се от този лабиринт, може да се окажем в дълъг коридор, стил „Матрицата“, с врати към най-различни стаи. На първите няколко надписите се четат – „Цветова символика“, „Символика на половете“, „Символика на денонощието“, „Символика на живота“… Но колкото по-нататък отиваме в тази „Матрица“, толкова по-неразбираеми стават надписите по вратите.

    Сигурно е само едно – зад всяка от тях ни очаква лабиринт. Огромен, и картиран само в началото – от една граница нататък на картите пише само „Тук има лъвове“. И ако картите на лабиринтите с четливите надписи са поне малко разбираеми, то авторите на другите често са безумци – налага се да се раздвоиш, безумие срещу разум, за да вразумиш безумната карта. Което пък може да е разум сред безумието – така поне признаваш Ин и Ян в себе си.

    По-нерешителните са обречени да останат цял живот в „Матрицата“. Тя поне е позната… Но дори те понякога срещат из лабиринтите на паметта си, вътре в себе си, някой усмихнат китайски монах, който да им каже: „Каквото и да изучаваш достатъчно дълго, накрая ще научиш всичко за всичко.“

    И тогава може би ще се досетят, че всеки от тези лабиринти има изход – иначе защо е, ако го няма? – и че изходът им е общ, един за всички. И може би ще събере смелост да си избере един от тях, и да нагази смело в него, въпреки предупрежденията по картите… С надеждата да стигне един ден до изхода, където всички лабиринти се сливат в едно.

    И – кой знае – може би отново ще срещне някъде по пътя си Йовко, също газещ през лабиринта да търси изхода от Матрицата. :-)

    (Този коментар май длъшък стана – извинявам се за това.)

    Отговор

  5. Алекс, всеки хакер свежда сложните неща до малки решими проблеми. Това manitu пропусна ли да каже? ;) Перфектната комбинация за Ин е тази, в която Ян е пренебрежимо малко, тъй като моят обектен клас, който наследявам provide-ва достатъчно Ян ;-P

    Григи, поклон за това есе :) Точно за това харесвам източните философии – те не те спират да мислиш отникъде. Само една липсваща точка и колко много идеи около нея, нали ;)

    Отговор

  6. Тук мъъъъъничко не съм съгласна :)

    В човека Ин и Ян съществуват по равно. Това, доколко и кое надделява [в повечето време], е определящото.
    И защото е важно човекът до теб да има цялата възможна сила, когато нещо те огъне до пропукване и твоят Ян не стигне. Което винаги се случва, рано или късно. Или ти да го обгърнеш с цялата сила на своя Ян, когато точно тази част у човека отсреща е наранена до смърт. Това също винаги се случва. Рано или късно.

    И ако твоята нежност би стигнала за двама, щом това се наложи, а твоят Ян би могъл да удвои силата си, защо това да не е валидно с пълна сила и за другата страна? А това няма как да стане, ако изходната позиция на показателите не е била равна :-Р

    Отговор

  7. Ами Алекс, като съм почнал да се съгласявам с Григи, как да не преклоня глава и пред теб. Права си, както и аз – просто зависи какво аз разбирам под пренебрежимо малко, а ти под огъване до пропукване :-P

    Отговор

  8. Нещата, които ги няма, винаги говорят много повече от нещата, които ги има. ;-)

    Отговор

  9. Струва ми се,че Земя и Небе е лош пример за противоположности, все пак Земята е един от Елементите :)

    Отговор

  10. Да, но това е класическа символика за Ин и Ян. Ин е Земята, която ражда плодове, а Ян е небето, което опложда Земята с дъждовни капки ;)

    Отговор

  11. Малко прилича на логото на Endemol (http://www.endemol.com) – „BigBrother“, „Star Academy“ и други такива простотии ;-)

    Отговор

  12. Ммм, не бих казал – точно половин ин-ян си е… А последните, от които бих инспирирал нещо са гореизброените ;)

    Отговор

  13. случайна 14 април 2005 в 9:43

    Сакън, бe, MiCRoPhoBIC, пепел ти на устата….

    Отговор

Ако искате да споделите нещо