Не живеем сами. И това е факт, който не можем да променим. Дори тези, целенасочено подхранващи социопатията си.

Зависим един от друг. Семейният среднощен скандал у съседите пречи и на нашия сън. Застрояването на едно дере погуби десетки. Изсичането на половин гора, дори не можем точно да оценим какво може да ни докара. Ако в съседна или близка държава се води война, това рефлектира и отвъд границите ѝ. А ако едно общество е позволило до управлението да се докопат дори само един-двама антонкутевци, това дърпа надолу всички. Затова има значение за коя листа гласувате и дали сте ползвали преференция!

Дори когато бягаме, сме свързани един с друг. Там, където ще отидем, ще се свързваме и с други. Зависими сме един от друг. Непрекъснато – от първия ни плач до последното ни издихание. И няма голямо значение, дали си пацифист сред племе агресивни туземци. За да имаш шанс, трябва да спечелиш повече от тях на своя страна. Няма особено значение и дипломата ти от реномиран университет, ако живееш сред наивно мнозинство, което се манипулира от слухове и жълта преса. Шансът ти е да ограмотиш максимално повече от другите. Няма значение, че ти не четеш парцали, ако не си попречил и опитал да откажеш от тях още някого. Няма значение, че си велик журналист, ако си склонил да работиш за издание-подлога. Няма значение, че едно от малкото добри постижения на тази страна е консервативната и стабилна банкова система, ако няколко самозабравили се престъпници и псевдополитици са в състояние чрез машите и глупаците си да създават масови психози. А дотук до мен достигнаха само три адекватни, категорични и отговорни реакции – на БНБ, на Президента Плевнелиев и на Радан Кънев. И за щастие на разумните обикновени хора.

И най-здравата стена е изградена от по-малки тухлички и ако извадим твърде много от тях, тя не може да остане здрава, а тогава всички тухлички ще станат безполезни. Парите и банките са като тухличките. Харесва ли ни или не – с тях градим къщи, държави, бизнес. А всичко това ще се случва по-лесно и спокойно, когато стената е здрава и повечето тухли си тежат на мястото.

Живеем в трудна симбиоза едни с други, но съдбата ни е да сме скачени съдове – така е построено обществото ни, природата… Всяко нещо има значение. (Иронията е, че ефектът на пеперудата се проявява по-сериозно в прости системи.)

Добрата новина е, че обратното също е вярно. Можем да си влияем един на друг и с положителен рефлекс. Повечето големи промени са започнали от малко хора. Не само в Аспарухово дарителите и доброволците могат повече от отсъстващата държава.

Оставете и върнете тухлите на мястото им! За да не си чукате главите с тях!