X: а кой още иска да емигрира?
Y: едни приятели от Пловдив
X: май е епидемия, да
Y: след тях остава точно един човек, освен майка ми, заради когото Пловдив все още има нещо общо с мен…
X: знам, че не се виждаме всеки ден, нито всяка седмица или нещо подобно с приятелите… с някои дори се виждаме веднъж на 3 месеца, но някак друго е… като да знаеш, че някой е в съседната стая и ако решиш, отиваш и го гушваш… същото с хората, които оставяш… да, ей го къде е, има лоукост полети, и без това повече си чатите… но… не е същото
Y: не е… и в skype не е… просто сякаш и дистанцията се наслагва виртуално… ето сега знам, че все ще те видя тези дни и ще ти кажа какво ме мъчи… и разговора в Skype е друг – по-близък…
X: разправят, че хората наваксват със скайпа
Y: просто… може аз да съм крив… ама като знам, че някой е далече и какво да го занимавам с неща, които са далече и от него…
X: имаше някъде нещо написано от Мария Донева… ето го – http://mdoneva.wordpress.com/2011/09/02/pishimi/
Y: да, точно това имам предвид…
X: много вярно, а?
Y: напълно вярно
X: а както би казал моят гуру… приятел ти е този, който ти е ежедневието… знае какво ти е, през какво минаваш, какви проблеми имаш в работата… можете да не се чувате всеки ден, всеки час, но е достатъчно да има актуална информация за теб, а за това е нужно да поддържате контакти сравнително често…
онези, с които се чувате веднъж на 6 месеца, 1 година… няма как да са ти приятели… защото така сте се отдалечили, че можете да си говорите само за общи неща, най-често за минали общи неща… неговото е по-крайно, но също доста вярно
Y: именно… вярно е…
X: имам един много близък приятел в Германия… от 8 години е там… с жена, с дете… всеки ден е в скайпа… не си говорим всеки ден, а когато говорим – питаме си общи работи… „детето се роди“… „честито, да ви е живо и здраво и да ви радва“… после „как е детето, как е жената“… „то реве, жената – също“… и с това сякаш се изчерпва… а като си дойде тук, можем да прекараме и 5 часа в приказки, без въобще да се сетим ни за жената, ни за детето… същото като с човека в съседната стая… явно нетът няма да измести живата комуникация, и слава богу
Y: мда :) skype, fb, etc. стават за паралелна такава, не стават за заместител…
X: да, ама представяш ли си преди тези неща хората колко още по-далеч са били… един от друг… всъщност… дали… не знам и аз вече
Y: не знам… аз имах едно гадже… от преди електронната поща… пишехме си хартиени писма… скоро го разказвах на някой – да не беше на тебе?…
X: май на блога :D
Y: онова беше кратка версия :)
X: но помня, че ме впечатли с писмото в няколко плика
Y: то не само беше в няколко плика :)
X: иначе не си разправял по-подробната версия на мен
Y: понеже все пак писмата пътуваха два-три дни… (а това е много време!!) те се разминаваха с поне по едно… понеже някой не издържаше да чака и пишеше следващо… преди да се е върнал отговор на предното… и така се циклеха няколко по трасето, на серии в по 2-3 плика… най-голямото май беше в 5 :)
X: лелее… добре де, телефоните толкова ли бяха скъпи тогава?
Y: ами не, но… различно е :)
X: аз помня с първото гадже бяхме на телефонна любов… нищо, че бяхме в един град и се виждахме почти всеки ден… но аз висях на един булфон доста често
Y: телефонът е като скайп – как си… ами добре… какво правиш… ами нищо особено…
X: да бе, мога да ти кажа, че харчех по една карта 200 мин на седмица уж да разходя кучето и откарвах по 30 мин на разходка… щото нали, мама да не разбере….
Y: писмото е време… нали се сещаш, че 3-4 листа спокойно се побират в един плик… за да стигнеш до 4 – това са да кажем 12 листа или 24 страници (от двете страни)… това е много време писане… и усещането е като че си с някого… примерно половин ден… половин ден си с човека, когото обичаш… и имаш време да кажеш много повече… да напоиш междуредията със себе си… да почувстваш ароматa на парфюмa отсреща дори…
X: но 24 страници… как не ви е мързяло :D
Y: с телефона сдъвкваш всичко в няколко минути… а… мързел е последното, което би ме сполетяло тогава :) сега компресираме дори телефонните разговори в няколко SMS-а и се чудим защо се усещаме празни…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Да размениш с някого няколко думи чрез sms е в пъти по-скъпо от това да набереш номера му. И не, не визирам тарифите и сметките на gsm операторите.

    70 символа.. толкова е един sms. Можеш да подбереш всяка буква. Можеш да наредиш внимателно всяка точка или удивителна. Можеш да натиснеш плахо бутончето за изпращане, а после да стискаш силно телефона докато извибрира в отговор. Можеш да си въобразиш, че си написал този sms, защото човекът отсреща значи нещо за теб. И да се връщаш от време на време към екрана на телефона за половин минута спомен за точно тези думи… Защото думите избледняват.. и се забравят.. остават само онези, написани някъде.. в писмата, в sms-ите, в коледните картички.. в историята на skype.. :-)

    Отговор

  2. Остават тези думи, които са запазили значението си по един или друг начин, за някого. Тези, които не са били поставени под съмнение или не са останали недоразбрани и недооценени. Иначе… и със златни букви в канара да бъдат изсечени, пак няма да е същото.

    Отговор

  3. И аз съм писал ужасно дълги писма, не е същото като телефонни разговори (но съм и говорил с часове)… :-)

    Този пост ми навя разни спомени… :)

    Отговор

  4. Йовко, дори не можеш да си представиш какъв eye-opener е това и как ми подейства ;)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *