Днес сутринта, излизайки от офиса, на път за една конференция, чух по радиото един виц. От онези вицове, които са като метафора на човешкия живот… или поне ежедневие. И идея си нямах, колко подходящ лайтмотив за целия ден ще бъде този виц. Напълно в десятката!

Но ще го разкажа някой друг път – например през уикенда – понеже ако го разкажа днес, някои хора може да се възгордеят, че се отнася за тях. А пък те нямат причини да се гордеят с каквото и да било 🙂