Сънища

Последният летен ден винаги е достатъчно мъдър за да е наясно, че ако не бе последен, в действителност всички биха го пропиляли точно толкова равнодушно както всеки друг ден. И единствено този факт провокираше сантименталност, от която нито имаше смисъл, нито някой имаше нужда, затова бе най-лесно тихо да се плъзне по вълните и да отплува с вятъра. До следващото лято…

– Защо си тук по това време? – попита тя.
– Не успях по-рано. – отговори той.
– Винаги, когато си мисля, че закъснявам, всъщност избързвам…
– А аз винаги, когато мисля, че бързам, всъщност съм закъснял…
– Толкова ли е трудно да бъдем навреме? – попита тя.
– Навреме не е момент, а състояние. Хармония… Сигурно не е трудно, ако…
– Ако какво? – попита тя…
– Ако не е трудно да бъдем. – отговори той.
– Значи е трудно да бъдем?
– Това е най-трудното.

– Защо не си в стаята си? – попита тя.
– Празна е. – отговори той.
– А тук е тъмно… – каза тя.
– Но сме двама… – промълви той.
– Аз съм никой. – въздъхна тя.
– Аз също…

– Защо не спиш? – попита тя.
– Почивам си… от сънища…

Созопол
14 септември 2008