So fuckin' xmas

Когато в края на миналата година пропуснах да си отговоря ясно какво успях да направя през предходната и какво планирам през следващата (която след няколко дни също ще се превърне в минало), всъщност не знаех, че пропускам нещо важно. Не пропуснах да си призная пред себе си, че почти нямаше с какво да запомня отминалата, но пропуснах да си отговоря защо, кое точно ми пречи и какво трябва да направя за да не продължавам така. И кога? Понеже когато си сложиш due date няма как поредната Коледа да те настигне без да си отметнал достатъчно точки от плановете си.

Сега, тази Коледа, трябва да си призная, че закъснявам, нищо че нямах ясни срокове. Вярно, че в моите ToDo списъци винаги има повече позиции, отколкото ми стигат възможностите, но истината е, че през 2010-та закъснях с много неща и успях да наваксам само част от тях. Инерцията от миналите години ме бе завладяла толкова силно, че сега се налагаше да полагам специални усилия да се измъкна от спиралата. 2010-та за мен бе година на адски много промени, но закъснях с революциите. Останаха за догодина. Не смогнах с всичко. Оказах се по уморен и изтощен от очакваното. Което ме направи по-сговорчив за някои неща, а това понякога може да означава по-дипломатичен, което се води за хубаво качество, но може да означава и по-нерешителен, което е лошо.

Определено трябва да се поупражнявам сериозно над склонността си да търся компромиса. Има неща, с които не се правят компромиси, понеже са за твоя сметка. Загубваш себе си около тях или нещата които обичаш. Или са за сметка на здравето. През 2010-та (за щастие) се разминах на ръба с болест за цял живот… заради компромиси със себе си…

2010-та ми донесе и отговори на важни въпроси – не всички звучат добре, и не всички ми харесват дори на мен самия, но в крайна сметка човек трябва да следва единствено своя си път и посока. И ако те отвреме навреме минават през кален или трънлив участък, е по-добре да стиснеш зъби, да удариш един гълток от любимата разновидност алкохол и да минеш през шубраците, отколкото да търсиш асфалтирана обиколна магистрала, по която след време да осъзнаеш, че тя не е в твоята посока и почти си забравил накъде всъщност отиваш, следвайки нечии други мечти и живеейки нечий друг живот.

Толкова с равносметките. Те имат значение само за сверяване на часовника. От истинско значение са само свършените действия. И неосъществените мечти, които те движат напред.