Текстът по-долу представлява работна версия на интервю на Елица Димова от сп. Тема с мен, публикувано в съкратен вид в книжната версия на списанието (бр.16/2009). Вече повече от шест месеца по-късно (издателството следва да е изконсумирало всички търговски ползи от този отминал брой) си позволявам да публикувам тук пълният му текст. А защо го правя точно сега ще стане ясно в някоя от следващите ми публикации.

Всъщност ако не ти кой е първият блогър у нас?
Нямам идея. Освен като любопитен факт, това едва ли има някакво значение. Със сигурност много преди големия бум на блоговете у нас имаше (поне аз си спомням две) online общности, откъдето тръгнаха първите блогове – едната беше концентрирана около art-средите в тогавашния Интернет, а другата бяхме повече ИТ-хора. Двете общности и до днес имат достатъчно пресечни точки, но според мен първият БГ-блогър трябва да бъде търсен някъде сред art-хората.

Имаш блог от 2003 г. – мина ли онзи романтичен момент в блогването, когато „Имаш ли блог?” звучеше като онзи прословут въпрос на Ку-ку „Правите ли метранпаж”? (ако трябва като блог ветеран ;-) да напишеш етапите на блогването у нас – как ще го направиш….)
Определено романтичното начало вече е история. И много ми липсва. Тогава блогът ми беше още едно ниво на общуване с приятелите ми. Разбира се, донесе ми и нови познанства. Но популярността си има и цена. Сега ми е много по-трудно да общувам през блога си, понеже броят на читателите набъбна, съдържанието на блога набъбна, трудно е да напаснеш цялата си публика към определено сечение от публикации, които могат да бъдат основа за общуване или дискусия. Различни хора, по различно време се интересуват от различни теми. Това, разбира се, се случва и с мен. В момента блоговете са медия и мода. Хаотична, многоцветна и мега плуралистична. Различна от досега съществуващите. Но днес дискусията се фокусира върху конкретна публикация в най-добрия случай. Именно заради случайните сечения. А преди няколко години дискусията се водеше на ниво блогър, какво е писал не само днес, а и преди, дори върху това какво би написал, защото е именно той, а не някой друг. Сега няма време за многопластовост. Намираме се във фаза на трескав екстремум. Много хора пишат заради самото писане, заради търсачките или рейтинга си. В момента, в който блогърите се върнат в креативен режим да създават оригинално, емоционално и свое съдържание може някога да бъдат и петата власт… Не се шегувам.

Как се промени блогпространството според теб? (промениха ли се блогърите, темите, по които пишат, свършиха ли идеите…)
Няма нещо в Интернет, което да не търпи голямо развитие за много кратки периоди от време. Блогърите не са се променили. Просто вече има повече блогъри и те са много различни. Скоро няма да е модерно да си блогър. Социалните сайтове като Facebook, Twitter и други вече дърпат фокуса към себе си. Те подават новата мода. И са базирани на концепция, която не разчита толкова на авторска креативност. Всеки който може да напише няколко свързани думи в изречение (незадължително цяло) може да туитва и това е далеч по-лесен начин да бъдеш модерен. Да блогваш изисква много повече усилия – трябва да имаш какво да кажеш, да си дефинираш концепция, да подбираш темите си, дори да замълчиш когато трябва… Мисля, че след този пик, ще следва отрезвяващото спускане към реалността. Следващата фаза трябва да бъде отсяването на съдържанието, и след нея ще останат блогърите, които си струват. Ще бъдат малко и няма да са модерни, но ще са истински. Или поне така ми се иска да бъде.

Промени ли се и http://yovko.net/ – като визия, като теми, интереси…?
Визията на един блог се сменя за по-кратко време от това да си измиеш зъбите. Съответно и моят блог сменя своята честичко, но това е част от две устойчиви за мен концепции – вечното търсене и уюта на личния блог. Моето Аз вярва, че в търсенето има повече смисъл от самото намиране. И дори когато постигнеш и намериш под някаква форма това, което си преследвал, то това не трябва да те успокоява и трябва да провокираш търсещия си дух към нова посока, хоби, страст, цел, мечти, професия… Търсенето те обогатява и учи – то за мен е символ на живота като такъв. А другото, което винаги съм защитавал е концепцията за личния блог. Няма много български блогове, които с времето категорично да са защитавали именно тази концепция. Аз гледам на блога си като на виртуален мой дом в Интернет и държа да е уютно на мен и гостите ми там, така както и в реалния ми дом. А темите за мен винаги са били три – технологиите, фотографията и вътрешния ми свят… с леки залитания насам и натам, които обаче пак са някъде около основните ми теми… Единственият принцип който следвам е, че блогът ми е отражение на самият мен.

Кои блогъри оцеляват във времето? Твоя блог съществува повече от успешно вече шеста година…
The content is the king… Тези, които имат какво да кажат…

Рецепта за блог-дълголетие? (основни стъпки и положения :-)
Не виждам нищо лошо в това един блог да престане да съществува. Дълголетието трябва да е страничен ефект, а не цел.

Днес блоговете са определяни като места за изливане на душата или страховити инструменти за влияние на общественото мнение (заедно със социалните мрежи като Facebook са спрягани като един от основните инструменти на властта по време на предизборните битки) – не се ли опорочава първоначалната идея за „приятно място за споделяне”?
Всъщност първоначалната идея зад всеки блог може да бъде доста различна. Блогосферата има едно предимство, което някак не забелязваме – тя е аморфна. И това и дава гъвкавост с неограничени възможности – неведнъж се е случвало тя да скача организирано като един. Социалните мрежи нямат тази функция – те са клише, което няма как да излезе от Матрицата. Социална мрежа се купува, манипулира или изцежда откъм информация много лесно. Социалните мрежи са малко като официозните медии, а блогосферата е дисидент по призвание. И нека не надценяваме влиянието на Мрежата върху политиката. Ако един политик няма какво да каже и направи offline, проекцията му online ще е точно толкова празна.

Ти участва на първата годишна среща на блогърите във Военния клуб – какво се случи там според теб, какви впечатления и емоции ти остави тази среща?
Това беше категоричен знак, че фазата мода е вече реалност. Блогър вече звучеше различно. По-лошото е това, че от етикетът блогър се очакваше да бъде нещо като ъпгрейд на обикновения човек. А посоката е обратната – човекът като такъв може да реши да проектира себе си като блогър или не. И до днес непрекъснато се анонсират обединения на блогъри за едно или друго, което (без да подценявам каузите им) звучи смешно. С какво едно обединение на блогъри стои по-тежко от едно обединение на граждани? Или толкова не вярваме на себе си като граждани?…

Какво очакваш от втората BlogCamp във В. Търново?
Няма да мога да присъствам за съжаление, но може би още е рано за фазата отрезвяване. Все още твърде много говорим за SEO, класации и цифри. За мен фокусът в темата блогове е много далеч от технологиите. Последните са само средството нещата да имат възможност да се случват.

Имаш ли идея колко български блогъри има в момента?
Никаква. Както вече стана ясно вълнуват ме други качества на блогосферата, които не се измерват с бройки. Аз следя редовно едва около 25 български блога.

Накъде отиват блоговете? Социалните мрежи не ги ли пратиха в ъгъла…
Без блоговете нямаше да има социални мрежи. Или поне не такива, каквито са днес. Всяко нещо в Интернет се появява и изчезва защото е необходимо някому. И еволюира в някаква посока с времето. Много от социалните мрежи се случват по инерция. Скоро и те ще влязат във фазата профилиране и отсяване. Ако Facebook е чалга, то примерно Flickr е социална мрежа изпреварила времето си със своята полезност – ясен фокус, силен акцент върху полезността на съдържанието, профилирана тематика. Мисля, че бъдещето е именно на такива проекти. Въпреки, че все повече Интернет ще се ползва и за забавление, така че и самото понятие полезност ще търпи еволюция.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Един коментар

  1. „С какво едно обединение на блогъри стои по-тежко от едно обединение на граждани? Или толкова не вярваме на себе си като граждани?…“

    Колко добре казано! :-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо