Сърцето умира последно

Днес ще напиша няколко реда за един доста стар филм. Отново от онези филми, които много хора няма да искат да гледате. Филм, който е разгневил мнозина с появата си (1991 година). Филм, в който е много вероятно да видите документи, за които днес някой ще твърди, че пожарът в партийния дом е унищожил, макар това да не е вярно. Вероятно е, обаче, да са били „почистени“ в последствие. Възможно е документите, до които режисьорът Малина Петрова успява да получи достъп, преди пожара, да съществуват вече само в този филм. (Писал съм няколко пъти за друг нейн проект – Приключено по давност.)

Филмът разказва историята на делото срещу Трайчо Костов (по-младите си струва да проследят препратката към Wikipedia), който е част от политическия елит на България през 40-те години или с други думи казано – в най-първите години на установяването на комунистическия режим. Определено спорна личност, на чиято сметка се пише най-малкото ангажираността с разгрома на опозицията и закона за Народния съд. Иронията е, че съдбата се обръща срещу него и след скалъпен процес бива обесен на 16 декември 1949, като една от теориите гласи, че това е подарък от БКП за рожденния ден на Сталин (18 декември).

Напълно наясно съм, че филмът не е особено лесно да бъде разбран и осмислен от днешните млади хора под 30 години. А дори и за по-възрастни от тях. Много от фактите, цитирани в него, предполагат детайлно познаване на онова време, за да бъдат оценени в дълбочина. Но ви провокирам да го гледате… Не заради Трайчо Костов.

Ако гледате филма, ще видите много ясно срещу какво продължаваме да се борим и днес. Ще видите как действа Държавна сигурност – и тогава, и днес… Същите са… в детайлите, в създаването на паралелна действителност, в манипулирането на фактите, контролът над хората. Ще видите как около всеки оперативно-интересен е имало гнездо от агенти – включително сред най-близките му приятели. Ще осъзнаете парадокса, как толкова скоро след 44-та и войната, първото което „другарите“ са сътворили и смазали до блясък, не е държавата – а репресивния апарат на Държавна сигурност.

Ще чуете реплики, които обясняват много и до днес… като например, че… „няма по-важно нещо за хората в следствието от преданността към партията“… Следствието – забележете. И най-страшното, че почти никой от героите на лентата не търси истината…

Филмът е задължителен, за осъзнаване на това, къде се върнахме през това лято. И накъде ни водят. #оставка

  P.S. Благодаря на Малина Петрова и авторския екип на филма, че са решили да го споделят свободно в Интернет! А аз призовавам и другите блогъри да популяризират филма – оръжието ни срещу репресивните апарати е свободната воля и глас! И информираните съзнания!

P.P.S. Линк за сваляне на филма за лична употреба – с благодарност към Васил Колев.