Хайде на море! Вторият семинар на SimpleStudio с втората половинка на темата „Основи на фотографията за абсолютно начинаещи“ ще се случи между 13 и 15 май 2011 край пясъчните плажове на южното ни черноморие, точно преди началото на курортния сезон. И още по-точно в Приморско, в прекрасния и уютен хотел Пламена Палас, който вече два пъти е печелил наградата Хотелиер на годината (през 2006 и 2008 година).

Хотелът се намира във все още тихата северна част на Приморско, достатъчно далеч от курортната шумотевица на градчето и на 200м от прекрасния, широк и просторен северен плаж, чийто пясъчни дюни се простират чак до бившата резиденция Перла – едно от райските кътчета на българското черноморие – и резервата „Ропотамо“. Освен него наблизо е и природния резерват “Аркутино” и защитената територия на блатото Стамополо. Резерватът Ропотамо е известен със скалните си феномени и множество редки животински и растителни видове, в резерват Аркутино може да се насладите на рядко срещани водни лилии, а от Веселите скали – осеяно с големи заоблени камъни място – се вижда голяма част от река Ропотамо от птичи поглед.

Приморско се намира на 52km южно от Бургас, на 442km от София. Има редовни автобусни линии до Бургас и Приморско, както и от Бургас до Приморско, включително железопътен транспорт до Бургас.

Хотел Пламена Палас предлага стилен комфорт в модерно обзаведените си стаи, приятен ресторант, интернет, безплатен паркинг, открит басейн, джакузи, и басейн за деца. Сградата е с централна климатична инсталация, а контролът на достъпа е електронен.

Програма на семинара:
– 13 май (петък) – пристигане, настаняване, запознаване
– 14 май (събота) – закуска, фотокафе, практически занимания
– 15 май (неделя) – закуска, самостоятелни занимания, отпътуване

Цена за участник, ползващ самостоятелна стая: 135лв
Цена за участник, споделящ стая с друг участник: 115лв*
Пакетна цена за участник с един придружител в стая: 185лв**

  • Очаква се да регистрирате двама участници или да сте сигурни, че ще присъства друг, който е склонен да споделя обща стая с вас. В противен случай ще трябва да доплатите за самостоятелна стая.
    ** Дали ще си водите придружители със себе си за компания или споделяне на екскурзията е въпрос на ваш личен избор. Но имайте наум, че те нямайки право да участват в заниманията на групата, може би ще се чувстват изолирани, а така навярно ще разфокусират вниманието ви. Препоръчително е групата да остане съсредоточена върху това, заради което се е събрала – снимането. Семейните излети или забавленията за децата навярно ще са по-приятни и пълноценни за всички ако ги планирате за друг уикенд, но това, разбира се, е ваше лично решение.

Участниците в семинар ST01-01 ползват допълнителна 5% отстъпка от горните цени.

Цената включва участието в семинарната група, две нощувки със закуска и използване на семинарната зала с мултимедия на хотела. Безплатният интернет в рамките на хотела се подразбира. Цената не включва транспорт, обяд и вечеря. При възможност, организаторите могат да ви предложат транспорт ако друг участник е декларирал, че може да вземе допълнителни хора със себе си.

Авторските права върху снимките, направени по време на семинара принадлежат на техните автори. Организаторите си запазват правото да използват споделени с тях кадри за популяризиране или документиране на семинарите. Когато за снимките е позирал модел, такива кадри не могат да се публикуват без изричното съгласие на модела.

[ЗАПИСВАНИЯТА ЗА СЕМИНАРА ПРИКЛЮЧИХА]

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Жалко че се премести по-рано датата, защото откровено се изкуших да се запиша, на 14 май пристигам в България.

    Междудругото, както ме посъветва, направих крачки да си сменя фотоапарата. Разгледах въпросния X100 на Fuji, и след някои консултации в крайна сметка си купих „компактния“ micro 4/3 на Olympus, което ми спести около 500 лири.

    Вчера тук в Лондон беше голяма жега и взех колелото за половин ден улична фотография из града. Какво да ти кажа. В този жанр има не малко психо елемент :) Снимането на хора, дори да е на улицата, за мен лично е навлизане в личното пространство и откровено ме притеснява и кара да се чувствам несигурен. Пък и обектите също. Привечер например се паркирах на Милениум Бридж. По едно време се появи една много готина мадама, която крачеше супер уверено по моста и направо сияеше, но щом ме видя с апарата ведна отвърна поглед, сви се и се превърна в невзрачен сив средностатистически обект :)

    Ще се радвам да споделиш малко мисли по този въпрос (за снимането на улицата). Как е добре да се подходи? Вкл. психологически. Дали не е прекалено стряскащо ако изглеждаш като фото nerd. Дали има някакви способи за предразполагане и отпускане на обектите, за пращане на „споко“ сигнали. Дали решението е телеобектив или 15мм и директен контакт и престрашаване :)

    Такива ми ти работи :)))

    Отговор

  2. Честито за Пенчо! :-) Пенчо идва от Olympus PEN-чо :-) Не казваш с кой обектив само си го взел – това е страхотна street камера. Може би най-добрата компактна такава от всички днешни на пазара. Иначе street снимането наистина си е психология – или се упражняваш да си незабележим, или да предразполагаш, или… телеобектив, но нямаш идея колко повече те виждат с него… или се отказваш – street-а е тегава тема, но ми даваш идея за семинар, между другото :-)

    Много зависи от хората, между другото… в България сериозно можеш да си изкараш боя. Във Виена никой нищо няма да ти каже… поне докато не му бутнеш цигарата от устата с обектива… На мен ми се е случвало да ми позират с удоволствие като ме видат, че снимам. В космополитните градове по-принцип винаги е по-лесно. Но може мадамата да се е стреснала от твоята неувереност, ако много ти е личало… ‘щото тя откъде да знае в какво точно си неуверен ;-P

    Пусни в Google думите Chris Weeks pdf purism street photography и трябва да изнамериш едно четиво, което той пусна в deviantart навремето. Chris Weeks е моят вдъхновител и „учител“ по street. Не е най-добрият – просто възприема street-а като философия. Именно това четиво ме запали преди 5-6 години. Има и една серия от три филмчета във Vimeo, които си струват отделеното време:

    (ако не броим прекаленото акцентиране върху снимането с телеметрични камери) :-)

    Отговор

  3. Забравих – аз предпочитам за street 28, 35 и по-рядко 50mm. Не че понякога не ползвам и по-дълго. Снимам небрежно въртейки камерата в ръцете си. Да – имам много брак така – пропуснат фокус, лошо кадриране… Но се получават и страхотни попадения. Ползвал съм Bessa телеметричка (с филм), PEN-чо, компактни цифрови сапунерки като LX3 и накрая се спрях на любимото ми FM2 (с филм)… PEN-чо ми е следващото най-добро за тази цел в личната ми класация. Panasonic имат страхотен обектив за него 20/1.7 (което се приравнява на 40мм).

    Отговор

  4. Йовко, благодаря ти много за коментарите!

    Апаратчето е с варио обективче 14-42мм. Точно компактно не бих го нарекъл (идвайки от сапунерките), и се замислих дали да не си купя обектива „палачинка“, който е 17мм и ~2см дебел.

    Днес ще се опитам да приложа твоя похват за небрежно street снимане :) Аз мисля много преди да снимам. Толкова, че не вадя апарата преди да съм 99% усетил, че от въпросния сюжет ще се получи хубав кадър. Светлина, композиция, цветове, всичко премислям предварително и чак тогава :)

    Преди снимах много и без да мисля, и после отсортирах. Което обаче ми костваше точене и човъркане пред компютъра. Постепенно започнах да прилагам все повече пред-снимачно мислене и снимките драстично намаляха. С 256МБ карта преспокойно се оправям за 2-3 дена снимане :)))

    Весели празници!

    ПС: Вече успях да си изгубя капачката на обектива. Тези капачки са голяма бъзикня. На сапунерките нямаше такива неудобства!

    Отговор

  5. Вадиш апарата и го държиш включен независимо дали има нещо за снимане пред теб. Слагаш 35-40мм фокусно разстояние (това на твоята 4/3 система е 17-20мм). Слагаш бленда 5.6 и aperture priority. Фокусираш върху обект на 4м от теб и изключваш автофокуса. Опитваш се да запомниш къде горе-долу е белега на фокуса върху обектива, в случай че преместиш без да искаш нещо. И започваш да тренираш, държейки камерата само с една ръка да вкараш това което искаш в кадър без да гледаш дисплея (ако можеш да го изключиш още по-добре). При бленда 5.6 всичко от 2 до 25 метра пред теб ще е на фокус. Затова не мислиш за фокуса, апарата ще си смята скоростта на затвора… ти само се опитваш да кадрираш на усет… Дори кадърът да не е перфектно композиран, при street е важен момента, историята, която си уловил.

    Отговор

  6. Благодаря ти много за този твой последен коментар. Трябваше ми известно време да го интернализирам и изпитам. Какво да ти кажа. Най-полезния практически съвет по темата за мен досега. Мога направо да си го рамкирам :-)

    Кадрите, които излизат от този вид снимане стават всъщност някак си по-различни. Не само защото излизат по „криви“. Имат си своя особена сигнатура и енергия, която ги отличава. И дори мисля, че сега мога да отлича, като видя снимки на други фотографи по издания и уебсайтове, когато са били правени именно по този начин… Ха-ха ;-)

    Отговор

  7. Забравих да кажа, че това горното предполага, че има достатъчно светлина да снимаш при бленда 5.6. Т.е. дневна светлина. Ако не стига отваряш на 4… Ще ти се свие малко диапазона на рязкост, но все още ще си окей. За по-отворени бленди ще ти трябва повече майсторлък с фокуса. Другото е да вдигнеш ISO-то на PEN-чо… докъм 640-800 можеш да си го позволиш, дори докъм 1250-1600 с уговорки, но е препоръчително да е колкото е възможно по-ниско за да имаш по-малко шум. Enjoy :-)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *