Стига вече с глупостите

Някога, при това съвсем не твърде отдавна, Интернет изглеждаше така:

Имам предвид само така! Това по-горе е screenshot от първата публична telnet-услуга, която ползвах в живота си, но направен преди няколко минути. Да, тя – услугата – още е жива и през миналата година grex.cyberspace.org навърши точно 20 години. Макар вече там да пенсионираха telnet-протокола.

Дълго време sdf.lonestar.org бе за мен „моето“ място в Мрежата. О’кей, когато аз стъпих в Интернет вече имаше Yahoo – точно се бе появило, но това тогава бе най-хакерският, най-свободният, най-истинският Интернет ever… Тогава нямаше никакво значение кой какво и как е направил, едни и същи анимирани gif-чета стояха на всеки втори сайт и се споделяха свободно. Хората споделяха всичко – трикове, хакове и парчета код с удоволствието и страстта на Откривателя и благородството на Създателя… Мрежата се развиваше със скоростта на експлозия. Имаше толкова малко неща, че каквото и да направиш беше полезно и теоретично никак не бе необичайно да измислиш нещо ново и да се почувстваш пионер.

Не знам дали има много хора, които помнят (ако изобщо са опитвали) archie или gopher, или как се ползваше FTP-by-Mail? Обзалагам се, че днешните потребители дори няма да се досетят защо би му хрумнало на някой подобно извращение… (Подарявам последния останал ми албум на Мария Илиева на този, който пръв се сети! Съжалявам, но другите вече ги подарих, преди да е станало противозаконно!)

После Интернет стана шарен. Много. Браузърът и web станаха всемогъщи властелини във виртуалното пространство и Мрежата от ден на ден започна да става все по-достъпна за обикновените (non-techie) хора. И там започнаха да се появяват мениджъри, финансисти, маркетинг-гурута, музикални продуценти, политици… И понеже те не искаха да знаят заклинанията, които се пишеха в онези страшни черни екрани, Интернет стана толкова лесен, че днес дори хлапетата, които още не могат да четат, се справят прекрасно с мишката. И това се случи, ей така… пред очите ми… за един миг…

Онези първите в Интернет го направиха, после други след тях, и още след тях… Никой не може да изброи имената им. Ако всичко това трябваше да се случи организирано, някой да напише проект, друг да го финансира, след това да се разпределя печалба… всъщност Интернет навярно нямаше да се случи. А днес разполагаме с него, защото всички тези адски много и готини хора го направиха. Те нямат акции в Google, нито във Facebook (поне повечето)… и никога, ама никога няма да чуете кои точно са. Защото не могат да бъдат преброени, не се познават и защото никой от тях не мисли, че е направил нещо велико. И вероятно всеки поотделно не е. Но Интернет като общо усилие и резултат няма алтернатива в историята на човечеството! Това е най-мащабният и успешен социален експеримент на всички времена!!

И това стана възможно, защото всички го направихме – да всички – заедно! Без да гледаме в паничката на другия, без да отмерваме усилия и… дори троловете във форумите имат своя принос и значение!

Случи се без мениджъри, без MBA, без гениални маркетинг-спецове, без юридически отдели, без финансови магьосници, без корпоративни лайна. И нещо повече. Когато те се намесиха, продължи да се случва. Въпреки тях!

Просто защото в Интернет всичко се случва твърде бързо и естествено! По-бързо отколкото някой може да сътвори нов закон. По-бързо отколкото някой би могъл да управлява какъвто и да е бизнес. По-бързо отколкото ГДБОП залавя куц престъпник, а БАМП лепи стикери. Пред бързината, с която се случва Интернет дори Бойко Борисов е смешно безпомощен.

Индустрията, политиците, медиите… са нови гости в Мрежата. Съвсем отскоро! И те са тези, които трябва да се съобразяват исторически с правилата и, а не обратното!

Мрежата носи в своето ДНК вкуса на свободата и бунтът на мисълта. Интернет не се съобразява с нечии желания. И винаги ще (трябва да) има достатъчно хора, които помнят и пазят този дух! Ще говорят тихо в началото, ще крещят когато трябва, ще работят за големите корпорации денем и ще бъдат част от Анонимните нощем. Ще измислят нови протоколи, защото всъщност вместо да творят, споделят и да се забавляват, част от тях се наложи да създават Napster, P2P, BitTorrent, Tor… за да подсигурят свободния обмен на информация в Мрежата… Не че добрият стар FTP и до днес не върши работа, но всъщност натискът и съпротивата родиха BitTorrent. Индустрията непрекъснато провокира врагове, а сега нервничи, че воюва с призраци, които сама създаде. И ако днес проблем номер едно са torrent-ите, да се обзаложим ли, че следващата рожба на вселенския разум в Интернет и съпротивата срещу безумието ще е още по-гениална и/или злокобна? Да се обзаложим ли, че тази игра на котка и мишка е безкрайна?…

И защо трябва всичко това да се случва и цялата тази енергия, вместо в нещо полезно, да се хаби в изтощителни битки, когато всичко е толкова очевидно простичко:
– Почти никой вече не използва грамофон. Съвсем сериозно! Виниловите плочи останаха в миналия век.
– Никой няма нужда от посредници за да стигне до публиката си. Вярвам, че не ти трябва друг жокер! You can do it!
– Има голяма разлика между кражбата и нежеланието да си купя нещо, което не съм убеден, че си струва. Убеди ме!
– Проблемът с нереализираните продажби обикновено не е проблем на твоя пазар, а на твоите очаквания. Коригирай ги!
– Никой няма да купи нещо, което не може или не иска (преживей го!) и се радвай на тези, които искат да си купят нещо от теб два пъти (повече от достатъчно са ти!) и ще провокират още някой друг да го хареса! И им бъди благодарен! На всички! И на първите! Да подсказвам ли защо?

И най-вече бъди благодарен на Интернет! Защото ако някой кретен може да го използва за да краде повече, това значи, че ти пък можеш да го използваш за да чуят за теб и да продаваш повече. It’s easy… like Sunday morning… (използвано е без изрично позволение!)

P.S. Подпиши петицията против ACTA! Защити Интернет!
P.P.S. Не си убеден, че е нужно ли? Прочети това, това, това и това.