Странен ден

Определено заглавието е точно… Сигурно, защото се събудих след безмилостните напъни на телефона ми да ме изтръгне от съня. За първи път от няколко седмици се будя толкова трудно. София беше зарита със сняг. Снощи валяха ужасни парцали… Точно пред Плиска, в опит да избегна пръските киша на един автомобил, стъпих в една купчинка сняг, под която се оказа, че се е маскирала дълбока локва. Продължих, гвачейки с ляв крак към работа. И всъщност ми беше весело. Денят беше хубав и спокоен – с изключение на едно сдърпване в пощенския списък на LPI… Поредното… С един момък, с който не мога нещо да намеря общ език.

Linux-бирата беше приятен завършек на деня… или поне така планирах. Дончо ми донесе Alpha-та – най-сетне я запокитих до бюрото си. Утре ще и сложа един Debian – за днес събрах кураж само да избърша BSD-то, което качихме с Мишинев преди около месец. Уморено ми е нещо. А трябва и да погледна дали има някакви особености за това упражнение. Мисля, че имаше някакво по-особено разпределение на дяловете за Linux върху alpha – ако не се лъжа.

Точно влязох в къщи и минах през банята и вкъщи се прибра приятелката на съквартиранта ми, който е в Япония за няколко дни. Ограбили я точно пред входа. Дръпнали и чантата, че чак и скъсали палтото… Що за кретен трябва да си, за да е това начина да припечелиш пари. Били двама нещастните гадове. Двама срещу едно момиче!… За щастие парите и били в джоба, а телефона на врата и всъщност само личната карта и малко козметика са и взели. Така им се пада… Обиколих с нея квартала за да се опитаме да намерим някъде чантата, ако са я захвърлили наблизо. Уви, не я видяхме никъде…

В полицията тя изписа два листа хартия, дежурното ченге още един и с това вероятно всичко приключи. За ченгето това си беше рутинно ежедневие…