Предишната ми кола притежаваше едно страшно удобство – имах положение на ключето на фаровете, което позволяваше те да се запалват веднага след запалването на двигателя и да изгасват щом го угася. Единствено специално положение на ключа позволяваше да останат включени при изгасен двигател, което е достатъчно рядко наложително. До момента не ми се е налагало нито веднъж в цялата ми шофьорска кариера. Така винаги карах със запалени къси светлини – дори и през деня, дори през лятото. И сега го правя – въпреки, че на Пежото – трябва да ги пускам и спирам на ръка.

Светлините на автомобила служат не само за да виждаш ти, а и за да те виждат останалите. Когато един автомобил свети, това подсъзнателно означава – жив съм, мърдам, движа се… Често зад някой неудобен завой единствено светлините на задаващия се невидим автомобил са ме карали да изчакам и да го пусна, иначе как да знам, че идва към мен… Сега през зимата или в мъглив ден, стъклата често се случва да не са перфектни – къде запотени, къде заснежени… Не винаги се вижда добре, а отблясък светлина винаги те кара да се вгледаш. Всъщност чудя се как някои могат да не си изчистят задното стъкло и да се движат като подвижен снежен човек с вътрешно горене?…

Тази сутрин София е снежна – пътувайки към клиента, с който си пием сутрешното кафе в момента – си направих усилие да броя колите със запалени къси светлини срещу тези без светлини. Съотношението е грубо 60:40. 40% от колите бяха без запалени светлини. Да – знам, че това го няма в Правилника и Закона за движение (засега!), въпреки че в доста европейски държави светлините са задължителни, когато автомобилът се движи, но това е нещо толкова елементарно и близко до ума. И не струва нищо…

За бога, какво точно пестим? Фарове ли?…