бизнес

Интернет и ерозията на демокрацията

28 декември 2018

Текстът е написан специално за първия брой на вестник „К“ за критика, дебати и културни удоволствия, който се явява наследник на досегашния вестник Култура, чийто бранд издателят му реши да залепи на ново списание. Добавям го и тук – в своя личен online архив.

Имах късмет да открия интернет в зората на неговото създаване преди повече от 20 години. Днес за много хора би било трудно да си представят как изглеждаше и се използваше мрежата тогава. Буквално всичко беше различно.

Повечето потребители в тогавашното виртуално пространство бяха сякаш от една порода – предимно хора от научните среди, наивни романтици, обединени от идеята за създаване и споделяне най-вече на знания и опит, опиянени от вкуса на свободата да общуваш без граници. Не бяха нужни никакви регулатори или директиви – всички доброволно следваха няколко прости „правила за поведение в мрежата“ (нетикет), които гарантираха реда и добрия тон. Ако някой ги прекрачеше, просто получаваше забележка; и ако не си вземеше поука, попадаше в изолация и затруднения да си намери интересни събеседници. Всеки новопоявил се в интернет първо се оглеждаше тихо и с респект към установените модели, правила и авторитети. И се стараеше да гради репутация, преди да претендира за разпознаваемост и значимост във виртуалното пространство. Меритокрацията беше в пълен ход.

Този нетикет се спазваше дори в най-тъмните ъгълчета на мрежата, обикновено свързвани с не особено легални забавления или бизнес. Да бъдеш част от интернет тогава не бе нито евтино, нито лесно; и сякаш това филтрираше хора с интересно сечение от базисна грамотност, толерантна култура на общуване и нужното желание да инвестират част от доходите си за връзка с мрежата.

Краят на романтиката

Независимо дали гледаме на интернет от академична перспектива (като на библиотека за трупане на познание) или с предприемачески нагласи (като на потенциален необятен пазар), и за двете има нужда от хора. От много хора. Затова и пионерите в мрежата съвсем естествено си поставиха негласна обща цел да я направят по-достъпна за всички останали, снижавайки и техническите, и икономическите бариери пред достъпа до нея.

Недодяланите в началото браузъри, чието първично предназначение бе да се чете почти единствено и само текст, се преработваха многократно, докато се превърнаха в изключително лесни и универсални инструменти за достъп до всякакво съдържание в интернет. Уебсайтовете еволюираха от статични струпвания на документи през интерактивни и дизайнерски оформени творения на изкуството до днес, когато са буквално пълноценни софтуерни приложения, които работят в браузър.

[Read more…]

Да, бъдещето е тук

16 декември 2017

Миналата неделя в София участвах във форум, организиран от „Да, България!“, на тема „Да, бъдещето е тук! Готови ли сме?“. Използвах случая да разкажа накратко за четвъртата индустриална революция и защо защитавам тезата, че тя ще е различна от предходните.

Времето беше кратко, а се опитах да вместя доста неща, затова нямаше как в пълнота да развия тезите си, но този разговор така или иначе ще продължи под различни форми. Защото, иска ли ни се или не, ще трябва в този контекст да преосмислим много неща. И колкото по-рано започнем, толкова по-добри шансове ще имаме да сме готови да посрещнем предизвикателствата на бъдещето, защото то няма да бъде само розово. Иновациите могат да бъдат използвани и за добро, и за лошо. Могат да намалят неравенството, но може и да го увеличат. Може да подготвим хората да бъдат гъвкави и да живеят с нагласата, че често и непрекъснато ще сменят професии и призвания, или може да ги оставим на инерцията и да живеем сред кризи, безработица и правителства, които ще падат като плочки домино.

За мен решенията са заключени около образованието и в готовността ни да ги търсим out-of-the-box… Задава се бъдеще, в което най-малко потребни ще са общовалидните рецепти и клишетата в главите ни.

А двойно по-страшно ще е там, където институциите не работят или са приватизирани… като у нас.

Нямаме време, така както аз нямах време да си поема дъх по време на презентацията си. А динамиката на живота само ще се ускорява!

Можете да свалите и копие на слайдовете ми, а запис на останалите презентации (и вероятно малко по-късно и на цялото събитие) потърсете в YouTube канала на „Да, България!“.

Webinar на TrakiaTech на тема SCADA

21 ноември 2017

Първият път, когато се сблъсках със SCADA си помислих колко много потенциал има в тази платформа и колко ужасно дървено е реализирана тя. Дълго време за мен това беше пример за консервативна и егоцентрична система. Твърде затворена, скъпа, със сложно лицензиране – тя беше пълна противоположност на това, което се опитваше да бъде – универсална индустриална платформа за контрол и управление.

Времето обаче променя много неща. В наши дни вече има реализации, които са все по-отворени, поддържат все по-набъбващо количество протоколи и стандарти за интеграция, потребителските интерфейси са web-базирани, лицензирането е ясно и простичко (per server), данните се съхраняват в лесни за споделяне с други платформи бази-данни, имат все по-читави и разнообразни развойни средства. И най-важното – достъпни са и за по-малки и средни предприятия.

За една такава модерна платформа, наречена Ignition SCADA решихме да ви разкажем в последния си семинар за тази календарна година с колегите ми от Trakia Tech и разбира се в главната роля ще бъдат нашите приятели от SIVIKO, които освен че са оторизиран партньор за Ignition SCADA за България, я използват и като я внедряват в част от собствените си разработки.

Те ще споделят от първо лице опита си, както с използването и внедряването ѝ в собствените им продукти, така във фабриките на техни клиенти.

Този път ще експериментираме с нов формат на събитието – живо излъчване в нашия нов канал в YouTube на адрес https://trakia.tech/live или в последствие на запис, отново там. Денят е 11 декември 2017 (понеделник) от 16 часа.