Вход Абонамент

Откровения

Спомняш ли си?

Спомняш ли си?… Нощта? Затворен с това писмо в стаята си. Същото, което зачеваш сега до поредния сутрешен кюртаж на закуска, раждайки недоносената си маска. Облечи я, нищо, че има парчета плацента – така е по-истинска. По-добре скрива липсата на същност… Спомняш ли си?… Нощта… Затворен с това писмо в стаята
Йовко Ламбрев

Следобед

Посвещавам на 3 август и едно момиче Следобед бе – бяхме двамата само сами и гладни, но вместо нещичко вкусно изпихме сълзите си, допряли рамо до рамо, сляхме поглед, душа, дъх, сляхме и нашите устни. Дрехите паднаха, разпилени из стаята при въпросите, захвърлени временно, дали свобода на мечтата – омайната, на копнежът
Йовко Ламбрев

Зима

Зима е. Безснежна, суха и студена, а времето увиснало е в безконечен бяг. Градът отвръща поглед от улицата замразена. Слънцето го няма. Няма даже сняг. Опустялата ни вечер си отива скоро, а пък закъснява безлюдната ни утрин. Как да преживеем това време голо между сляпа вечер и закъсняла сутрин? 5
Йовко Ламбрев
Плажът на влюбените

Плажът на влюбените

> Изчезват бавно по своите пътища мечтите, примесени с минало. С присъдата на слепи сънища и със скръбта по спомени изстинали… Есен е, Господи. Дни на равносметка. И на броене на пилците… Ти как си със сметките, Господи? Излизат ли? Май не, а? То кому ли излизат, Господи. Ние дето
Йовко Ламбрев
Нощ

Нощ

На И. Вечер бе, а бе толкова светло. Очите ти грееха, дъхът ти горя, слушах твоята задъхана песен и с устни попивах твоята душа. Целувах безспирно меката кожа. „Колко си сладка!“ повтарях наум, прегръщах те лудо и в нашето ложе любовта не ни дари със сън. Ръцете ти – нежно обвили
Йовко Ламбрев
Wheel Of Fortune

Wheel Of Fortune

На П. Радвах се, когато те видях. Плаках сам, когато ти се радвах. Страдах те като осамотях, но смеех се, когато страдах. Обичах те, когато оцелях. Сънувах те, когато те обичах. Врекох се, когато оживях и мразех те, когато ти се вричах. 8 септември 1993 Пловдив
Йовко Ламбрев