Зима е. Безснежна, суха и студена,
а времето увиснало е в безконечен бяг.
Градът отвръща поглед от улицата замразена.
Слънцето го няма. Няма даже сняг.

Опустялата ни вечер си отива скоро,
а пък закъснява безлюдната ни утрин.
Как да преживеем това време голо
между сляпа вечер и закъсняла сутрин?

5 февруари 1994
Пловдив