The Opinionist

Като ученик и тийнейджър, изкушен от света на технологиите, мечтаех някой ден да работя за някоя от големите компании. Няколко години по-късно се случи да бъда част от екипите на Siemens и IBM, като съм отказвал не лошо предложение от Motorola и формално на HP. Работих за клиенти като Coca-Cola (в цели 27 държави), Telekom Austria и ми е по-лесно да изброя българските банки, които не са ми били клиенти, отколкото тези, които са били. Имал съм проекти във всеки един от трите мобилни телекома у нас. Случи се да съм един от хората, които събрахме, инсталирахме и пуснахме българския суперкомпютър, за което някой ден трябва да напиша един адски забавно-смешен пост, но може би ще оставя темата за мемоарите си.

Не съжалявам за всичко това, но след малко повече от десетина години из корпоративния свят на големите гиганти, реших да го напусна и избрах да съм част от малък и фокусиран екип на една много малка технологична компания, която оцелява всеки ден, борейки се със зъби и нокти за съществуването си и правото да случва нещата както трябва. Не е лесно – никак. Но не съжалявам, защото все повече се убеждавам и вярвам, че бъдещето на всеки един от човеците на планетата, и бъдещето на света изобщо, е да преоткрие себе си – чрез малкия и средния бизнес, чрез гъвкавост и лично отношение към всеки клиент, като застава с лице пред ежедневието и проблемите си, като приема бизнеса като партньоство между две страни от първия до последния ден на всеки проект и дори след това. Дори чрез завръщане – към занаятчийството (и в това няма нищо смешно и ретро), към истинските неща, произвеждани качествено, трайно, с любов и внимание… Завръщане към природата и хубавите храни и продукти. Към качественото, изоставяйки ширпотребния трескав свят на fast food, конфекция и безполезен стрес.

Знам, че не казвам нищо ново. Няколко от последните ми текстове споделяха подобни мисли.

Затова с още няколко души решихме да стартираме един проект – сайт-агрегатор, който да събира на едно място публикации за хора, места, услуги и продукти, които са различни. Които произвеждат и творят, борят се и оцеляват, създавайки неща, в които са вложили много усилия, мечти, време и лично отношение. Хора, които са решили, че е по-важно нещата да бъдат направени както трябва.

Текстове, разказани от хора, които също емоционално и напълно пристрастно са ги харесали и ги препоръчват – хора с изявено мнение и позиция. Тези разказвачи ще стават все повече с времето, надяваме се всички, с които днес започваме The Opinionist. Преди броени минути свалихме завесата и пуснахме попътния вятър в платната.

[blockquote]Защото за хубавите начинания и сбъднати усилия трябва да остава по някоя добра дума някъде.[/blockquote]