Вълнуващи кадри от всекидневието – не е толкова лесно да го постигнеш, но си успял да го направиш много добре!
Определено в черно-белите кадри се вижда по-добре артистичното ти чувство. Според мен човек трябва да се насочва в това, което повече му се отдава ;-)
Скоро не съм коментирал, но искам да ти кажа Йовко, че ми даваш много с твоя блог и те подкрепям в начинанията и мечтите ти, които влияят позитивно на много читатели надявам се!
Благодаря ти! Не знам дали е до артистичност… просто street кадрите винаги са ми стояли по-добре в ч/бяло. Цветовете на улицата разсейват погледа от най-важното, което се случва там – хората и релациите помежду им.
Кадрите ми харесват като композиция, но контрастът ми идва малко в повечко. Не съм бил в Турция, но не си я представям така агресивно. Лично на мен този стил би вървял на „фронтова“ фотография. Бих оставил малко недоекспонирани кадрите без толкова прегорели участъци. Това може би идва от тъмната ми личност…
Да, направи ми впечатление, че контраста е в повечко, но това сякаш някакси подсилва „ретро“ чувството, което ми хареса. А и навя сантиментални спомени от времената, когато баща ми ме пускаше в тъмната стаичка в някоя от редките си сесии на проявяване на Орво…
Вълнуващи кадри от всекидневието – не е толкова лесно да го постигнеш, но си успял да го направиш много добре!
Определено в черно-белите кадри се вижда по-добре артистичното ти чувство. Според мен човек трябва да се насочва в това, което повече му се отдава ;-)
Скоро не съм коментирал, но искам да ти кажа Йовко, че ми даваш много с твоя блог и те подкрепям в начинанията и мечтите ти, които влияят позитивно на много читатели надявам се!
Благодаря ти! Не знам дали е до артистичност… просто street кадрите винаги са ми стояли по-добре в ч/бяло. Цветовете на улицата разсейват погледа от най-важното, което се случва там – хората и релациите помежду им.
Кадрите ми харесват като композиция, но контрастът ми идва малко в повечко. Не съм бил в Турция, но не си я представям така агресивно. Лично на мен този стил би вървял на „фронтова“ фотография. Бих оставил малко недоекспонирани кадрите без толкова прегорели участъци. Това може би идва от тъмната ми личност…
Този е ч/белият стил, който ме кефи в момента – това е по-скоро мое залитане – не е в контекста на Истанбул.
Да, направи ми впечатление, че контраста е в повечко, но това сякаш някакси подсилва „ретро“ чувството, което ми хареса. А и навя сантиментални спомени от времената, когато баща ми ме пускаше в тъмната стаичка в някоя от редките си сесии на проявяване на Орво…