Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.
Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).
Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.
