Най-страшния, най-кошмарния и най-отвратителният грях, който журналистите са допуснали (всъщност създали собственоръчно) е подмяната на значението на думата хакер, наслоено с негативите на думата кракер. Всъщност в по-общ смисъл на хакерите и тяхната креативност дължим повечето (ако не и всички) благинки от нашето ежедневие. Това е журналистически грях worldwide – всеки журналист по света, който не прави разлика между хакер и кракер трябва да бъде наказан да ходи с табелка с надпис: „Срамувам се! Аз обидих хакер!“

Вторият грях е чисто български. Цицоманията е повсеместно явление. Но очевидно екстазът от представата за една цяла долина, осеяна с цици е завладяла умовете на журналистите и от двата пола, защото непрекъснато бълнуват за някаква силиконова долина, а всъщност такава няма. Има две думички в английския език, които се пишат почти еднакво и се произнасят достатъчно различно, но кой обръща внимание на подробностите. Едната е въпросният лелеян silicone и означава точно силикон, от който може да се правят и цици, но има доста малко общо с компютрите. Втората се пише с една буква по-малко (последната), а именно silicon и означава силиций, което има много малко общо с циците, но пък доста сериозна връзка с компютрите и електрониката. Така, че долината е силициева долина, дами и господа БГ журналисти, защото има много силиций, и за всеобщо съжаление твърде малко цици!

Третият грях е направо безумен, но за сметка на това набира скорост всеки божи ден и е отново 100% българско достижение. Чували ли сте за ICQ, MSN, jabber и т.н.? Чували сте със сигурност. А знаете ли, че понеже българският език е беден и толкова му са се свършили думите напоследък става все по-модерно да се правиш на тежък като ги наричаш системи за инстантни съобщения…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

8 коментара

  1. Много е тъжно, че си напълно прав. А още по-тъжно е, че журналистиката като цяло (не само ИТ журналистиката, и не само бг журналистиката) е потънала в грехове. Напоследък и мен ме навестяват подобни тъжни размисли:

    – че журналистиката отдавна не е коректив на властта, а част от нея – http://semkiibonbonki.blogspot.com/2005/12/blog-post_10.html

    – че бг журналистите са слабограмотни и/или много страхливи, което се вижда и от отсъствието им от блогосферата – http://semkiibonbonki.blogspot.com/2005/11/blog-post_07.html

    Мисля, че за журналистика в стария, хубав смисъл на това понятие днес можем да говорим само по отношение на новата медиа – Интернет. Имам предвид най-вече блогосферата, но подобна роля играят и форумите, и езините.

    Използвам случая още един път да благодаря за прекрасния ти блог, с който даваш много от себе си на толкова хора, за които даже не подозираш. Блогът ти е образец за това, което се нарича „нови медии“. А на старите – майната им!, извинявай за грубия език, но те са ужасно вредни за обществото и нещата са минали отвъд границата, когато могат да се поправят.

    Отговор

  2. Ау, стреснах се. Помислих, че се отнася за мен :) Но за щастие, май не съм допуснала нито един от тези три.

    Отговор

  3. аз пък съм из блогосферата от 2002 без да преставам да публикувам и в т.нар. стара медия. и на двете места активността ми е еднаква. харесва ми динамиката и разноезичността на новата, но има едно нещо и то тук, локално, което силно ме отблъсква. в бизнес аспект не следя нещата, там може и да се пораждат нови идеи, но иначе – преписва се с пълна сила, няма личности, които да застават зад някакви позиции или анализи, а за качеството на публикуваните „художествени“ писания в езините просто не ми се говори. не че в старата медия положението не е същото, но просто в нета процесът като че ли се интензифицира. тревожи ме също така усещането за парарекламни попълзновения по разни разни уж неформални места, налагането на някакъв квазикорпоративен „лайфстайл“ който доста силно отблъсква. на лично ниво ме притеснява умствената ограниченост и манията за контрол у някои админи над публичността на автори, които ги превъзхождат интелектуално, несигурността на самия автор в дадена общност, засилваща се правопропорционално на допринесеното от него за развитието на тази същата общност, интригантството, дребнотемието. така че преди да хвалим тези медии, нека ПОДЧЕРТАЕМ и тези неприятни моменти. поне аз възнамерявам да го правя много усилено. успех!

    Отговор

  4. Този коментар може единствено да ме амбицира да доказвам обратното! Иначе истинската война казионни медии vs. нови медии тепърва предстои. И единствено ясен е само крайният резултат…

    Отговор

  5. дано не съм разбрана погрешно. аз също съм за доказване на полезността на новите медии.

    Отговор

  6. Не бих могла да Ви разбера погрешно, защото след третото прочитане на коментара Ви, установявам, че нищичко не разбирам от него. Може би проблемът е в мен? Бихте ли ми обяснили какво означава „квазикорпоративен “лайфстайл”“?
    Не, не се заяждам :)

    Отговор

  7. ах как обичам сложно-съставни изрази, целящи да ни демонстрират висока културна и интелектуална потентност, ерудиция и респектиращ житейски опит. маркова, разилката между онлайн и офлайн медиите е изключително проста и квазикорпоративния лайфстайл, който мен също доста ме втрещи като термин (ще взема да си прочета „без лого“ отново, току виж съм разбрал идеята после) няма нищо общо с него. онлайн индивидът не е задължен по никой начин да се съобразява с абсолютно никого доколкото личното му уеб място си е сакрално негово. нещо, което трудно може да се каже за всичко хартиено и ефирно. колкото до качеството на написаното, по-субективен фактор от това в момента трудно би ми хрумнал.

    Отговор

  8. Това което искам да отбележа няма да е новост за никой, но … докато нещата седят така – първият грях няма да престане да бъде грях. Предполагам всички сме наясно че значението на хакер не се бърка само от журналистите, а от най-различни видове хора. Лошото е че тази грешка се прави и от хората, които се изказват пред журналистите. Хора, които се занимават със защита на информацията и предпазване от вируси, членове на ДКСИ и професори от БАН. Мисля че докато тези хора не започнат да правят разлика между хакер и кракер няма защо да се сърдим на горките журналисти. Те просто популяризират грешката, но не са те тези които са я направили първи :(

    Отговор

Ако искате да споделите нещо