They who can give up essential liberty to obtain a little temporary safety, deserve neither liberty nor safety. (Benjamin Franklin, 1775)

Точно се появиха някакви признаци за разумност и отстъпки от страна на МВР по отношение на искането за директен интерфейс за достъп до трафичните данни на комуникационните и интернет доставчици. А и има индикации, че точно в тази част исканите промени в Закона за електронните съобщение (ЗЕС) не се приемат еднозначно дори в средите на ГЕРБ, макар и твърде гладко те вече да минаха на първо четене именно с гласовете на техните депутати и Атака. Всъщност дори и да минат на второ четене има прилични основания да бъдат отхвърлени като противоконституционни в последствие, което в никакъв случай няма да донесе точки на никого. Т.е. разумно е проблемът да бъде решен именно сега между двете гласувания на законопроекта.

И точно сега – Цецка Цачева – в качеството си на председател на Парламента – и в чиято технологична компетентност си позволявам да се съмнявам дълбоко – се изказва в подкрепа на законодателни промени, които погазват напряко конституционната защита на непрекосновеността на личната кореспонденция. Госпожа Цачева нямала нищо против да и влизат в имейла ако това щяло да гарантира сигурността и, включая тази на семейството и. Прекрасно! Имаме сделка! Да изтъргуваме малко свобода за евентуална сигурност!…

И каква грозна ирония е, че днес тези думи са произнесени пред медиите именно покрай честване на паметта на Христо Ботев в Борисовата градина… човекът, който приема да замени свободата единствено със смърт…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

15 коментара

  1. Поздравления за силния текст, за толкова уместните думи и за твърдата позиция в подкрепа на най-висшата за нас, човешките същества на тази земя, ценност: свободата!

    Отговор

  2. Браво! Толкова кратка статия, а казващо толкова много и толкова точно. Най-страшното е, че много хора не осъзнават колко е сериозен проблема и за какво погазване на личната свобода става въпрос.

    Отговор

  3. Най-тъжното е, че познавам и нормални хора, които казват „Нека ме подслушват, нямам какво да крия“ – но съм сигурен, че ако утре излезе закон, който позволява „пасивно“ подслушване и видеофилмиране във всеки един дом в България, и някой МВР чичко гледа, как хората правят секс в спалните или си говорят, примерно, няма да ни стане приятно.

    Е, „пасивният“ терминал на МВР, „тихото“ подслушване на телефонни разговори, „незабележимото“ следене на Интернет трафика на всеки един от нас, са същото – само че хората явно не виждат… това включва и Цецка ;)

    Отговор

  4. Любомир Сирков 7 януари 2010 в 18:26

    Г-н Ламбрев, колкото и да се позовавате на Франклин (от преди повече от 200 г.), че и на Ботев (който е образец много повече за лично безстрашие, отколкото за умело лично укриване), няма как да отмените факта, че известен компромис между „свободата“ (такава, каквато я разбирате Вие) и сигурността (такава, каквато очевидно не я разбирате), се съдържа както в съответните членове на българската Конституция, така и (дори в още по-голяма степен) в съответната Европейска Директива.

    А колко далеч сте Вие самият от начина, по който Ботев е разглеждал неприкосновеността на личната кореспонденция, става ясно от писмото му до Тодор Пеев от 12 февруари 1876:
    http://www.litclub.com/library/bg/botev/pisma/peev.htm
    Ботев е писал с ясното съзнание, че кореспонденцията му може да попадне в ръцете на неговите врагове – и въпреки това е писал така, че и досега има какво да прочетем в писмата му:

    „Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите; ако падна, то нека съдиите ми кажат, че настоящето ми писмо е било последньото безсъдържателно писмо, а ако стана аз сам съдия, то ще да дам съдържание и на своите глупости.“

    А мнението си за откритостта като гражданска добродетел Ботев е изразил достатъчно ясно тук:
    „Ако да би имал чест и совест, то не би се крил като прилеп по пукотините; а излязъл би пред светът и казал би на своите ближни: „Добър ден.“
    http://litclub.com/library/bg/botev/publ/ogledach.htm

    Отговор

  5. Мишел, и аз нямам какво да крия – не е там работата. Да не говоря, че огромна част от личната ми кореспонденция е в архивите на публични пощенски списъци. А това което искам да скрия МВР далеч няма да го намери лесно… Въпросът е толкова далече от това дали трябва нещо да се крие или не…

    Въпросът е в йерархията на ценностната система – и личната ни такава, и тази на обществото… В този, контекст ми е тъжно да чета редове като предходните, особено от Интернет сегмент, който уважавах далеч повече преди да видя, че г-н Сирков пише от него.

    Отговор

  6. Кирил Кирилов 7 януари 2010 в 20:35

    Цецка Цачева положила клетва в конституцията на РБ. А там пише, че личният живот и съобщенията са неприкосновени. Изключения – само за тежките престъпници. Познайте колко тежи нейната клетва, след като публично председателя на парламента на България казва: „нямам нищо против да се нарушава конституцията на България“.

    Отговор

  7. Направи ми впечатление, че човекът изразяващ се като Цирков ми заприлича на акробат или още повече на лицемер – тръгнал да защитава изгубена кауза, но винаги се намира някой на който я за чест и доблест, я за пари се е дал. Не ме и интересува каква е причината – не на всеки е дадено да вижда, някой само се заблуждават в това, че могат. Та за какво зачекнах темата, не е за да навредя на нечие самочувствие, а за да кажа как действа. Тук забелязвам, че го кара на добър тон и поучения, а в други блогове (в моя се опита да бъде „мъж“) се възприема по-така и използва съвсем различен подход – предпочетох да не запазя неговите изрази показващи „висока“ култура и с голямо удоволствие ги затрих, с което реших да приключа веднъж завинаги с неговите опити да каже нещо, а аз не обичам да се карам с хората нито да ме провокират към кавга.

    Само едно мога да кажа ЗЕС – НЕ!!! И това е истината, не е нужен закон, с който да стигнем до V for Vendetta. Книгата/филмът са доста показателни за пътя, по който ще поведе този закон. Проблемът е колко ще се продадат, както в ония все още непозабравени времена, в които се съмняваше във всеки един и имаше „анонимни“ доноси, то сега се очакват подобни неща, но в по големи размери, защото ще бъде използвана така любимата техника на хората за да им отнеме свободата. Може би е време да си припомним, че преди да дойдат мобилните телефони също се живееше, а те масово се използват от 9-10 години (и може често да се разхождате и без телефон – ще е по спокойно и без вредните неща, които ви носи телефона). За интернета възползвайте се от чуждия опит в страни в които има такива режими, хората винаги измислят КАК, само трябва да се потърси :).

    Независимо от опитите да се покаже колко греша, колко съм глупав или каквото там Ви роди душичката, г-н Цирков пардон… г-н Сирков. Няма как да убедите, че Вие сте правият, а другите криви. Това вашето „бутане“ навсякъде и убеждаване, че всички които са против закона са криви не говори нищо хубаво за Вас самия.

    А относно полицаите ни, бях свидетел на 3-ма които учеха CCNA с обяснението, че им трябвало за да си намерят по добра работа… до колко е така това вече е друг въпрос.

    Отговор

  8. Любомир Сирков 8 януари 2010 в 20:53

    Много забавни стават понякога хората, които от една страна са много за „свободата“ и „гражданските права“, а от друга – сами си признават, че не допускат в блога си мнения, противопоставящи се на тяхното (имам предвид „slimeworld“ …, пардон „slideworld“, който сам се хвали, че собственоръчно е приключил „веднъж завинаги“ с моите опити да кажа „нещо“. Но колко можем да очакваме от човек, който като е изгледал един филм, и като видял какво учат трима полицаи, вече си мисли, че е знае всичко…)

    Да, така е – както пише Йовко, „Въпросът е в йерархията на ценностната система – и личната ни такава, и тази на обществото…“

    Явно обаче някъде в неговата собствена йерархия на ценностите доста високо място заема деленето на Интернет на „сегменти“ и категоризирането на хората според принадлежността им към един или друг такъв „сегмент“…

    Та по този повод да запитам – Йовко, нейде из твоята йерархия на ценностите намира ли се местенце за нормална дискусия с нормални, рационални (а не емоционални) аргументи?

    Тъй като някои хора тук се правят на големи европейци (каквито се надявам, че все някога ще станат), нека поне се поучат малко от начина на действие и от стила, с който си служат съответните организации в Европа.

    Ето например становището на Irish Council for Civil Liberties относно техния проекто-закон
    http://www.statewatch.org/news/2009/nov/ireland-iccl-submission-on-retention-of-data-bill-2009.pdf
    Прочетете го цялото – няма да ви навреди. Като го прочетете, ще можете да направите сравнение – първо, между ирландския и нашия проектозакон, и второ – между начина, по който реагират тукашните противници на този закон, и начина, по който реагира ирландската правозащитна организация.

    Ако прочетете това становище, ще узнаете, че в Ирландия проекто-законът предвижда достъп до трафичните данни да получават, при това без предварително съдебно разрешение, не само служители на тяхното МВР (при това посочени не като заемащи конкретни длъжности, а всички от определен чин нагоре), но и служители във въоръжените сили (също от определен чин нагоре), и служители в тяхната НАП (също от определен тип позиция нагоре). Освен това – там е предвидена възможност, при спешни случаи, тези лица да искат данни и “устно”, като до два работни дни трябва да представят искането и в писмен вид.

    Обърнете внимание и как ирландските правозащитници формулират собствената си позиция. При тях няма крясъци за предстоящо “безконтролно” “тотално” “следене” “на всички граждани”, няма обвинения, че “МВР обявява всички граждани за виновни”, каквито се чуват у нас.

    Вместо това се използват много по-умерени (и което по-важно: просто по-верни!) формулировки. Например ирландските правозащитници се обявяват за “поддържане на възможно най-високата защита на правото на неприкосновеност на личния живот в нашата правна система”.

    Отговор

  9. Г-н Сирков, вие отдавна преминахте границата, която ме възпираше да ви задам въпроса – а вие нямате ли си собствен блог, където да си дискутирате на воля? Отдавна вече сте сгазили значителен процент от принципите, които съм си дефинирал за коментари в този блог и някак напълно съчувствам на емоциите на slideworld. Това е личен сайт, а не публичен форум – онова най-горе е моето лично мнение. Ще ме прощавате за балканската ми недипломатичност, но изписахте до момента около 4 пъти повече от мен по темата, а всъщност тук сте само на гости. Което ви прави трол – това, че сте от онези с интелигентност над средната, които обаче плоско се захващат за някоя думичка или теза за да контраатакуват, не ви прави по-малко трол. Само ме възпира изобщо да чета аргументите ви. Ще се радвам да си намерите по-гостоприемен домакин. Не съм длъжен да давам трибуна на тезите ви, с които не съм съгласен. И не искам да споря с вас – избягвам да споря с радиото…

    Нито Ирландия, нито който и да е друг пример може да ме убеди, че свободата не е по-висше право от всички останали.

    Дискусия с нормални и рационални аргументи водя само с хора, които по нормален и рационален начин са спечелили респект и уважение.

    Отговор

  10. Много са ми смешни Сирковците, които използват като универсален аргумент в споровете „Ами така е еди-къде си, в случая в Ирландия“. В Ирландия може и да е така, ама в Исландия не е, нали така? И тук е България, а не Ирландия. Ирландският полицай като те спре на пътя, дали ти задава сакралния въпрос (гледайки те в ръцете), „Ами сига ко ша прайм?“. В Ирландия има ли случай на задушен в полицейска кола арестуван и полицаите да бъдат само „смъмрени“? В Ирландия има ли случай лице със шест условни присъди и няколко висящи дела (Боби Цанков) да се разхожда с черни джипове и охрана по улиците, да пише статии и книги, до гостува по телевизии, и смъртта му да бъде тема номер едно за държавата вече почти седмица? Има ли случай висш полицейски началник да бъде записан как предава информация на мафиоти и си иска от тях ловна пушка и компютър за дъщеря си, и този човек още да се разхожда свободен по улиците? Да продължавам ли още? И на тези същите хора вие искате да дадете интерфейс да подслушват всичко в държавата? Вие нормален ли сте?

    Отговор

  11. Хех, може ли да вметна само… Дали в Ирландия полицията е същата като у нас? Дали съдебната система е същата като у нас? Дали законите са същите? Дали доверието е същото?

    Защото аз не бих се доверил на нашата полиция да следи личните ми разговори, дори и в закона да пишеше, че полицията няма да има правото да го прави. А в нашия закон ще пише, че полицията ще може да го прави!

    Въпрос на доверие и на ценности. Е, аз предпочитам свободата си пред илюзорната сигурност МВР да ми наднича зад рамото, за мое собствено добро… (а не че не са се опитвали да го правят в миналото… има си Google за това и няма да спамя повече).

    И също и има много държави, които (засега поне) няда да позволят без съдебно разрешение да бъде подслушван обикновеният гражданин. Аз наричам това свобода. Другото е… времената преди 10-ти, 6-то, УБО, и много други неща, за които не искам да си спомням…

    Отговор

  12. /off
    Comin’s Law:
    People will accept your idea much more readily if you tell them
    Benjamin Franklin said it first.

    :)

    Отговор

  13. Ние си заслужаваме управниците, защото те са проекция на този народ и неговите качества. Тези управници не са паднали от Марс, а са част от нас и се явяват представителна извадка за това, защото не става въпрос за един или двама. Истината е, че не могат да бъркат всички в меда. Ще има и такива, които само ще гледат. Мнозинството от този народ, ако имаха шанс да са на власт, щяха да действат по същия начин, защото такава е природата им.
    Наистина от една страна и аз страдам, но затова пък вече съм убеден, че има причина и тя е в мен, респективно във всеки един от нас. Ние сме нация с много лоши качества и това е видно от ежедневието, защото то е пряка проекция на нашите качества – добри или лоши. А постоянното говрене по всякакви форуми за недъзите е просто само едно „разлайване на кучетата“, без да се дава истинско решение на този проблем.

    Отговор

  14. Цецка Цачева е дала съгласието си, затова мога само да помоля администраторите на сайтовете където тя има поща, да публикуват всичките й писма.

    Разбира се, в нейните думи има уловка. Тя е в ключовата част „…, ако това гарантира сигурността й…“. Разбира се че влизането в пощата й няма да гарантира по никакъв начин нейната сигурност, независимо кой го прави. Нейната сигурност само може да бъде застрашена от едно такова действие. Следователно тя в действителност не дава никакво разрешение.

    Мога само да я поздравя за великолепния пример за политическо двусмислие и фина манипулация.

    Отговор

  15. Г-н Сирков спокойно можеше да се ограничи до първия абзац на първия си постинг. Там е казано всичко – след това наистина става като да спориш с радио…
    А отговорът на съдържащия се там въпрос е: И какво от това?
    Това, че в Конституцията на РБ и в еди коя си Директива на ЕС има „известен компромис между свободата и сигурността“ е аргумент срещу формулирания от Франклин принцип толкова, колкото и „съкрушителния“ факт, че формулировката е „от преди повече от 200 г.“
    Та:
    И какво от това ;)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо