Цената

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. В цялата тази ситуация за непросветения зрител се получи една интересна и дано ценна плетеница с наченки на пъзел от линкове, много поуки и интересни изводи примесени с полезни твърдения.

    Моята си истина за всичко това съвсем ще ми се изясти след време, но тази за която говориш лично ти – не знам.

    Отностно кракер номер две – не ме учуди толкова твръдението, че си му пуснал нещо си в компютъра, колкото това, че си се занимавал да го направиш ;).

    Иначе сериозно казано това ме впечатли:
    „Има хора, които просто не могат да си общуват едни с други и тогава навярно най-перфектното решение е да се разминават и да не се срещат. :)“

    Защо е така? Ако говорим за свестни и интелегентни хора – неспособността за задоволяващо двете страни общуване е налице между последните и т.нар неособено интелигентни – та за отва се чудя, за случаите, когато и двете страни са чудесни хора, които имат редица положителни качества и т.н, но…нещо не става между тях. Дори един разговор не могат да проведат. Може би тук влиза в сила поговорката – Много хубаво, не е на хубаво?

    Това винаги е било интересна ситуация за мен. Как така може двама човека да бъдет толкова позитивни и добри личонсти а помежду си да се стига до извода „по-добре дане се срещат“?
    /като споменах за позитивни моля да неса хащате за + и + комбинацията/

    P.S. Добре идея си мисля е да уволечиш височината на кутийката, в която се пише коментар, защото хората тук пишат обиктновено дългички и интересни коментари и е мълко неодобно в тясното…имай милост ;).

  2. Защото хората са различни, Sebz! Преди няколко дни си направих друг опит – само, че този път наистина неволно – пропуснах една и съща ситуация през съзнанията на няколко души за да мога да взема решение за нещо лично. Получих n-отговора – съвсем различни. И знаеш ли кое избрах? Това, което беше най-близо до мен, а то пък беше казано от човека, който мислех, че е най-близо до истината (т.е. до мен – моята истина ;), а той пък е много подобен на човека, когото касаеше решението. И не сгреших! Всяко друго мнение щеше да се размине с мен или с човека отсреща…

    Останалите хора с мнения също са умни – но не интелекта има значение. Има значение кой как вижда света. Въпросът е в мисленето и в усещанията. Интелектът също може да е шаблонен и динамичен. Аз се кефя на динамичния интелект примерно – това пък някой може да го дразни. Хората обичат Матрицата – тя е подредена – внушава сигурност :) Ако можеше всичко да се обясни с интелекта света щеше да е адски скучен :)

    Разширих го тясното – 13 реда ;)

  3. С умисъл използвах интелигентен, защото умен за мен има известна доза разлика. Първото значение за мен включва и този различан мироглед, по-широко скроеното виждане на света. А за да го имаш се изисква нещо повече от ум и наистина не се изчерпва само с интелекта както знаем :).

    Въпросът с истината е интересен за обсъждане. Това, което ми хрумна след твоят пример, че за хората има два вида истини – личната и чуждата /на другият или другите/. За пример мога да дам изработката на уеб сайт ;) за клиентът истината е в едно а за мене в друго. И тук се намесва преценката според ситуацията коя истина да се приложи. Коя от двете истини е по-истина?
    Тривиалното е – тази на клиента :), защото е подходяща за ситуацията и е икономически /по-важното в Бълагрия/ по-изгодна за мен, въпреки че може и да не е чак толкова естетически издържана /по-маловажното в България/.

    Много философия ми се събра преди лягане и няма да продължа по темата с разминаването още дълго, за това да перефразирам въпроса си:

    И всъщост колкото и да го мислих отговора на своя си въпрос стигнах до изводът на брат ми на 4 годинки – „Ами защото така“.
    Не харесвам такива отговори, на такива интересни социални ситуации.

  4. Мнеее… Sebz и преди съм ти го казвал – имаш два варианта – примиряваш се, приемаш отговора „‘щото така“ и си живееш в привидна хармония със света. Другият е да си сътвориш свят – не е вярно, че само боговете го могат. Тогава отговорът звучи различно… „Аз мога“, „Аз съзидавам“, „Аз съм“ :)

    Избери си кое предпочиташ – това е същия спор – за стереотипите – или се опитваш да си подредиш с готови панелки живота и да се убедиш, че ти е уютно или да хванеш тухличка по тухличка да си построиш своя свят.

  5. Аз в този смисъл често си повтарям една фраза на Б.Шоу: „Ти виждаш нещата и питаш „Защо?“. Аз мечтая за неща, които никога не са били, и питам „Защо не“?:о)

  6. Като съм почнала с цитатите, „Важно е единствено човек да бъде себе си! И да се опази! Каквото и да му струва. Защото това е единственото нещо, което си струва всяка цена. „ ме провокира да се сетя за нещо, което един наш поет беше написал на свой колега (как не помня имената им…):

    А най-голямата утеха
    и ти разбра, и аз познах –
    вървяхме между греховете
    и се опазихме от тях…

  7. Доколкото те познавам, подозирам, че наистина не си оставял нищо на компютъра на момъка. Просто защото не си човек, който с лека ръка ще затрие нечия машина.

    А иначе не се съмнявам, че ако онзи продължеше да се прави на отворен, накрая щеше да получи някоя радост в къщи. Но сигурно не чак заради един случаен опит.

  8. Всъщност момъка беше доста щастлив, че все пак си е направил backup, което отдавна му висяло като задачка :)

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: