Цената

Default Featured Image

В последните няколко дни странно защо реших да оставя няколко души да ми се качат виртуално на главата. Вероятно, защото и аз като някои от тях вярвам в доброто начало на човека. Още вярвам! Упорит съм, което е една от свестните черти на характера ми :) Излъгах… не ги оставих просто така – беше почти нарочно! Само ситуацията си дойде сама. Реших да я използвам и да видя докъде може да стигне едно по-разхлабено отношение към коментарите и взаимната толерантност на разнопосочни мнения. Нямаше да имам по-удобен случай – особена нетипична статия, една нервна реакция и за капак произтичащи от нея последствия.

И си доказах това, което и очаквах от експеримента. Ако искаш спокойствие в къщи дръж си вратата заключена и кани на гости само приятелите. Това е в сила и online. Не сме порастнало общество. По-особеното мнение моментално бива атакувано. Стеротипите са силни – Агент Смит веднага се размножава за да анихилира различното и да закърпи Матрицата. Разбрах дори, че за някои и аз съм се превърнал в стеротип. Жалко… не за мен – аз пак съм си себе си :)

Трудно е на някои да приемат, че личното пространство е лично пространство и в Интернет, че сигурността е сигурност и в Мрежата, че да се възползваш от света на някой друг по начин, недоговорен с него си е злоупотреба и е най-малкото нахално. Тъжно ми стана само, че ми се извини един единствен човек и то точно този, който нямаше съвсем никаква вина. Останалите ти идват на гости с кални обувки, пушат в стаята, където смяташ да спиш евентуално, без да питат дали може и след това дори се сърдят на забележката.

Блогърите не са егоцентрици – те просто имат какво да кажат. А останалите са наоколо, защото навярно имат какво да прочетат. Това ги прави център. Простичко е. Никой никого насила не принуждава. И по-силните са първите – пак е простичко обяснението… Имат куража да си кажат тезата и да я защитят. Всеки може да бъде от вторите – имащите мнение и задник. Трудно е да имаш позиция. Ако не ми стискаше да застана зад всяко нещо, което съм направил в своя живот нямаше да съм аз, нито да се уважавам. А пък ако ми пукаше колко са несъгласните с мен още по-малко.

А това си има своята цена – понякога хвърчат искри, друг път се разминаваш болезнено с хора, които цениш или се сблъскваш с такива, които никога няма да спечелят уважението ти, но от противополюсните вълни на сблъсъка все пак ти се изправят косите. Което обаче си има и своите положителни страни… Както написах днес в едно писмо какво значение имат хората, които не те чуват – те чуват само това, което им се иска да чуят. Важно е единствено човек да бъде себе си! И да се опази! Каквото и да му струва. Защото това е единственото нещо, което си струва всяка цена. Никой никога не може да се хареса на всички! Особено когато просто мисли и реагира така, както счита за правилно, а не следва стереотипите им. Има хора, които просто не могат да си общуват едни с други и тогава навярно най-перфектното решение е да се разминават и да не се срещат. :)

За пореден път ще кажа, че блогът съществува не заради читателите му. Те са само едно много маловажно странично явление, колкото и неприятно да е това за тях. Ако искат да имат позиция, полу-анонимните изяви от тунела определено не са начина.

Не крия, че съм разочарован – очаквах повече от експеримента. Но не съм и изненадан. Мога само да се радвам, че има шепа готини хора наоколо. Online и offline… Останалите как мислите? Дали ми пука колко сте? :)

Съвсем между другото, Sami, преди малко вторият кракер ми писа поща. Призна си, че просто глупаво се е упражнявал и се извини. Един правилен и трезв начин на мислене! Свестно момче ще излезе от него. И затова му казах, че няма нищо на компютъра му. Блъфирах просто за да го стресна! Работи като наказание, нали? Свърши и чудесна работа като част от експеримента… Особено при готово сътворени стеротипи. Благодаря ти, че вярваш в мен! Или… може би след извинението тихомълком съм влязъл и почистил след себе си? Коя ли е истината!?…

9 коментара

Leave a comment
  • В цялата тази ситуация за непросветения зрител се получи една интересна и дано ценна плетеница с наченки на пъзел от линкове, много поуки и интересни изводи примесени с полезни твърдения.

    Моята си истина за всичко това съвсем ще ми се изясти след време, но тази за която говориш лично ти – не знам.

    Отностно кракер номер две – не ме учуди толкова твръдението, че си му пуснал нещо си в компютъра, колкото това, че си се занимавал да го направиш ;).

    Иначе сериозно казано това ме впечатли:
    „Има хора, които просто не могат да си общуват едни с други и тогава навярно най-перфектното решение е да се разминават и да не се срещат. :)“

    Защо е така? Ако говорим за свестни и интелегентни хора – неспособността за задоволяващо двете страни общуване е налице между последните и т.нар неособено интелигентни – та за отва се чудя, за случаите, когато и двете страни са чудесни хора, които имат редица положителни качества и т.н, но…нещо не става между тях. Дори един разговор не могат да проведат. Може би тук влиза в сила поговорката – Много хубаво, не е на хубаво?

    Това винаги е било интересна ситуация за мен. Как така може двама човека да бъдет толкова позитивни и добри личонсти а помежду си да се стига до извода „по-добре дане се срещат“?
    /като споменах за позитивни моля да неса хащате за + и + комбинацията/

    P.S. Добре идея си мисля е да уволечиш височината на кутийката, в която се пише коментар, защото хората тук пишат обиктновено дългички и интересни коментари и е мълко неодобно в тясното…имай милост ;).

  • Защото хората са различни, Sebz! Преди няколко дни си направих друг опит – само, че този път наистина неволно – пропуснах една и съща ситуация през съзнанията на няколко души за да мога да взема решение за нещо лично. Получих n-отговора – съвсем различни. И знаеш ли кое избрах? Това, което беше най-близо до мен, а то пък беше казано от човека, който мислех, че е най-близо до истината (т.е. до мен – моята истина ;), а той пък е много подобен на човека, когото касаеше решението. И не сгреших! Всяко друго мнение щеше да се размине с мен или с човека отсреща…

    Останалите хора с мнения също са умни – но не интелекта има значение. Има значение кой как вижда света. Въпросът е в мисленето и в усещанията. Интелектът също може да е шаблонен и динамичен. Аз се кефя на динамичния интелект примерно – това пък някой може да го дразни. Хората обичат Матрицата – тя е подредена – внушава сигурност :) Ако можеше всичко да се обясни с интелекта света щеше да е адски скучен :)

    Разширих го тясното – 13 реда ;)

  • С умисъл използвах интелигентен, защото умен за мен има известна доза разлика. Първото значение за мен включва и този различан мироглед, по-широко скроеното виждане на света. А за да го имаш се изисква нещо повече от ум и наистина не се изчерпва само с интелекта както знаем :).

    Въпросът с истината е интересен за обсъждане. Това, което ми хрумна след твоят пример, че за хората има два вида истини – личната и чуждата /на другият или другите/. За пример мога да дам изработката на уеб сайт ;) за клиентът истината е в едно а за мене в друго. И тук се намесва преценката според ситуацията коя истина да се приложи. Коя от двете истини е по-истина?
    Тривиалното е – тази на клиента :), защото е подходяща за ситуацията и е икономически /по-важното в Бълагрия/ по-изгодна за мен, въпреки че може и да не е чак толкова естетически издържана /по-маловажното в България/.

    Много философия ми се събра преди лягане и няма да продължа по темата с разминаването още дълго, за това да перефразирам въпроса си:

    И всъщост колкото и да го мислих отговора на своя си въпрос стигнах до изводът на брат ми на 4 годинки – „Ами защото така“.
    Не харесвам такива отговори, на такива интересни социални ситуации.

  • Мнеее… Sebz и преди съм ти го казвал – имаш два варианта – примиряваш се, приемаш отговора „‘щото така“ и си живееш в привидна хармония със света. Другият е да си сътвориш свят – не е вярно, че само боговете го могат. Тогава отговорът звучи различно… „Аз мога“, „Аз съзидавам“, „Аз съм“ :)

    Избери си кое предпочиташ – това е същия спор – за стереотипите – или се опитваш да си подредиш с готови панелки живота и да се убедиш, че ти е уютно или да хванеш тухличка по тухличка да си построиш своя свят.

  • Аз в този смисъл често си повтарям една фраза на Б.Шоу: „Ти виждаш нещата и питаш „Защо?“. Аз мечтая за неща, които никога не са били, и питам „Защо не“?:о)

  • Като съм почнала с цитатите, „Важно е единствено човек да бъде себе си! И да се опази! Каквото и да му струва. Защото това е единственото нещо, което си струва всяка цена. „ ме провокира да се сетя за нещо, което един наш поет беше написал на свой колега (как не помня имената им…):

    А най-голямата утеха
    и ти разбра, и аз познах –
    вървяхме между греховете
    и се опазихме от тях…

  • Доколкото те познавам, подозирам, че наистина не си оставял нищо на компютъра на момъка. Просто защото не си човек, който с лека ръка ще затрие нечия машина.

    А иначе не се съмнявам, че ако онзи продължеше да се прави на отворен, накрая щеше да получи някоя радост в къщи. Но сигурно не чак заради един случаен опит.

  • Всъщност момъка беше доста щастлив, че все пак си е направил backup, което отдавна му висяло като задачка :)

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>