Тъжен ли?

Вярвай на тези, които търсят истината. Съмнявай се в онези, които твърдят, че са я намерили.
    Андре Жид

Някак долавам тъга в някои от коментарите към писанията ми през последните десетина дни – някои пък направо в личен разговор ми казват, че съм звучал много тъжно. Е, тъгата също е част от живота, но защо пък да съм тъжен. Прекарах чудесна отпуска, видях неща, които ми липсваха, изпълних се с надежди и очаквания, преоткрих част от мечтите си… Къде е тъгата във всичко това?

Да, понякога болка има, но това е част от цената на търсенето. В болките човек също може да намери нещо от себе си или пък дори нови приятели. Така, че болките са нещо тъжно само на пръв поглед – без тях не може – пък и как без тях да оцениш безценността на щастието? Пък и онзи горният цитат е верен не само за търсенето на истината, а и за търсенето на щастието…

Аз не съм тъжен човек. Но харесвам повече онази част от мен, която търси, която се стреми към нещо – това е творецът в мен – който кара нещата да се случват. А като търсиш няма как да не бродиш из неутъпкани места, няма как да не се натъкнеш на коприва или пък да ти излезе някой мазол. Можеш да се нацупиш от това, да се отчаеш… моят начин, обаче, е да се ухиля широко на препятствията или глупавите ситуации, в които изпадам. В крайна сметка е много смешно да се нажулиш с коприва – не мислите ли? А и пъпките парят ден-два и минават.

Я, да не си мислите такива неща за мен! Тъжен съм бил?! Аз съм ухилен до уши!… А вие?… 😉