Вчера посреднощ като допълнително забавление към политическите пресконференции реших да тествам Ubuntu. Досега все не му бях обръщал достатъчно внимание, а напоследък зачестиха разните спорни мнения за агресивната политика на Canonical да го наложи – и реших да го поразгледам.

Не съм очарован – не намерих никаква основателна причина да го предпочета пред Debian. Принципно винаги бих предпочел една community driven дистрибуция освен ако не е за enterprise цели, а Ubuntu още е много далече от това.

Това, което ме разгневи истински обаче беше опцията по подразбиране в инсталатора да използва целия ми диск. Това го имаше досега само в една дистрибуция, която никой вече не си спомня Corel Linux. И може би щях да го преглътна това, ако не ме накара да побеснея фактът, че без никакво питане ми преинсталира GRUB-boot мениджъра с негови конфигурации, като дори не се постара да запази текущите ми от Fedora, с която работя. Това също го правеше Corel Linux, прави го и „любимия“ Windows, които се мислят за one and the only. За Corel Linux вече никой наистина нищо не си спомня – и по-добре, за Windows е само въпрос на време. Дано Ubuntu няма подобна съдба. Въпреки че след снощи мен лично въобще не ме и интересува. След инсталацията го използвах единствено за да поразгледам, да boot-на моята си Fedora и да възстановя нейния GRUB, след което форматирах дяла на Ubuntu.

Ще тествам отново след време… като поузрее… Не би било лошо да имам читава enterprise Debian-based платформа под ръка. Но… Очевидно е нужно още време – и на платформата, и на хората зад нея… 😉