Днес ми се случи да остана сам за няколко часа, състояние, което използвам за да провокирам себе си, към мислене, търсене, креативност… Състояние от което, най-често излизам с нови идеи и хрумки. И напук на повечето хора, ценя и обичам подобни усещания и ситуации на самотност.

Днес грабнах новия си обектив (за който цяла седмица вече не съм се похвалил) и реших да street-вам. Предходното изречение съдържа не малка доза хумор, защото това е небезизвестният AF Nikkor 80-200/f2.8D ED, който обаче и цифром и словом си тежи малко под килограм и половина, като на фона на това тегло, тежестта на самия апарат спира някак си да има значение със своите 600 грама. Сумарните два килограма в ръцете са далеч от представата за удобство на повечето хора, особено за street-фотография, но пък поради цената на гореспоменатата играчка се наложи да се разделя с наскоро придобития push-pull 70-210/4-5.6 – пак една от легендите на Nikon, обаче от миналото. Той бе далеч по-удобен макар и също не особено лек – но все пак само около половин килограм. Така или иначе вече го няма. А пък и пловдивчанин ще му се радва занапред.

Поне голямата пушка всява респект у хората, като я насочиш нанякъде. Даже започват да ти правят място като видят, че снимаш.

Попаднах на имитатор на Майкъл Джаксън пред НДК, на хамали, които на ръце местеха павилион, на един кавалджия на моста на въздишките пред Хилтън. Само за около час скитане наоколо.

До по-миналата година избягвах да снимам хора. А сега не случайно реших да взема няколко добри обектива именно с тази цел. Човешкото лице напоследък ме интересува – с бръчките си, с погледите, с умората, с отчаянието, с усмивката, с искрите в очите. Смятам да се разровя в темата.

А улицата… е пълна с настроения… повече отколкото са квадратчетата по плочките на тротоара…

Написано от Йовко Ламбрев

IT и Интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

9 коментара

  1. Така е, на улицата можеш да се сблъскаш със всичко… само трябва да имаш очи да го видиш :) (И фотоапарат да го заснемеш)
    пс: Не е задължително човек да е със голямата „пушка“ за да му направят място като ще снима :)

    Отговор

  2. Точно затова обожавам да снимам хора и затова обожавам да се разхождам из центъра. Има толкова много хора, различни, еднакви, ниски, дебели, високи, весели, тъжни, апатични… всякакви.
    Доколкото съм запоната с твоят фотоапарат може да се направи един много гъзарски номер, т.е. да снимаш отраженията в очите на хората. Пробвай ;)

    Отговор

  3. Че с кой не може? :-)

    Отговор

  4. Че с кой не може? :-)

    С моя! Уаааа… Не може, няма макро и всичко, което постигам на по-малко от 30 см., са само условни очертания. Образ – с много уговорки. Например, ако знам какво съм снимала и си кажа… Инак няма разпознаване. Какви очи ти тук очи, какви отражения…

    Отговор

  5. Девойки, това зависи все пак от оптиката на апаратчето, а не от самото апаратче. Именно затова разни идиоти като мен предпочитат сменяема оптика, а не защото много обичат да се набутват едни пари за много обективи. Истината обаче е, че дори и в този случай не всички обективи стават за макрофотография или за фокусиране отблизо.

    А и кой е казал, че макрофотографията е задължително да се прави отблизо до обекта? ;-P

    Отговор

  6. ‘А и кой е казал, че макрофотографията е задължително да се прави отблизо до обекта? ;-P’ Взе ми думите от клавишите :)

    Виж изобщо не следя какво става около мен. Поне в последно време. Да ти е честита пушката. Много фотки да извадиш от новото обективче, много ама много :) Смятам, че ще стои мирно и кротко в твоите ръце.

    И не думай за тежко, тоя обектив е като перце! Ако не ми вярваш ще ти дам моя железен Pentacon 4/300. Не съм го теглил но заедно със зенита, минават 4 кг. Но пък от друга страна, това ти дава сигурност. Чувстваш масивност, не някакви си пласмасови играчки. Като духне вятър и се огъват… Да не визирам марки, че от отбор черешка веднага ще се засегнат, за техните пласмасови ДСЛР :) То и д70 е малко като играчка, но стои по-иначе в ръцете ти. Можеш да го усетиш, да го почувстваш.

    Още един път, честито и сори за забавените реакции, но така е. Не само ти имаш натоварен ден :)

    Отговор

  7. Мерси, Стефане :-) Дано… Една снимка след малко от вчера, специално за тебе :-)

    Отговор

  8. Отдавна снимам хората по улицата… Котките. Църквите. Изгревите. Залезите.
    Чудя се…
    Дали ако някой ни разгледа снимките може да разбере що за хора сме?

    Отговор

  9. Еех, улицата… сякаш я подминаваме вървейки по нея в забързаната седмична „ежедневност“… и често не се сещаме „откъснем“ снимки от нейната колоритност… (казвам го от позицията на човек обичащ да снима :) )
    Голямо предизвикателство е тя…

    а за обектива – наистина е страхотен, и пловдивчанинът го пази, и му се радва истински… ;) Поздрави
    ..

    Отговор

Ако искате да споделите нещо