Владо си нямаше работa, преди два дни, да ме заприказва за street и днес, успявайки да се изстрелям от София още с първите лъчи, се озовах в Пловдив и почти не пуснах камерата от ръцете си през целия ден. Всъщност взех доста необичайна конфигурация за street – Nikon D7000 и Sigma 50/1.4 EX DG HSM. D7000 е истински Nikon-ски шедьовър – колкото повече снимам с тази камера, толкова повече ми харесва. А 50/1.4 EX е перлата в короната на Sigma за цялата им 50-годишна история – убеден съм. Просто двете неща в комбинация са по-скоро чудесна портретна комбинация (приравнени 75mm) и ми идват малко дълги за улична фотография. Но все пак това са само условности…
Харесвам репортажния уличен портрет в по-крупен план и отблизо. Но това с непознати, често е трудно. И откъдето и да го погледнеш е навлизане в личното пространство на някого – макар и на улицата. Но има и номер – или да откраднеш портрета… ако си с малък, тих и незабележим апарат, това не е толкова трудно. С голяма камера обаче е далеч по-сложно и тогава разчитам на друг механизъм – хората всъщност доста често ме заговарят, когато се разхождам с голям фотоапарат. А други, дори директно навлизат в моето „лично“ пространство – тогава е най-лесно – насочвам камерата и снимам директно. Обикновено никога не съм срещал съпротива. Разчитам на психологията, че това което съм допуснал спрямо себе си, мога рефлексно да върна обратно.
Старите сгради са фотографска чалга. Изглеждат малко по-добре при залез слънце, но пак си остават чалга. И въпреки това трудно се въздържам… има нещо в самотата на разрухата им, на което не мога да устоя…Ето я и типичната тийнейджърска (и българска) реакция при street. Още не съм се доближил достатъчно, а почти 50% от личния състав вече ми се е наежил. Секунди по-късно едната от двете мацки почти ме атакува с викове “Снимай де! Снимай де!” и аз вдигнах камерата фронтално към нея, натискайки спусъка в кратка серия, а тя избяга с крясъци “Ооо… Наглец!”…В гръб се снима лесно, няма напрежение, няма драматизъм… но и кадрите са скучни… Макар и не винаги…И пак… най-лесно е с хора, които не считат за проблем да навлизат в личното пространство на другите. Те са напълно толерантни и когато навлизаш в тяхното. Даже позират…
Времето преди залез е чудесно за снимки, дори и на улицата… Но все пак за мен street фотографията е най-истинска в черно-бяло…По моему, когато снимаш street златното правило е… когато снимката не се получава, значи не си достатъчно близо…
Този човек ни пресрещна (не бях сам) с думите: “Вие от кои сте?”… След това заразказва за секти и за сина си… А аз му направих няколко портрета.
Коментари ()