Владо си нямаше работa, преди два дни, да ме заприказва за street и днес, успявайки да се изстрелям от София още с първите лъчи, се озовах в Пловдив и почти не пуснах камерата от ръцете си през целия ден. Всъщност взех доста необичайна конфигурация за street – Nikon D7000 и Sigma 50/1.4 EX DG HSM. D7000 е истински Nikon-ски шедьовър – колкото повече снимам с тази камера, толкова повече ми харесва. А 50/1.4 EX е перлата в короната на Sigma за цялата им 50-годишна история – убеден съм. Просто двете неща в комбинация са по-скоро чудесна портретна комбинация (приравнени 75mm) и ми идват малко дълги за улична фотография. Но все пак това са само условности…
Харесвам репортажния уличен портрет в по-крупен план и отблизо. Но това с непознати, често е трудно. И откъдето и да го погледнеш е навлизане в личното пространство на някого – макар и на улицата. Но има и номер – или да откраднеш портрета… ако си с малък, тих и незабележим апарат, това не е толкова трудно. С голяма камера обаче е далеч по-сложно и тогава разчитам на друг механизъм – хората всъщност доста често ме заговарят, когато се разхождам с голям фотоапарат. А други, дори директно навлизат в моето „лично“ пространство – тогава е най-лесно – насочвам камерата и снимам директно. Обикновено никога не съм срещал съпротива. Разчитам на психологията, че това което съм допуснал спрямо себе си, мога рефлексно да върна обратно.
Коментари ()