Както и предполагах Винт Сърф е много земен, мислещ и open човек. Днес участвах в разширеното заседание на Съвета за Информационни техологии към Президента на Републиката и после на церемонията по награждаването на д-р Сърф с орден „Св. св. Кирил и Методий“.

Самото заседание определено бе полезно – въпреки че започна малко по-приповдигнато от необходимото с нещо като доклад от Председателя на ДАИТС Пламен Вачков. Предполагам, че за г-н Вачков е приятно да цитира хубави цифри и факти, но за жалост у нас има и други – не толкова розови истини… иначе си е вярно, че не са много за споменаване. Като например това, че ДАИТС вчера подписа споразумение за стратегическо партньорство с Microsoft, в което със сигурност няма нищо лошо стига да не продължаваше посоката на няколко правителства досега да са твърде ангажирани с точно тази компания и технологии. И никой от опитите да се третират еднакво технологичните и конкурентните алтернативи няма шанс да мине през месомелачката на посредствената компетентност и отказ от креативно мислене в ДА. И нежеланието за дори минимална промяна на статуквото. Г-н Вачков не каза и че проектът електронно правителство е под кривата круша след няколко години фанфари по темата. Не спомена, че това продължава да бъде недъгав проект, който работи прилично само с някои популярни продукти и операционни системи. Пропусна да отбележи, че поради нежелание на държавата да изпрати ясен сигнал към всички, че е важно да се следи за технологичната независимост на платформите и продуктите, използвани и изисквани при диалога с гражданите, повечето институции настояват за попълнени електронно формуляри само с един конкретен браузър или в точно определен формат на Excel, например. Спести, разбира се, да се похвали, че лично той и оглавяваната от него агенция възпрепятстваха Законопроекта за промяна на Закона за достъп до обществената информация, който легитимираше употребата на отворените формати. Нищо, че преди да стане Председател на ДАИТС имаше далеч по-авангардни идеи за приложимостта на софтуера с отворен код.

След това обаче, изказванията промениха атмосферата и я направиха далеч по-неформална и истинска. Самият Винт Сърф подсказа идеята за проекта за сто-доларов лаптоп за учениците, като начин за стопяване на цифровата пропаст. Всички цитираха отвореността и свободата на мрежата като най-важния компонент от духа на Интернет. Предложения за по-широко застъпване на софтуера с отворен код и свободния софтуер у нас направиха поне четирима изказали се (и то от българска страна). Кметът на Кърджали разказа как неговата е-община с отворен код на практика е по-функционална от българското е-правителство. А не беше спестена и критиката на агресивния начин, по който властите в България третират това, което им се е харесало да наричат „пиратство“ и така сплашват желанието за споделяне и сътрудничество, мачкат духа на общностност в мрежата. Скандалът с вестник Труд и bezmonitor.com също бе сложен на масата. И за мен бе удоволствие в този момент да видя реакцията по лицата на хората от тази половина на масата, която заемаха гостите от US.

„Интернет е на всички“, каза д-р Сърф, след като прие ордена от Президента Първанов. „И ако в момента ние в Интернет сме само милиард и половина, то основната ни грижа трябва да бъде да приобщим останалите пет и половина милиарда.“

Тази и други много полезни концепции и идеи бяха подхвърлени във въздуха – дано някой да ги е чул – откъм нашия край на масата – и дано на стенограмата се обърне наистина сериозно внимание, както обеща Президентът Първанов. Дано я препратите към ДАИТС и МС, г-н Президент.

А и защото, разбира се, никой няма да чуе новина за това по bTV – какво е за тях присъствието на човек като Винтън Сърф в България? Нали никой тийнейджър не е заловен в „работен режим“ да сваля mp3-ки, нито някой читав системен администратор не е обвинен прибързано в педофилия от експертите на НСБОП.