Вкусен ябълков сок

Краят на ноември обикновено е свързан със затягяне на примката около врата по отношение на работата. В смисъл такъв, че тя набъбва драстично. Не знам дали това е характерна специфика само на нашия пазар – май не е… Всъщност това е хубаво – повече работа, означава повече бизнес и повече пари евентуално. Лошото е, че отново усещам как процента безсмислен труд и празни движения, свързани с какви ли не обществено-(без)полезни инициативи или празни хора е надминал здравословната си норма и отново ще трябва да се поразвъртя със секирата. Ако не греша има някакво понятие за енергийни или емоционални вампири – това са хора, на пръв поглед истински добронамерени, които обаче успяват да те въвлекат в диалози, ангажименти или състояния, които освен че водят до умора и неудовлетвореност от липсващия резултат нищо друго не могат да сътворят. Чудно ми е колко много хора, а за жалост и цели фирми и организации са си избрали амплоа на енергийни вампири – с тях трудно стигаш до каквото и да е съгласие, сделка или договореност, но иначе си губиш време да организираш срещи, да бистрите една или друга тема, да присъстват в календара ти непрекъснато. Затова са важни проблясъците смисъл и моментите на удоволствие.

Вчера си пуснах един ден отпуска за да отида с кеф на Apple-ските презентации на BBS. Не, че след първата нямах 7 пропуснати обаждания!! Все пак друго си е да отидеш на подобно събитие за удоволствие, а не по работа. Беше интересно – не че научих кой знае колко неща, които вече не знаех, но все пак – както скоро си говорехме с доста хора – май никой вече не ходи на конференции заради презентациите, а просто за да се видиш с вярната „порода“ хора.

Не знаех, че Майкъл Дел преди години е злорадствал по повод на затъналата Apple, че ако зависело от него би я продал и би разпределил парите между акционерите. Сега твърди съвсем други неща, разбира се… и мечтае да продава Mac OS X за PC… Аз лично се радвам за новия и небивал възход на Apple – не крия, че симпатизирам на компанията и продуктите им. Именно срещата с техния стар Apple II компютър преди доста години ме накара да осъзная още в невръстна детска възраст, че на това ще посветя живота си. Много време бях далеч от Apple поради ред причини – но напоследък, колкото повече се заравям в детайлите, във връзка със завръщането си към тази платформа, за моите фотографски неща – толкова повече си мисля, че като потребител на типичната PC-платформа съм се лишил от нещо много важно – удоволствието от работата, манията, щастието – простичкия кеф. Вчера Emerald каза едно много ценно изречение, след една от презентациите – че тези неща сякаш са създадени да правят хората щастливи. Не знам дали е права, но аз се чувствам подтиснат използвайки платформа, която не харесвам в ежедневието си – естествено, че имам наум Microsoft – налага се да стоя пред нея целодневено, заради специфичен бизнес, свързан с нея. Добре, че през тези години заниманията ми с Linux ми донесоха кефа и щастието, което Microsoft ми отнемаха и отнемат ежедневно. Така запазих баланса…

Вчера научих и любопитния факт, че дългоочаквания Numbers е дело на един човек за около година и половина – същината и, разбира се… Човек, работил върху рожбата си с кеф, очевидно с мисълта за удоволствието на потребителите, както повечето неща на Apple. Много хора се чудят на манията около Apple, на религията Apple дори… За много хора, това е просто мода, fashion, style… Със сигурност го има и това. Но дали не е нещо друго – дали именно нещата правени с кеф не са по-важния елемент от пъзъла. Разковничето на един или друг успешен проект.

Дали и затова не са успяли повечето open source проекти – защото са започнати и създадени с любов, за кеф и удоволствие. Защото ако си позволя да перифразирам Майкъл Дел – ако бях на мястото на Гейтс или Балмър след като видя Leopard, Keynote или Numbers бих се хвърлил от Empire State Building… с камъни на шията…