Voigtländer (изписвана още и като Voigtlander или малко по-правилното Voigtlaender), което при всички случаи би следвало да се произнася като фойхтлендер, е една силно подценена марка по нашите географски ширини. Особено, когато зад това име стоят претенциите за най-старата фотографска фирма на света. Основана е във Виена почти цял век преди официално светът да „открие“ фотографията. И макар реално в момента името да е собственост на японците Cosina, те продължават да добавят в стилизирано изписваното ретро лого и надписа since 1756 – нищо, че тогава още не е имало фотография. ;-)

Реално от 1999-та година насам светът обозначава продуктите на Cosina Voigtländer с абревиатурата CV. Някои защото особено много държат да акцентират върху факта, че това не е доброто старо немско качество на Voigtländer (това най-често са вманиачените поклонници на Leica), а други (най-често вманиачените противници на Leica) точно за да подчертаят приноса на Cosina в наши дни и безспорно успешните им обективи и фотоапарати напоследък, които конкурират безмилостно и безкомпромисно най-големите легенди в тази област, на невероятно приятни цени.

И аз ще ползвам абревиатурата CV най-вече за удобство и краткост, но понеже никога не крия пристрастията си, признавам още в началото, че съм фен на продуктите на Cosina Voigtländer от последното десетилетие, вдъхновявани и лично от харизмата на президента на Cosina и запален фотограф Hirofumi Kobayashi, който пое щафетата върху марката Voigtländer след Zeiss.

Всъщност за историята останаха леко мъгливи обстоятелствата как след като Zeiss купува Voigtländer през 60-те години на миналия век и скоро след това прекратява бизнеса под това име, а и своето собствено производство на камери, правата върху името някак са се изплъзнали от Zeiss към Ringfoto, от които Mr. Kobayashi откупи името Voigtländer. Най-правдоподобната легенда разказва, че през 1956 фармацефтичната компания Schering е мажоритарния собственик на акциите на Voigtländer и ги продава на Zeiss, които през 1972 приключиха с производството си на камери и продават Voigtländer на Rollei, в последствие погълнати от Schneider, които пък през 1992 заради финансови затруднения отстъпват собствеността върху Voigtländer на немцитe Plusfoto, които пък пет години по-късно продават името на Ringfoto. Най-вероятно Cosina е откупила само лиценз за използване на името за фотоапарати и обективи, а някаква част или цялата собственост е оставена и върху Ringfoto, които продължават да го използват в Европа, продавайки филми и любителски камери под същия бранд.

По ирония на съдбата сега именно Cosina произвежда и новите телеметрични камери на Zeiss – Zeiss Ikon. Феновете на CV не пропускат да видят в този факт нещо като кармичното възмездие на Voigtländer.

Обективите на CV са с класически външен вид и усещане за стил – до един са изработени от стъкло и метал, и дори опаковката им, макар и семпла, е изпипана в духа на традицията.

Nokton 58/1.4 SL II

Nokton 58/1.4 SL II

Любимият ми Nokton 58/1.4 SL II е обновена и подобрена версия на рядък и много харесван обектив на Cosina от недалечното минало. През 2003 година Cosina пуска в продажба само 1600 броя от наричания тогава Topcor 58/1.4 SL, който се превръща във фаворит на японския пазар, но за съжаление твърде малко бройки изобщо успяват да напуснат Япония. Сега под новото си име Nokton обективът се продава по цял свят. Някои твърдят, че името е заигравка с друга легенда Nikon Noct-Nikkor 58/1.2, но всъщност Nokton e название на цяла фамилия обективи на CV за телеметричните камери с Leica M-байонет и е означение на оптичната им схема. В текущата си версия е още по-интересен заради наличието на процесор в него, което прави възможно коректното матрично мерене през обектива. Да, няма грешка – обективът е ръчнофокусен, но има CPU за мерене. Реално върху съвременно тяло от високия клас на Nikon е достатъчно гривната на блендата да бъде оставена на максималното f-число – в случая 16 – и камерата започва да мери напълно коректно, като включително блендата се управлява от контролите на апарата (това може да не е вярно за някои по-стари филмови тела, но хората които ги използват със сигурност ще се справят с това). Реално обективът е странен мелез – класически Ai-S обектив, но с процесор за мерене.

И понеже не го казах, но след като е тип Ai-S следователно е предназначен за камери Nikon, продава се обаче и версия за Pentax (КА).

Обективът е много интересен освен със специфичния си рисунък, светлосила и приятна цена, също така и с фокусната си дължина. На пълноформатно тяло Nokton 58/1.4 SL II е нормален обектив, но на тяло с кроп-фактор 1.5x се превръща в нещо като прекрасен портретчик на 85mm.

Portrait with Nokton 58/1.4 SL II

Качеството на изработка е страхотно – изцяло от метал и стъкло, с кадифено черен finish – усещането е като за скъп и солиден обектив. Гривната на фокуса се върти плавно и меко и фокусирането с нея е удоволствие. Оптичните му качества също са страхотни – на практика никакви видими перспективни изкривявания, леко винетиране на максимално отворена бленда и според моя вкус невероятно, ненормално, вълшебно bokeh, макар и леко агресивно на моменти.

Crosslines

An Empty Table

Снимки с въпросния обектив във Flickr-групата на феновете му може да се видят тук. Официалният сайт на CV е доста олдскуул, но поне има английска версия. Старият сайт на Voigtländer също работи и дори бива обновяван, макар и рядко, на немски и английски език. За жалост няма български вносител на Voigtländer към този момент от време, но реномиран и доверен online магазин като Robert White доставя без грижи и до България.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

2 коментара

  1. Иван Генчев 3 април 2009 в 18:24

    И аз съм голям фен на Косина. За съжаление не притежавам от новите им неща, а от само 30+ годишните им продукти. Техните М42 камери са едни от най-добрите правени за този маунт. Следват Пентакс и в новия му К-байонет. Доколкото си спомням са правили дори Никон камери. Тук има ориентировъчен списък на техните продукти от едно време: http://gylybarnik.net/ivan/transfer/docs/photo/cosina/cosina-slr.txt

    Освен продуктите им за Никон и Пентакс и другите два големи играча на СЛР пазара не са подминати. Косина прави Цайс стъклата СЛР на Сони, а от скоро имащи и версии за Канон(както обичам да казвам Сони само слагат лепенки на Минолта/Косина/Тамрон продукти). Косина някак остава извън прожекторите, а има доста уникални продукти във времената на еднодневките от евтина пластмаса. Поздравления за повдигането на завесата.

    Отговор

  2. Аз нямам преки впечатления от старите неща на Cosina, но е вярно, че не съм чул някой да е недоволен от тях. Иначе съм във възторг от съвременните им телеметрички. И един друг Nokton, но за това някой друг път.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо