Дали Шекспир би възкликнал To Vote or Not to Vote ако чуеше дискусиите по наболялата тема напоследък? И всъщност къде е въпросът?

Правото на глас е право, а не задължение и то наистина може и да не бъде упражнено. Само че защо? Отказът от позиция не е позиция! Това, че на тезгяха не присъства твоята опция за избор не означава, че няма подобна или близка до нея. Ограниченият ти избор никога не те е спирал да го правиш, нали? Като няма мляко Xикс си купуваш бисквитки Игрек, струва ми се? Като не можеш да избереш Mercedes, избираш Опел, Москвич, whatever… Да, можеш и да залитнеш по глупави демонстрацийки с невалидни бюлетини или други оригинални подходи. И какво? Това е същото хъшовско псуване тихичко под мустак в селската кръчма. Само, че това не е помага никому!

Знаеш ли защо? Защото ако не избереш – гласуваш за всички еднакво белезникаво. Но това не е страшното! Страшното е, че онези, които в крайна сметка ще бъдат избрани, ще продължат да живеят с представата си за овчия белезникав народ под тях и няма да те питат. Нито дали искаш да отидеш в Европа, нито дали имаш мнение, нито ще си мръднат пръста да те спасяват ако закъсаш зад граница, нито ще ти увеличат заплатата… Защо ли? Защото ти си показал, че нямаш мнение, че не искаш да бъдеш питан, че не можеш да даваш отговори…

Запитал ли си се защо имаш толкова ограничен избор на политическия тезгях? Ами защото това заслужаваш! Къде беше ти, когато ти обещаха още утре чудеса, но нищо не се промени? Къде беше, когато видя някоя несправедливост в общината, на улицата, в университета и отмина, защото не е твоя работа? Колко пъти застана пред Парламента за да кажеш с какво и защо си несъгласен? Къде беше да псуваш истински така, че да бъдеш чут? Колко пъти каза в очите на идиотите в политиката, че са идиоти?

Сега не е време за демонстрации с тъпи бюлетини или негласуване! Сега е време за избор! И винаги можеш да избереш по-малкото зло пред това да оставиш да ти изберат голямото… Винаги можеш да гласуваш против, като гласуваш за другите! Но гласувай!

Защото този твой избор е чистата ти съвест, че си направил поне малкото, което си могъл. Защото другото означава – „не ми пука“ или „безсилен съм“. А решиш ли, че си безсилен тогава и Господ не може да ти помогне. Безсилен си само тогава, когато сам се предадеш!

Затова гласувай! Имаш още няколко дни да отидеш до общината и да получиш удостоверение за гласуване в друго място или да се запишеш в списъка ти по настоящ адрес. Направи го! За да знаят онези там, че мърдаш и мислиш, и че няма да ги оставиш на мира! Въпросът продължава да е To Be or Not to Be?

И когато изборите отминат… Помни какво са ти обещавали, преследвай ги да го изпълнят! Тормози ги! И когато се оплескат им тегли една, но в очите, застани пред тях и ги накарай да си ходят. Стига си псувал тихичко! Когато видиш нещо нередно, не отминавай – да, твоя работа е! Както е точно твоя работа да направиш така, че на следващите избори твоята опция да се предлага на тезгяха!

Единственият ти риск да гласуваш е, че можеш да избереш идиот. Ако не гласуваш такъв риск няма, защото всичко е ясно и сигурно – идиотът си ти!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

20 коментара

  1. И аз съм станала същински агитатор. Самата аз не знам за кого ще гласувам. Все още. Но ще го направя. Въпрос на светоусещане и чувство за самия себе си. Знам ли…

  2. Добре. А аз какво да направя, като цялата система не мога да я трая, и считам гласуването по тоя начин за подкрепа на тая система? Освен че донякъде съм анархист, и тотално ми е писнало от цялата пропаганда…

    Какво да направим, като системата води до избирането на хора, които искат власт, а не на хора, които могат да свършат нещо полезно за всички с нея?

  3. Иван Ангелов 9 юни 2005 в 2:08

    Няма да гласувам! И знаеш ли защо? Защото гласувайки за някой, поемам частица отговорност за действията му в бъдеще. Защо да поемам отговорност за хора, които дори не познавам? За хора, които само обещават, а после няма никакъв резултат (или поне аз не виждам). А, викаш да гласувам, пък да ги преследвам после? Ами да, разбира се, нека сега да ги изберем като са обещали звезди да ни свалят, пък после като сме недоволни – глас в пустиня…

    А партиите… те всичките ми изглеждат едни и същи – когато са в опозиция плюват (ще ме прощаваш за грубия израз) по управляващите, а когато те дойдат на власт какво правят? Нещо полезно? Май напротив – гледат само как да ни ограбят и продадат. Има ли нужда от примери?

    Няма да гласувам, няма дори да си направя труда да подавам невалидни бюлетини. Разпределя ми се гласа? Е, и какво от това? Нали всички получават по равно от нереализирания ми глас? Значи не накланям везните в ничия полза, което е и целта на неупражненото право на глас.
    Не ме впечатляват разни томболки или предизборни клипчета тип „Гласувай!“. Ще гласувам, когато видя и за себе си се убедя, че има не „по-малко зло“, а „по-голямо добро“. До тогава съм pass на всички избори.
    Казваш, че е моя работа, моята опция да я има на пазара. Нямам моя опция и не мисля, че трябва да имам. Какво ще стане, ако всеки си направи партия? Те и сега са се нароили много.

    Какво постигам като не гласувам? Може би сам нищо, но я си представи „овчия и белезникав народ“, който не гласува, да стане малко повече – толкова, че да се обявят изборите за невалидни. Тогава „ония горе“ – управляващите, може пък да се замислят малко. Добре, нека това е твърде нереалистична възможност, тогава какво постигам? Постигам личното удовлетворение, че не съм гласувал за нито един идиот (или пък за всички, което е еквивалентно на „нито един“). Точно по този начин, аз запазвам съвестта си чиста. И защо пък това да прави от мене идиот? Какво лошо има в това да съм против идеята да ме управляват идиоти?

    Няма да ме питат, значи. А някого някога питали ли са? Помогнаха ли на медиците в Либия, когато можеха?

    Когато няма млякото Хикс или пък онова Игрег, което ми харесва, аз не си взимам мляко, което става само да го хвърля в кофата.

    П.П. Гореизложеното е само лично мнение и не се опитвам да го налагам никому. Нито пък искам да отварям някакъв спор. Просто се опитах да изложа гледната си точка. А какво ме провокира да го направя точно тук, не знам. Може би това, че за първи път съм на противоположното мнение на това на Йовко :)

    П.П.П. Йовко, извинявай, ако съм нарушил личното ти пространство…

  4. Maniax, никой не те кара да слушаш пропагандата или да харесваш системата. Но система се променя по два начина – еволюционно и революционно. В наши дни второто работи в много редки случаи и май е по-добре хич да не ни идва до главата.

    Системата има наистина малко backdoors за exploit-ване, но има… И те трябва да се ползват – още повече като са официални. А системата ще се промени наистина от активност и от активни хора, а не от пасивно мълчание.

    Помисли какъв е сигнала за кретен, избран за депутат при 30% избирателна активност – ами той си мисли – хм, на 70% от това стадо му е все тая. Значи дай да правя каквото си поискам… докато мога…

    Не съм съгласен, Иване! Отговорност носиш и като не гласуваш! А и тази отговорност не приключва с гласуването. Промяна се прави с активна гражданска позиция и активно гражданско общество. Последното носи промените – не набедените политици. Проблемът ни не е, че нямаме читави политици – те се възпитават от читаво гражданско общество, а то липсва. И няма да се роди от бездействието.

    Всъщност полемиката е излишна! Аз казах каквото имам да казвам :-)

  5. Иване, ако Йовко позволи, искам да добавя само едно: гласуването ти дава право да си недоволен или доволен после. Няма право да недоволства оня, който по никакъв начин не се е опитал да направи нещата такива, каквито иска. Как става това?
    1. Гласуаш за някой, който се оказва маскара (да, в повечето случаи е така): ами имаш всички основания да го гониш после, да го критикуваш и да недоволстваш, че те е излъгал.
    2. Гласуваш за някой, но малко не му стига, за да влезе (моя случай на миналите избори). Понеже куп хора са си мислели да гласуват така, ама после си прехвърлили гласовете за други, „защото имали по-голяма вероятност да спечелят“. Доядя ме, защото ако поне половината от тия пораженци бяха гласували по лично мнение, а не със стадото, кой знае, сега можеше да е друго? Или не? Не знам, но ще опитам пак. Защото нямам емпирични доказателства за погрешността на избора си тогава. Но и да имах, щях да гласувам сега. За реабилитация на грешката си тогава.
    3. Гласуваш за правилния кандидат, който изведнъж се оказва Спасителят и БГ тръгва в невиждан подем (най-утопичен, но какво пък, светът и по-големи чудеса е виждал): после имаш всички основания да се тупаш по гърдите, как ти си един от строителите на съвременна България и добре, че е бил зрелият ти длновиден вот, иначе къде щяхме да сме (това в рамките на шегата, естествено;-))
    4. Не гласуваш: и нямаш никакви права. От морална гледна точка. Нито си глаувал за някого, че да му делегираш отговорности и доверие, което после той да измами (или не); нито сам си се хванал да се кандидатираш, че да опиташ да оправиш нещата хем лично, хем от извора; нито би имал отошение към подема на страната, ако такъв случайно настъпи в следствие на избран сега кандидат. Ако си решил като Пилат да си миеш ръцете с бездействие, ти няма да имаш моралното право да изискваш каквото и да било после, защото когато е било време и от теб се е искало просто да отидеш и да заявиш активна гражданска позиция, ти си се отказал. Отказваш ли се от отговорността, не е ли нагло да искаш дивиденти после? Искаш нещо „в тая държава“ да се промени? И как по-точно светът да разбере това? От нацупено мълчание ли? А какво направи, че да се промени нещо? „Едно е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто – да го направиш.“

    Гласуването е израз на тоеа, че имаш позиция, че ти пука, че си се ангажирал и именно затова очакваш нещо в замяна. Щом нищо не си дал, нямаш право и да очакваш каквото и да е. Ще търпиш, каквото ти подхвърлят. Защото отказът от позиция не е позиция.

    Не ми се сърди. Не нападам теб, просто не мога да се примиря с такова пораженческо мислене. Защото е бягство. От отговорност. От позиция. От дълг. Удобно маскирано зад какви ли не етикети, определения, минали горчиви опити и демонстрации, но е точно това. Бягство.

    А в бягството няма нищо достойно.

  6. Nick Angelow 9 юни 2005 в 13:03

    не мисля, че еволюционната промяна на системата може да стане чрез гласуване на избори (за революционната изобщо няма да говорим). по-скоро това може да се постигне с промяна на самите нас, на начина ни на мислене (или, ако искаш, с това да не позволим на системата да ни промени, ако мислим по различен от удобния за нея начин – нещо като автокефалния човек на иван попов) и ще дам един пример (не на теб – мисля, че разбираш какво имам предвид, а за останалите): много хора – и политици, и журналисти, и още по-обикновени люде говорим за корупция, но въпреки това, голяма част (нека не казвам по-голямата) са готови да дадат пари за да бъде решен някакъв тривиален проблем (дали за получаване на разрешително или болничен лист, дали за по-добра диплома или оценка на изпит, за избягване съставяне на акт etc). и корупцията няма да изчезне с гласуване на избори. тя ще изчезне, ако изчезне поне едната страна в корупционния процес, в случая тези, които са готови да дадат пари (за еволюция на другата страна изобщо не ми се мисли). това е начина за еволюция в този случай според мен. а и не само за този случай. честно казано, не виждам начин как може да промениш някой, който е във властта, освен ако не заемеш неговото място (и успееш да останеш същия, какъвто си бил и преди :))

    вече съм убеден, че едва ли не единствения начин да промениш системата, е да участваш в нея не от страната на избирателите, а от страната на избираните. само тогава има някакъв реален шанс за промяна в статуквото. и още нещо – не мога да разглеждам гласуването и изборите като exploits на системата – за мен те по-скоро играят ролята на honey pots.

    това са моите 5 стотинки към темата :)

  7. Йовко, страшното е, че много хора мислят като Иван. Те не желаят да носят отговорност, те не желаят да търсят отговорност от другите. Затова и не гласуват, защото ги е страх от носенето на тази отговорност.

    И понеже масата български народ е такъв, затова се „радваме“ на избирателна активност под 50%. И затова ни управляват идиоти, защото (както вече си го казал), ние самите сме идиоти.

    Затова и ще минат поколения, докато се „оправим“. Защото такива хора няма да се променят, напротив – те ще направят всичко възможно да възпитат у наследниците си същия овчедушен подход към проблемите. И така… няколко поколения ще трябва да се сменят, докато нещата тръгнат на по-добро. Също така го има и вариантът това никога да не стане :(.

    Иване, нищо лично иначе! Дори (май) не те познавам. Но ме е срам, че има млади българи, които мислят като теб, и че може би някой ще прочете написаното от теб и ще се почувства съпричастен към подобно овчедушие :(!

    И още нещо: идея си нямаш колко много тежи на съвестта ти тази твоя индиферентност!

  8. Change the world without taking power!
    И без да помагаш някой друг да взема власт, също! Властта е гадно нещо, как не се разбира това…?

    Не разбирам, наистина, как моеж да ми се вменява отговорност, при положение, че не съм направил първия избор – именно дали изобщо да има парламентарни избори и дали изобщо искам да се отказвам от правото си, делегирайки го на някакви си „делегати“, „депутати“, … представители?

    Истинска отговорност има само когато ме питат ребром, само тогава мога да отговарям! Само когато има референдуми, само тогава може да ми се вменява отговорност.

    И само тогава може да е оправдано казването „ти не гласуваш на референдуми, ти си лош, безотговорен, не трябва така“.
    Само на референдуми. За всяко по-важно решение. От световните проблеми до проблемите на местната община.

    И не, не е трудно да се направи, просто актуалната система на делегиране на права никога няма да го допусне. Защото на нея са били изградеми огромни системи – финансови, политически… Системи от сложни връзки на отговорности, поети негласно. От необявени сделки, направени именно от въпросните наши „представители“.

    Така че да, системата е лоша. И моят начин да я променя е да й откажа всякакво участие в живота ми. Освен в моментите, когато я критикувам ;)

  9. Ясене :-) Първият избор? Нима? Би ли ревизирал избора на Адам и Ева? Какво значи първи избор – колко първия, колко назад… Участвам само в критиката е най-малкото несериозно, ако не детинско.

  10. Власта не се дава, а се взима. И всеки играе своята роля в този процес – независимо дали го осъзнава или не.

  11. Първият избор? Нима? Би ли ревизирал избора на Адам и Ева?

    За мен винаги има начало. Не всмисъл „във всички случаи“, а „винаги“. Да си в състояние да правиш избор означава да си в състояние. Не да направиш „избора“ и да идеш да пиеш една студена мастика. Щото отнасяла съзнанието, а запазвала координацията на мускулите. ;)

    За мен е важен „изборът“, а не „избирането на еди-кой си депутат“. Цялата история с парламентарната демокрация (по-точно цялата *истерия*;) е бошлаф работа. Буквално. ;) Празни приказки.

    Иначе не съм против избора; за мен способността за избор е едно от най-яките неща, това всъщност е животът. Всекидневно.
    Това имам предвид, като казвам, че изборът е състояние; става дума за идеите на безвластието или поне за редовните референдуми. Както е, да дадем понятен пример, в Швейцария. Не съвсем, но става за пример. ;Р

    Участвам само в критиката е най-малкото несериозно, ако не детинско.

    Не разбирам защо ме нападаш така. :(
    Това е моя осъзната позиция. И я считам за крайно отговорна. Мислил съм много за политиката, съвременна и не, за някои проблеми е трябвало да пиша текстове-изследвания. На няколко пъти дори е трябвало да изслушвам и вниквам в безумните проекти на някои родни професори.
    Определено не казвам „аз не гласувам“ просто … ей-така. Наистина.

    Това е позиция, не отказ от такава. Аз с моето негласуване може да мина между капките и да съм от тези, заблудените, които „не ги интересува какво става“.

    Но понеже мен много силно ме интересува какво става в съвременната политика, затова моето негласуване не е отказ от отговорност. Аз не гласувам и отговарям защо. Това е отговорност.

    Всякакви други неща, че точно на тези избори могат да спечелят бившите комунистси и аз може да им помогна статистически, ако не гласувам, няма пряко общо с негласуването. Най-малкото аз съм определено анти-комунист.
    Но просто понякога трябва да се плува срещу течението.
    Възприемам тази моя позиция някак революционно, да…

    П.П.: Йовко, извинения, ако това ти звучи като заяждане с домакина! Оставам с най-добри чувства твой редовен посетител тук ;Р Дори се радвам, че отваряш темата за гласуването. ;Р
    (ако решиш, приеми това като страничен ефект от четенето на неща, свързани с анархизма (оригиналния, френски и най-вече руски, а не това, което днес някои наричат обидно „анархизъм“ ;)

  12. @Алекс: Не съм съгласен, че който не гласувал, нямал права. Дори и морални. *Особено* морални! Въпросът е именно морален – не можеш да казваш като Симеон преди няколко месеца „не съм на всички българи премиер, на тези, които гласуваха за мен съм“.
    Политиката не е игра за избрани и избиращи. Защото политиката е управлението на света ни, живота ни. Да се поставя под въпрос правото на човек да комуникира с управлението е репресия. Да го изолираш от него – геноцид.
    Между другото, с подобни аргументи е било защитавано робството. Просто в случая критерият е друг – дали съм гласувал или не. За предпазване от това има тайна на гласа. (Която, между другото, е силно разклатена с тези „томболи“, „ако искали, да си дадели личните данни за томболата“ и т.н….)

  13. Марио Асенов 9 юни 2005 в 19:36

    Йовко, за първи път пиша в блога ти, и само малко се отдалечавам от основната ти тема за избора. Следват два цитата, по които мисля от много време (става дума за властта и корупцията), и може би повече трябва да се замислим по тях:
    „Властта корумпира, абсолютната власт корумпира абсолютно“
    Лорд Ектън, 1887
    „Казва се, че властта корумпира, но всъщност по-вярно е, че властта привлича поддаващите се на корупция“
    Деивид Брин, 1950

  14. Ясене, не нападам теб! Не се засягай! Извинявай ако си го приел така :-) Нападам позицията ти, с която продължавам да съм толкова несъгласен, колкото съм способен да съм несъгласен с нещо :-)

    Но всеки има право на своето, грешно или правилно, становище!

    Аз ще гласувам, както съм правил винаги досега и ще го направя с ясното съзнание, че това е част от моят удар към Матрицата, а не съм се отказал да и влияя и по други начини, както понякога дори си личи по непредпазливост. ;-)

  15. Ясене, знаех си, че все някой ще направи тази аналогия. Но ако се вгледш в нея, ще видиш, че думите на Монката са геноцидът, за който говориш. Не моите. Не вкрвай в тях имплицитно внушение, което те нямат и не са имали! Удобно е като аргумент, но не е коректно.

    Но няма да се повтарям и аргументирам, защото и така имам чувството, че оспамихме на толерантния Йовко блога…

  16. За еволюционното и революционното – аз мога да го направя и еволюционно, но ще го направя така, че да има смисъл и резултат, ако требе ще се заема с политика – за мен едно такова действие е твърде мижаво, за да свърши нещо. И нека не повтарям момента от моя блог със влиянието в/у гласуващите и самото гласуване…

  17. Ясене, не съм съгласен с теб.

    Според мен това да не гласуваш е точно толкова високоотговорна позиция, колкото да видиш, че изнасилват някое момиче на улицата, и да не се намесиш. Даже доводите са абсолютно аналогични.

    Колкото до робството – аз ще те попитам, какво го е отменило, примерно в САЩ? И по начало, и остатъчните негови аспекти – право на гласуване, и какво ли не още? Това, че хората не са гласували по въпроса, или че са гласували, срещу него?

    Не отричам правото ти на позиция – но според мен тези, които превръщат страната ни в кочина, дължат възможността си да го правят на твоята позиция, и на хората, които я изповядват. Трудно ми е да си представя начин изборите да минават по-добре за тях, и по–зле за нас, от този.

  18. Григор, както Алекс каза, не е най-доброто да пълним блога на Йовко с реторични задявки. Аз затова и нямаше да пиша повече. Аз тук най-вече чета. Чукча е писател, аз – не ;)

    Но това, което си ми отговорил, е само реторично измъкване, с удари под кръста за довиждане.
    Първо в правото си да не ми харесваш позицията. Радвам се – хора сме, не сме на една поцзиция. Време-пространство, сещаш се; няма да ми е приятно да деля една и съща позиция ;)

    Тази задявка с изнасилването е много грозен ход, ако си целял да ме предизвикаш, постигаш го. Защо? Защото примерът няма нищо общо с позицията ми. По-скоро става за друго – ако ти видиш как насилват девойка, ще се вкрлючиш ли, като им кажеш „пичове, не така, дайте да ви кажа как се прави“. Ако не разбираш, правя аналогия между избори и изнасилване. Аз просто не участвам. И не „отминавам“, а казвам, че не участвам, имам позиция и я изразявам.
    Аз ти говоря, че имам принципна позиция против делегираните права, против системата на преотстъпването на свобода чрез избори. Ти ми запушваш устата с нещо, след което би трябвало да си замълча!

    А относно това, че ме обвиняваш за сътсоянието в страната и това, че май явно аз трябва да се срамувам, че съм се обадил, много мерси…
    Честно казано, можеш да очаквам ти да направиш същностен коментар на думите ми или поне да не правиш никакъв. Респект към Йовко и Алекс, които казаха, че са срещу позицията ми, но запазиха репликите си за по-добър момент.
    С две думи става дума за гледна точка, от която цялата идея на „изборната демокрация“ трябва да бъде премахната като нефункционална. Позицията е „революционна“, защото стряска, но потсигането е еволюционно, защото трябва да стане „от само себе си“, когато обществото е готово. Иначе се минава „към тъмната тсрана на силата“;)
    Това са в голяма степен идеите на безвластието („анархизма“), намерили приложение в много области, включително философия на науката. Макар там (Паул Файерабенд, „Против метода“) анархистичният принцип да се изразява в равната ценност на всички хипотези и недоказаин теории, за да може за знание да бъде прието най-ефективното, не най-удобното и харесваното.

    Става дума (ако говорим за политически анархизъм) за редовни референдуми на всички нива на въпросите на управлението. Затова дадох пример с Швейцария, затова казах, че не е добър пример (защото малко трудно се сравняваме с Швейцария).

    И, най-важното, става дума за отказ от делегиране на правата ми.
    *АЗ* не искам да преотстъпвам гласа си. Как искате да променя системата с гласуване, като именно гласуването е проблемът? Това е принципното в позицията ми.

    П.П.: Йовко, андявам се да нямаш против такава позиция да се представи в страниците ти. Ако имаш, напълно те разбирам и ще приема решението ти! ;)

    С най-добри чувства,
    лек ден на всички,
    Ясен

  19. Според мен е грешка е да се отъждествява негласуването с пасивност , както и това да се отъждествява гласуването с активност. Нима този който е гласувал , но впоследствие не заема гражданска позиция , въпреки че избраните от него нарушават обещанията си, е по активен от този който не е гласувал но въпреки това изисква ефективно , а понякога и ефикасно като гражданин от избраните (независимо кои са те) да спазват това което са обещавали…?

    Нима е идиот…? Възможно е, щом си мисли че изборът му не е на четири години, а е всеки ден.

    Нека тогава обобщим другите под общия знаменател неидиоти , независимо дали са направили отговорен избор или са гласували просто за да не кажат другите че са идиоти и нито знаят за какво точно гласуват, нито утре ще помнят избора си.

    Нека се радват на това… утре когато този, който са избрали лично , направи нещо, което ги засегне и открият че дори не знаят как да се свържат със този за когото са гласували… да не говорим пък да му повлияят по някакъв начин… нека си повторят “ ти избираш“ , „не бъди овца“…

    Еволюционен и революционен… да бе вярно е, но има също така прогресивен и регресивен, а обобщения като това в кампанията „ти избираш“ познайте до кое водят.

    Защо не започне примерно кампания „научи правата си!“ , „Информирай се! “ , а точно „Гласувай бе идиот“… Защото им трябват гласове, а не мнението ви за да могат да кажат после – ето зад нас стоят толкова много хора!! (Йовко, тези които ще имат за овце, тези които не са гласували, точно по същия начин ще имат за овце и тези които са гласували и после са станали невидими…)

    Пожелавам ви успех…

  20. Сигурен съм, че тази дискусия е принципна и може да продължи и след изборите. Не участвам в нея, защото казах каквото имах да казвам,а и досега не попаднах на аргументи, които да променят позицията ми. Всъщност дори вие опонентите ми сте съгласни с мен неявно…

    И аз и вие знаем, че липсата на активно гражданско общество е проблемът в основи. И аз и вие знаем, че не защитаваме текущата система. Разликата е в акцента върку акта на гласуване. Аз не отричам правото ви да сте несъгласни, да гласувате против или да демонстрирате несъгласието си. Просто намирам акта за негласуване като недостатъчно забележим протест. Всъщност направо никакъв.

    Кампанията „Гласувай!“ е тъпа и смешна! Лотарията също! Това са кретении… Проблемът е друг – и той е по-голямото зло, че вие – мислещите, чийто аргументи е удоволствие да чета и преценявам всъщност сте част от онзи потенциал, който може да сътвори промяна, а вие избирате изчакването и пасивността. Дори ако се съглася, че гласуването е отчаян ход той има своя смисъл именно от хора, които мислят – от такива, които не са пасивна маса след изборите.

    Защото – само си спомнете – заради съвсем малко, което все не достигаше Великото Народно събрание произведе няколко нестабилни кабинета, които доведоха до нови избори. На тези за Велико Народно събрание инерцията и селянията надвиха над промяната. На следващите същата тази инерция засили махалото обратно и ни донесе Виденов – на същите тези избори селото беше основната маса гласоподаватели. На всеки следващи избори младите и образованите все повече заемаха позицията „Пас! Без мен! I don’t care…“. И все повече бабите дефинират властта…

    Под селото тук разбирам именно селянията, а не че искам да обидя някой. Селянията като явление – като ирационална, лесноманипулируема и нискоинтелигентна маса.

    Всъщност това, което казах бе, че това е нашата си държава и никой няма да ни поднесе нещата на тепсия. Ако искаме промяна – трябва да си намерим начин да я случим. Гласуването не е единственият възможен, нито много ползотворен начин, но е такъв или е част от начините…

    Най-малкото за неутрализиране на бабешкия вот от селата. Честно казано ми се ще да се провикна: „За бога, баби! Оставете поне веднъж съдбата на внуците си в ръцете им и не гласувайте!“ Но не е честно… Честно е обаче да отида и да неутрализирам гласа на поне една баба, защото на мен лично ми омръзна тангото на махалото и тоталната липса на рационален вот. Всички сме прави наистина за едно – че вотът като такъв е адски обезценен – и важно е да намерим отговор на въпроса защо…

    И по-добре преди, отколкото след кои да са избори…

    Затварям тази тема за коментари, просто защото можем да продължим така до безкрай! А има смисъл другото – какво правим освен да си чешем езиците. Не желая и точно такава тема да се катери в чарта ми за най-коментиран пост. Оставам с уважение към всички мнения по-горе…

Коментарите са затворени.