Гласувах малко преди обяд в 35-та секция на община Красно село в София. Имаше доста хора пред секцията и в двора на училището, където се намираше тя. Списъците бяха разделени на две по азбучен ред – до буква К и след нея.

Две дами, които работеха с първия списък, където би трявало да съм и аз (защото моето име започва с Й), ме препратиха към другия, защото съм бил вписан допълнително поради желанието ми да гласувам по настоящ, а не по постоянен адрес и трябвало да съм вписан накрая. Преди това ме търсеха в някакъв допълнителен лист с пет-шест имена – всъщност обаче той се оказа, че бил за отписани, които не трябва да гласуват там. Оказах се все пак по азбучен ред в списъка, в който трябва да бъда.

Изводи:
– Двете дами не знаеха как са подредени списъците им, и в частност, че съществува такъв, в който са записани хората, които не трябва да гласуват в тази секция. Обзалагам се, че ако не им беше казала една по-светната дама, която забеляза суматохата около издирването на моето име, щяха да си пускат тези със забраната за гласуване като едното нищо. Вярно, че в този списък имаше 5-6 имена, но все пак…
– Което говори за лош или никакъв предварителен инструктаж.

Една белокоса дама ми връчи бюлетина, която разгърна отвсякъде за да се уверя, че е ОК – това добре, но след излизането от тъмната стаичка със сгънатата както следва бюлетина тя надникна някак странно в разгъвката, преди да сложи втория печат, което е достатъчно да види как съм гласувал в конкретния случай. Като видя, че я гледам лошо, се оправда:
– Само проверявам дали не е двойна, защото се слепват.

Откъде по дяволите ще е двойна като тя лично я разгърна преди да ми я даде? Хм! Не ми пука в случая, защото и публично да е гласуването пак ще си гласувам както искам без значение дали някой е видял вота ми или не, но все пак в закона пише друго – за някакво тайно гласуване – а закона е за да се спазва. Нали?