Предходната ми публикация предизвика разни дискусии, в които някои хора защитават тезата, че текущият offline начин на гласуване им изглежда някак приемливо несъвършен. Което мога да си обясня единствено с наивност или навик. Затова искам да споделя за мой пряк личен негативен опит като наблюдател. И не – не в някое село, където кметът коли и беси, не в някой малък град със зависими от крупен работодател хора, а в центъра на София – район Възраждане. Моля, да обърнете внимание, че дори не става реч за някакви хитроумни манипулации, а за чиста проба некъдърност или невникване в детайлите. При това от състав на секционна комисия, който е опитен и се е занимавал с много избори преди аз да им се случа наблюдател.

Първата история е от изборите за евродепутати през 2014 година.

Секцията отваря в ранни зори, запечатва се урната, проверяват се всички неща, наблюдателите се регистрираме пред председателката на секционната комисия с пълномощните си. Гласоподаватели още няма. Членовете на комисията, които са от същата секция, решават да гласуват докато няма хора, за да не стои урната празна. Забелязвам проблем, който обаче в текущия контекст с три гласа на хора от самата комисия не е от особено значение, но би могъл да бъде, когато започнат да идват хора отвън. Затова засега не се обаждам. Останалите наблюдатели четат вестници или си цъкат в телефоните и дори не обръщат особено внимание – повечето от тях са хора с опит в избори, а някои са били и членове на изборни комисии преди, като един дори е бил председател, както ще разбера по-късно през деня.

Появява се най-ранобудният „външен“ гласоподавател. Всички го познават, винаги идвал пръв. Съсед им е. Говорят си на „ти“ с председателката. Разбирам, че няма да се поправят, защото не осъзнават, че пропускат нещо важно. За да се убедя обаче, трябва да изчакам гласоподавателят да пусне бюлетината си.

Изчаквам следващия гласоподавател и учтиво се намесвам:
– Извинявайте, но искам да обърна внимание, че не правите важна проверка, която гарантира, че гласоподавателите използват именно бюлетината, която им давате.

В стаята настъпва тишина и кратко стъписване, след което секретарят, който къса бюлетините започва да се оправдава:
– Не е вярно. Аз гледам за поредните номера, когато подавам бюлетината.
– Точно така. – съгласявам се аз – Но не го правите, когато гласоподавателят излиза от тъмната стаичка. А това е важно.

За незапознатите – бюлетините са на кочани и са номерирани. Когато гласоподавател влезе да гласува, за него се откъсва бюлетина, която има номер в единия ъгъл, същия номер е отпечатан и на крайчето от бюлетината, която остава към кочана. Идеята е, да не се гласува с предварително подготвена бюлетина. Така гласоподавателят е длъжен да използва именно тази, която му се дава в момента. А за да е сигурно, че той се връща от тъмната стаичка именно с нея, а не с някаква друга, комисията трябва да свери дали номерчето в ъгъла е еднакво с това, което е останало върху кочана. След което да откъсне това номерче/ъгълче, за да направи бюлетината анонимна и едва тогава гласоподавателят я пуска в урната. Моите хора не правеха именно втората проверка, което опорочава цялата идея. И очевидно не осъзнаваха защо се занимават изобщо с тези номерца.

След втората ми реплика в стаята е станало още по-тихо. Всички ме гледат неразбиращо. Ама ВСИЧКИ! Не само комисията, която трябва да е ходила на инструктаж, трябва да си е чела правилниците, а и всички останали наблюдатели и застъпници. Това за мен беше по-големият шок… И в този момент се намесва председателката (иначе мила женица) и по милиционерски ме скастря:
– Наблюдателите не бива да пречите на изборния процес. Какво не е наред? Всичко е наред. Проверяваме номерата на бюлетините от кочана преди да ги откъснем – и те съвпадат.
– Разбира се, че съвпадат – упорствам аз – вероятността да не съвпадат е малка и ако е така, ще е по вина на печатницата. Но идеята на номерчето е, че трябва гласоподавателят да върне същата бюлетина, която сте му дали. И за да сте сигурни в това, трябва да проверявате това номерче и след като той излезе от тъмната стаичка, преди да сте го откъснали, а не го правите. Проверете си инструкциите!

Останалите наблюдатели се размърдват вече. Един дори промълвява тихо:
– Колегата е прав.

Секретарят обаче още не е стоплил:
– Ама откъде ще се вземе друга бюлетина? Нали няма бюлетини в тъмната стаичка?…

Тук вече не знам дали да се разсмея или да заплача. Но понеже председателката е плашлива женица, започва да се рови в документите си:
– Да. Май наистина трябваше да се проверява и преди и след…
– Да. – Казвам аз. – Защото някой може да си донесе готово попълнена бюлетина и да ви върне нея, вместо тази, която сте му дали.
– Добре. По-тихо! – разпорежда се председателката, защото е настанала лека суматоха в стаята – Оттук-нататък да се сверяват номерата и след като хората връщат бюлетините.

Да добавя ли, че едва след 5-6 души по-късно секретарят вдигна глава, погледна ме и каза:
– Колега, прав бяхте. Разбрах, какво имахте предвид. Прав сте… Наистина е важно.

Втората история е от същите избори, но малко по-късно, когато изборният ден е приключил, секцията е затворила и комисията трябва да преброи бюлетините.

Няма да споменавам дребни нарушения от вида, че по правило вратата се заключва и не се отваря, не се допускат външни лица и т.н. Не – това не се спазваше, влизаха както технически лица (свърши мастилото на принтера), така и откровени натрапници, които искаха данни за гласуването, вкл. жената на един от секционната комисия за да му донесе незнайно какво. Но…

Най-впечатляващо за мен бе, че комисията не знаеше как се броят преференциите и щеше да си натвори едни глупости в протокола.

Не знам защо, но при тези избори много хора мислеха, че ако не се посочи преференция гласът автоматично се брои за първия, което не беше така. На следващите избори вече внесоха такава поправка, за да могат да бетонират водачите на листи и да стане трудно изместването им, но на тези ако искаш да гласуваш преференциално за водача на листата, трябваше изрично да го посочиш. И ако гласоподоавателите не го бяха осъзнали, защото вероятно не беше акцентирано добре върху това, то каква бе изненадата ми, че секретарят на комисията искаше да се въвеждат в протоколите всички бюлетини без преференция като гласове за първия в листата. И отново имаше спор, и отново се четоха правилници, председателката звъня до РИК за да пита, докато го озаптим.

На следващите избори пак се случи така, че бях наблюдател в същата секция при същата комисия (бяха с един човек по-малко, но същия състав) – да казвам ли, че пък тогава част от тях пак не бяха разбрали, че празните преференциии този път се брояха наистина за водача, но добре, че им бяха подготвили дуракоустойчиви в това отношение протоколи, та не можеха лесно да сътворят пак глупост покрай това. Макар че, тогава протоколите пък бяха доста сложни, и ако се загледате в архивите на ЦИК, ще се хванете за главата колко зле са попълнени много от тях.

И понеже не ми се разказва повече, че се депресирам… Нали съм ясен с посланието? Не говоря за някое село в планината, а за София, в центъра на столицата, опитна комисия, уж минала инструктаж… добронамерени хора, които не го правят нарочно – наистина – просто толкова си могат…

И сега си представете възможно ли е да не се бях обаждал, да си цъках в телефона или да решавах кръстословици, както правят повечето наблюдатели? Или на колко други места из страната подобни комисии от немарливост или незнание може би са сътворили подобни или по-страшни „чудеса“? А знаете ли колко комисии изобщо не се справят с правилното броене на бюлетините и попълване на протоколите? И чак накрая добавете отделно местата, където нарочно се случват манипулации…

Наистина ли някой вярва, че текущата система на гласуване е достатъчно сигурна и устойчива на влияния? Не – не е. Просто при електронна алтернатива ще има други проблеми и пробойни за запушване и контрол. Но и тази сега има такива. Това е горчивата истина. Не хранете погрешни илюзии, че понеже нещо, с което сте свикнали и ви изглежда горе-долу наред, то наистина е такова.

22 коментара по “Изборни несъвършенства

  1. Ужас…
    Представи си сега същата тази некадърност, но експонирана в Мрежата.

    Тръпки ме побиват!

    Още по-страшно е електронното гласуване, ако ще се прави от тези, които не могат този си персонал да обучат!

  2. Не са персонал. Доброволци са (макар и срещу заплащане).

    Иначе защо не си представим процедура, в която човешкият фактор е сведен до санитарния минимум, съответно грешките от това естество?… Плюс на електронното гласуване, който е невъзможен при традиционното.

  3. Много хубаво е, че си отделил време, за да опишеш подробностите, които обясняват „голямата картинка“. Мъдреците казват, че бъдещето прилича на миналото, ако не се променяш. Със същия електорат и със същите …….. нов бардак няма да стане. Само дефектите в системата могат да се преекспонират тотално, ако стане гласуването електронно. Но този проблем го оставям за решаване на специалистите от ИТ сектора. Достатъчно големи са им възнагражденията за целта. И смятам, че посоката е тази. Въпрос на време е само. Но информационните технологии имат лошия „навик“ да правят посредниците излишни. Политиците са един вид посредници между суверена и изпълняваната от него власт. Може би в близкоро бъдеще на седмица ще гласуваме на 15-20 референдума по електронен път. За различни решения, а не за хората, които ще решават вместо нас…

  4. Ще си позволя copy/paste на коментара ми от FB:

    Да, привлекателна утопия, в която попадат почти всички привърженици на електронното гласуване.

    Можем да си я представим. Можем даже я специфицираме. Но:

    Никой няма да ни даде да го направим.
    Дори да го направим, никой няма да го изпълни по спецификация.

    Знаеш по-добре от мен, че в Територията и още по-специално в териториалната ѝ администрация всеки си има „човек“ за всичко. И си слага неговия си човек. Ако днес или догодина (дано да не е, но надали, ако съдя по моя социален кръг) започне работата по тези спецификации и изпълнението им, работните групи ще се създадат от:
    – техническия „експертен състав“ на ДА
    – една-две държавни фирми „с доказани качества при внедряване на големи ИТ проекти“. Примерно Сирма и/или Информационни системи (даже може да им се даде на последните мандат те да го правят, без търг, със закон).
    – политически представители, които да следят да се съсипе идеята за използваемост на електронното гласуване
    – за цвят: един-двама представители на гражданското общество, защото къде без тях.

    Кажи ми сега, какъв ще е крайният резултат, „предложен за обществено обсъждане“?

    Не, не и НЕ на електронно гласуване, реализирано от това, че и следващото политическо поколение!

  5. Както коментирах и в предходната статия – комисиите са много, чувалите също – рискът се разпределя, но се отварят и възможности естествено. При електронното рискът е концентриран, възможностите са много по-малко, но влиянието на евентуална манипулация е 100%. И към това можеш да добавиш, че след манипулация, ще е напрактика невъзможно да се разбере, че има такава, да се проследи или да се направи повторно или паралелно броене. Доверието ще е само върху 1 машина.
    Затова си трябва сериозен анализ и подход. Има вече 100% WORM сториджи, има хватки при гарантиране на сигурността от клиентска страна (естонското приложение за гласуване е добър пример), сигурно може да се проектира и модел на сървърно ниво, с висока степен на сигурност. Как може да се гарантира 100% анонимност, виж не знам, но няма невъзможни неща.
    От друга страна, като знам на кого ще възложат изграждането на системата и ме побиват тръпки за резултатите. Все пак, ако печелят верните хора, то няма как системата да не работи правилно, нали?

  6. Дончо, дай да уточним къде ще спорим, че така ми се обостря шизофренията :)

    Copy/paste от FB:
    Ето, сега се замислете защо много неща у нас не се получават. Не е само, защото някой пречи. А и защото тези, които иначе могат (и да правят и да мислят) също се самозасипват с конформизъм и предпочитат да търсят причини да не стане, вместо начини да се получи. Това е ключовата ни разлика с предприемчивия свят.

    И добавка тук:
    А от Сирма излязоха и много добри неща – хайде да не прекаляваме с хейта – Ontotext, Daticum, вероятно и IPO-то на групата ще е успешно…

    Важно е кой ще го прави, разбира се. Но много по-важно е как! И в какъв контекст. Пак да кажа – само с технологии НЯМА ДА СТАНЕ…

  7. Ако някой измисли анонимни биткоини съм с две ръце за електронно гласуване :-)

  8. Дотук виждам няколко причини за желанието да има електронно гласуване:
    1. По-лесно гласуване на българските граждани извън страната
    2. Мързел
    3. Защото е модерно
    4. Някакви спестени пари, но не и ако двете системи работят заедно
    5. Премахване на част от човешкия фактор

    В същото време електронното гласуване ще довлече след себе си не малък брой проблеми за решаване, каквито си има и ръчното гласуване. Като резултат, съвместявайки двете системи ще имаме двойно повече проблеми за решаване по време на избори. Ако ще правим електронно гласуване, то трябва да бъде единственият начин за гласуване, за да можем да се концентрираме с решаване само на неговите проблеми.

    Йовко, в статията към която си дал линк на Красимир Гаджоков той говори за някакви лаици, но още в първата негова антикритика прочетох „Всяка уважаваща себе си организация има ….“ и моментално ме загуби като читател. Е, може да съм лаик, но не смятам, че някоя организация ще каже, че не се уважава, и въпреки това „няма да има …“. Не желая да разчитам на това, че една организация се самоуважава или не. Както явно не са се самоуважавали господата от Diebold, едни от производителите на софтуера за преброяване в САЩ, на които ftp-сайтът им се оказа свободно достъпен.

  9. Статията на Красимир цитира моята публикация, съответно това е автоматичен pingback (trackback), който моят блог е получил. Публикувах го, защото е текст, който дискутира една широкоразпространена критика към естонската система и най-малкото е полезен като гледна точка.

  10. Аз съм все още ПРОТИВ и съм съгласна с Дончо Ангелов. Против съм защото все още не мога да направя информиран избор как да отговоря на въпроса?!

    Добавям и коментар от Еленко:
    “никой не дискутира анонимността на вота, която е заложена в конституцията. Ако гласуваш електронно, няма как да е анонимно. Какви стъпки са предприети да се промени конституцията, защото знаем колко лесно става това.“

    ..както и изказване на изпълнителният директор на “Информационно обслужване” Николай Недялков, което мирише на некомпетентност и лобизъм от 1000 светлинни години:
    “В електронното гласуване има нещо много интересно като свойство, което може да се следва, а именно невъзможността да се докаже пред трета страна за кого сме гласували.“

  11. Ситуацията е такава, че за да се направи информиран избор, трябва да е ясна конкретната имплементация, поне като рамка. А рамка няма да има докато няма реална полза такава да бъде съзадена (т.е. преди да има ясна обществена нагласа, че се върви в тази посока).

    А Еленко не е прав. Има как да се анонимизира електронно подаден вот. Тук би имало по-скоро проблем с доверието – т.е. дали може да се вярва, че технологията е имплементирана правилно и работи според очакванията.

    Що се отнася до тезата на Николай Недялков – трудно е да я оспоря или потвърдя без конкретика за имплементацията.

  12. Всъщност, приемам описаните случки като доказателство за предимствата на ръчната система. Вие като наблюдатели сте там именно за да откривате и коригирате такива проблеми.

    Моят въпрос е, ако по някаква причина аналогичен проблем съществува в електронната система, ти би ли могъл да го забележиш в деня на изборите и да го коригираш?

    (Аналогичен проблем би бил проблем извън одобрения изходен код, примерно недостатъчно ентропия за генериране на случайни числа. Като издънката на Дебиан CVE-2008-0166 )

  13. Не са предимства. Обяснявам защо – има независими наблюдатели, които следят процедурата принципно, но повечето са т.нар. застъпници, които са там за да защитават интереса на своята партия или коалиция. Готов съм да се обзаложа, че много от тях ще се обадят само ако видят проблем, който е в техен ущърб, а не по принцип, а не във всяка комисия има застъпници за всички партии. Отделно много от тях са там, само защото заради един ден нищоправене ще получат 20-30лв и не се интересуват изобщо дали има или няма нарушения. Много от тях дори не стоят там, а идват сутринта да се регистрират и се връщат вечерта за да си получат протокола. Сходна е мотивацията и на членовете на секционни комисии – за малко повече пари – много често това са пенсионери, или безработни и мотивацията им е чисто финансова. Затова и се отнасят формално към задълженията и инструкциите – без професионализъм и без усещане за дълг. Считат, че грешките им няма да повлияят фатално на глобалния процес.

    Само, че ако всички считат така?

    Един добросъвестен наблюдател така или иначе може да хване и евентуално да отстрани проблем в обхвата на полезрението си, но е също толкова безсилен срещу глобални манипулации. Той няма право и да коригира или оспори протокола на секцията, която наблюдава. Може да е несъгласен, може да провокира вербален спор, но каквото комисията преброи и опише – това е. Могат напълно да го игнорират. Той има право само да получи копие от протокола – толкова.

    Затова и при електронната система следва да има аналогични процедури и одитори и т.н. – ок – какви точно и къде зависи от конкретната имплементация, но в никакъв случай не означава, че не трябва да има такива. Хартиеният процес се променя и уж усъвършенства непрекъснато, така ще е и с електронния процес… Уви!

  14. Не отговори на въпроса който зададох.

    Фундаменталният проблем е, че електронното гласуване е в пъти по-сложно от ръчното. Ти даваш пример как на хората са им трябвали няколко минути за да разберат какво им обясняваш. А това са го разказвали доста по новините.

    Помисли си, колко хора ще разберат каква е врътката със случайните числа. Колко хора ще реагират веднага? Колко хора ще реагират изобщо?

    Не случайно давам това като пример. Най-показателният пример за това какво можем да очакваме от държавата в е случая със системата „LawChoice“ за случайно разпределение на делата в Софийския градски съд.
    Въпреки че пропуските са известни от години и са доказани по множество безспорни начини, въпреки че има очевидни нагласявания на конкретни дела при конкретни съдии, този софтуер се ползва и в момента, защото тепърва ще се прави конкурс, разработва и въвежда нов такъв.

    Нещо повече. Дори в момента се използва софтуер в изборите, за изчисление и разпределение на мандатите. Въпреки натиска от различни граждански асоциации, този софтуер не е предоставян за одит.
    От методиката знаем, че в някои крайъгълни случаи алгоритъмът позволява предпочитане на един кандидат пред друг в дадено място. ( http://elections.bivol.bg/ )

    Ако се въведе електронно гласуване, аз не очаквам, че нещата с неговия софтуер ще бъдат дори в една степен по-добри от гореизложените примери. При това поне единият пример е с доказани злоупотреби…

    Напълно съм съгласен че доста неща в ръчния изборен процес са далеч от изрядни. Не съм съгласен, че се правят опити за подобрението им.
    Въвеждането на интегралната бюлетина е това което позволи надеждното контролиране на вота. Въвеждането на поредни номерца, както показва твоя пример, не решава проблема. (Кошче и купчинка с празни бюлетини в тъмната стаичка ще са по-ефективни.) Въвеждането на застъпници също е една от мерките, които повече пречат отколкото решават някакви реални проблеми.

  15. Не знаех, че съм застанал тук да отговарям на въпроси?! И съгласи се, че твоите не са прецизни!

    Какво означава аналогичен проблем? Колко аналогичен? В какъв мащаб е аналогичен? В каква позиция/роля съм (евентуално) за да го забележа/отстраня?

    И днешните смартфони са в пъти по-сложни от телефона с шайба или телеграфа, и още по-ужасно уязвими и несигурни, но хората ги ползват масово, повечето без да разбират как точно работят и дори им се доверяват (напълно безразсъдно при това).

    Не ме разбирай погрешно. Споделям опасенията ти напълно. Просто всяко нещо с проблемите си и (евентуалните си) решения.

    Вече казах, защо въпреки това ще гласувам с ДА! С големи букви и курсив – тук.

  16. Още в първия си пост съм посочил CVE-2008-0166 като конкретен аналогичен проблем. Наясно съм че не всеки ще провери в CVE какъв е точния проблем, затова изрично споменах, че това е проблем с генерирането на случайни числа. Това би трябвало да е достатъчно да разбереш аналогията.

    Това че не си разбрал за какво говоря или защо случайните числа са толкова важни, те поставя в абсолютно същото положение като героите от горната история.

    Считам че ти си човек с доста над средната интелигентност, добре запознат с компютърната техника. Ако ти не можеш да разбереш важността на този проблем, какво остава за масовия българин?

    Общо взето, в тази си статия ти се опитваш да покажеш, колко лошо е ръчното гласуване и леко да намекнеш, че електронното гласуване би могло да е по-добро. Истината обаче е, че то няма да е по-добро, просто проблемите ще бъдат по-скрити и по-неразбираеми. Неразбираеми дори за теб.

    Колкото за това каква ще е твоята роля… Мисля че това е също съществена част от моя въпрос. Защото при електронната система няма място за външни наблюдатели. Всеки външен човек всъщност би представлявал значителен риск за системата.

    Това е и най-големият проблем на електронното гласуване, то е централизирано – всички яйца са в една кошница, която е скрита в непроницаема черна кутия.

    KiSS

  17. Запознат съм с CVE-2008-0166 повече отколкото ми се иска, и прекрасно разбирам каква аналогия опитваш да представиш. Дори да не бях запознат, пак ще разбера внушението . Но просто не приемам това за коректна аналогия, защото физическите наблюдатели нямат сила, власт и роля да променят нищо, само на теория изглежда иначе. Ролята им се изчерпва с психологическо въздействие от присъствието им – и евентуалното мрънкане, което може или не може да противостои на нарушенията. В най-крайния случай, наблюдателят може да подаде сигнал за нарушение, но предвид, че то е за конкретна секция, то дори да бъде взето предвид ще доведе до някакви санкции, но почти няма вероятност да доведе до промяна на числата в протокола. Това последното зависи много повече от влиянието на различните политически сили в ЦИК и разни други неизмерими и неизброими фактори, отколкото от някакъв реален граждански коректив.

    Иначе казано, никак не съм убеден, че проблеми, аналогични (или ако щеш с мащаб и сложност дори по-големи от тези) на твоя пример не са по-вероятни за откриване и възможни за отстраняване, дори за това да са нужни експертни познания, отколкото поправки в текущия offline процес, които да решат проблемите му. Той никак не е KiSS.

    Допускането, че дребните грешчици тук и там в сегашната процедура са пренебрежими на общия фон или че са изолирани случаи и не влияят на общия резултат за мен е илюзорно. В този ред на мисли, може и да е плюс, че е-гласуването е „централизирано“, защото и фиксването му е такова. А „черната“ кутия може да е дори по-прозрачна от днешните уж прозрачни урни. Това е само донякъде метафора…

    Е-гласуването изисква други механизми – да така е. Възможно е също неволно или нарочно да бъдат манипулирани – не твърдя обратното. Възможно е и сега. Какво е влиянието на манипулациите днес, също не се наемам да оценя. За мен „ДA“ означава, че започва процес по търсене на решение, което има за цел (както преди малко написа Божо) в бъдеще да имаме „по-ефективна демокрация“. И аз няма как да бъда против това. Рисковете могат да бъдат управлявани.

  18. Йовко, като ИТ специалисти знаем, че колкото повече условия се заложат в едно задание, толкова по тромаво и бъгаво става то. Същото е и с изборното законодателство. Колко просто би било, ако цялата страна бъде един единствен
    многомандатен избирателен район със 100% мажоритарен избор.
    Защо? Ето и отговорът. При избран минимален праг от необходими гласове за един кандидат:
    1) отпада предложението за задължителен вот;
    2) отпада възможостта за купен или корпоративен вот;
    3) предизборната борба може да започне и да завърши във всеки един момент от времето между два избора;
    4) всяка политическа сила може да изготви и предложи списък с произволен брой кандидати;
    5) отпечатването на бюлетините може да остане изцяло в ръцете на кандидатите – отделни лица, коалиции, партии;
    6) разпространениено на бюлетините може да стане в произволен момент и на произволно място;
    7) всеки избирател може да подбере своя набор от избранници измежду листите на всички кандидати още в домашни условия и да пристигне в избирателната секция с готов набор от бюлетини и кандидати;
    8) отпада необходимостта от скъпа хартия за отпечатване на бюлетини, нуждата от секретност и охрана на изборните книжа;
    9) секционната избирателна комисия може да се състои най-много от трима членове, а задачата й да се сведе само и единствено до регистрирането на упражнения вот;
    10) районните избирателни комисии да са тези, които отварят бюлетините и преброяват гласовете.
    Мотиви към предложението. Не е задължително личностните, управленческите и политическите качества на един кандидат да непременно да съвпадат с политическата линия на една единствена партия. Лесно ще се отсеят клиентелистките и номенклатурни кандидатури. Защо трябва да се ограничава изборат само в границите на една партия заради политическа ориентация. Добри и отговорни политици може да се намерят във всяка политформираническа сила, и не само сред нейната номенклатура. А след приключен вот и формиран орган, нека той,
    на база на прокламираната политика и набраното мнозинство, определи посоката на своята колективна политика.
    В демократичното общество личността има едно единствено право – правото да избира свободно. Всички останали права са делигирани от закона, а текстовете на закона се гласуват от мнозинството. Да търсим на първо място, рационалното, икономичното и целесъобразното. А целта е – да се научим на демокрация и да обучим политиците си на такава.

    Иван Пеев
    твой бивш колега от Хебросбанк

    P. S. Мисля, че не е необходимо да ти обяснявам колко елементарен би бил софтуератът за отчитане на резултатите при такава система на избор.

  19. Иване, аз мисля, че виждам няколко засади и в твоята идея за избирателна система, освен ако разбира се, не съм изтълкувал нещо неправилно, но така или иначе няма да ги споделям, понеже тя е само хипотеза. А идеи за избирателни модели и реформи има много – със съответните плюсове и минуси.

    По-лошото е, че в обществото няма осезаема нагласа за ревизия на съществуващата система и сме приели несъвършенствата и за приемливи и управляеми, макар да виждаме с широко отворени очи, че не е точно така.

  20. Yovko, Изобщо не разбираш за какво говоря.

    Не приемаш CVE-2008-0166 за аналогичен защото наблюдателите… МОЛЯ?!!
    Какво общо има един технически проблем с наблюдателите?! Това е ТЕХНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ! Той съществува независимо от това дали някой го наблюдава.

    Досещам се какво става. Ти всъщност обръщаш нещата наопаки. Ти искаш да говориш за напълно аналогична ситуация, а не проблем.
    Същността на моята забележка е, че при електронното гласуване такава ситуация не може да възникне, защото проблемът никога няма да бъде забелязан.
    Може да ми говориш колкото си искаш за това колко малко власт си имал като наблюдател. Но при електронното гласуване влиянието ти е абсолютна нула, защото при него дори няма наблюдатели.

    В твоя пост има и твърдения които са чисто манипулативни и откровено абсурдни.
    Черната кутия можела да стане по-прозрачна от урната… по-дефиниция черната кутия е напълно непрозрачна. Разбира се, как ще стане тази магия се оставя на въображението на четящия.
    Твърдиш че дребните грешчици тук и там в протоколите на изборните секции не са пренебрежими на общия фон. Ами… не само че по дефиницията дребни грешки са дребни, ако грешките са случайни, те би трябвало да следват случайно разпределение и да се неутрализират една друга. Ако грешките са системни, наблюдателите би трябвало да ги забележат и докладват. Ако грешките са преднамерени, тогава се изисква огранизация в големи размери…

    Твърдиш че централизирането на ел. системата щяло да помогне с поправката й… но по дефиниция, една една единствена грешка в централизирана система може да доведе до пълно изкривяване на всички резултати… Тук няма протоколи от секции, чрез които да можеш да повториш изчисленията „на ръка“, тук всичко е в един кюп.
    И това разбира се ни връща на основния проблем, как точно ще бъдат забелязани и открити тези грешки.
    На думи всичко е лесно и възможно. Но досега никой в света не го е направил, въпреки че има множество опити (това го каза Божо).

    Казваш че почнал процес по търсене на решение… Късно чадо, мандалото хлопна.
    Както написах в другата статия, след отговор „ДА“, всякакви дискусии свършват.

  21. Както казах и в другата тема, май си си оставил добрия тон на закачалката и ще трябва да те препратя към това.

    А по темата, но моята – на текста по-горе, а не на коментарите, които я изместват – два линка от миналото:
    Дьорт, дьорт, дьорт…
    Секция 59, или избори 2011 и част 2 и част 3 на същия

Коментарите са затворени.