Издателска къща „Труд“ подобно на НСБОП реши всички свои проблеми и затова посегна и на малкото възможности на незрящите да четат в Интернет. Пяната на устата ми е толкова, че не мога да изразя ненавистта си и възмущението си – в такива моменти ми идва да сложа метални боксове на ръцете си и да млатя наред – антимафиоти, юридически и интернет „експерти“, всякакви мазни типове от бизнеса с интелектуални права – докато смес от кръв, зъби и костен мозък не се разхвърчат във въздуха.

Ако се чудите за какво говоря – ето историята – в целият и блясък.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

24 коментара

  1. Истина. И аз се почувствах точно като теб. Но пък за сметка на това пък си излях всичко така, както го чувствам. Излезе грозно, но и картинката не е никак красива.

    Имам чувството, че подобни Ла*на може да се натворят само в родната действителност. Може би защото не участвам в тукашния обществен живот по-активно… а може би и защото тук хората имат повече морал и умеят да мислят с главите, а не със законите си.

    Отговор

  2. Точно тези лайна се творят навсякъде – не само у нас. Но в случая нещастното недоразумение „Труд“ заслужава безкомпромисно разкатаване до десето коляно.

    Kill the Труп!

    Отговор

  3. Йовко, те твърдят, че държат правата върху преводите. Съвсем възможно е наистина да ги държат – ия преводачи на Хашек, Конан Дойл, Марк Твен и т.н. са работили за тях и с договорите си са им отстъпили правата за издаване. Така се прави, сигурно такъв е случаят с чуждите заглавия, които споменават.

    А за българските заглавия – също е напълно възможно да са собственици на пълните права за издаване (т.нар. „авторски“ права).

    Знам, че е гадно някой да ти каже, че не можеш да публикуваш стихотвворението, което си учил в първи клас… но такива са законите за авторското право, гадни са. Знаеш, че аз съм тотално против тях и съм за отказ на авторите от издателски права в полза на читателите. Но в случая това са все творби с пълни запазени права и колкото и да е гадно и неприятно, „Труд“ май са си в легалното право.

    Да не ме разбере някой погрешно – че е простотия това на „Труд“, простотия си е! И аз също вече отказвам да купувам изданията им. Не че наскоро съм си купувал нещо от тях, но вече съзнателно ще ги отбягвам. Това, че се „обаждат“ около шума със смешната показна акция на НСБОП е опказателно за безочието им. Всъщност всички издателства трябва да фалират – който иска съдържание, да го търси, чете, публикува и препубликува в Интернет! А ако самите автори разберат това, после децата ни няма да имат грижи с монополни издателства.

    Отговор

  4. Много е възможно правото да е на тяхна страна. Много е възможно и да не е – в крайна сметка всичко expire-ва – с изключение на мишката на Дисни…

    Аз говоря за морал – хич не ми пука за шибаното право и закони, когато са аморални!

    Отговор

  5. Авторските права имат давност, която се определя от съотвените закони и конвенции в дадена страна. За текстове в повечето страни тази давност е 40 – 50 години, след което творбата става public domain.

    Тези от вас които познават Project Gutenberg сигурно са забелязали, че повечето качени книги са по-стари от 50 години. Именно изтичането на авторските им права е позволило те да се качат там и проекта да няма законови проблеми с тяхното предлагане.

    Нека някой, който познава българският закон за авторското право да се произнесе по случая.

    Главното, което е подразнало много хора по този случай е това, че частен субект може да държи правата над творби от такава обща ценност, която не би трябвало да се ограничава.

    Отговор

  6. И този някой да е с ампутирано сърце и душа…

    Иначе в България закона гласи – седемдесет години след смъртта на автора…

    Отговор

  7. Комсомолците са винаги един и същи, Йовко. За такива и смърт е малко.

    Отговор

  8. 70 години след смъртта на автора са подразбиращите се издателски права. (Има и изключения с по-дсълги срокове за сборници и за издания на неизвестни автори, но случаят не е такъв) Простотията идва от законите за „авторско“ право, които са в услуга само на издателите. Правата за преиздаване на Елин Пелин и Ангел Каралийчев определено са налице и все някой ги притежава. Единият почива през 49-ра, другият – през 72-ра. Не зная те да са се отказвали от авторски права. Пък и по тяхно време хич не е било така „познато“ това отказване. Значи наистина е възможно тия издатели да са в легалното си право.

    Но Йовко е прав, че за друго иде реч – за простотията два-три дена след показната акция на НСБОП да „скокнеш“ така, и то точно на сайт, който разпространява литературна класика там, където ти самият не го правиш. Издания на тия книги на брайл може и да има, но не са масови и достъпни.

    Отвратителното е, че може би имат легално право, но самото им „обаждане“ е цинично. Аз бих си казал (за да съхраня повечко от вярата ми в човешкото), че просто са отворили търсачка и са заплашили първия попаднал им сайт. Без да се интересуват какъв е. Но гнусното в случая е, че може и да знаят какъв е сайтът. Или още по-лошо – да не знаят, но и да не ги интересува… :(

    Отговор

  9. По закон може да имат право. Виктор също го признава. Но по морал според мен нямат.

    Затова и призовах за противодействия. Напълно легални и законни, открай докрай. Просто и морални в добавка.

    Без епитети, без заплахи, без нищо, което да е в нарушение на който и да било закон. Но с решителност подобни действия да получат отпора, който заслужават. И авторите им да почнат да се съобразяват и с морала.

    Защото закони се купуват, виждали сме го неведнъж. Но моралът на хората – не.

    Отговор

  10. Виктор не се обажда, а аз се чудя дали да не се опитам да ангажирам вниманието на медия като ДАРИК. Единственото, поради което не съм го направил е, че не съм получил ОК от самия Виктор.

    Сега ще му пиша.

    Отговор

  11. цитат от Закона за авторското право и сродните му права:
    Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

    10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;

    това също е интересно:

    9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
    11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;

    Така че, като гледам, не само моралното право е на страната на Виктор, ами и другото

    Отговор

  12. […]Авторски права – новата мода….
    Григор предлага бойкот на ИК „Труд“.
    Аз предлагам с един пистолет да се гръмнем, че да не си усложняваме живота, в случай че не можем да следваме модата на останалите – на „умниците“![/…]

    Отговор

  13. Докато капиталите направляват действията на хората място за морал никога няма да има.

    Отговор

  14. зашо всичко това ми прилича на Дон Кихот и Санчо Панса срещу мелниците?

    Извинявайте млади господа, но освен за право и морал, в областта на интелктуалната собсвтвеност говорим за равновесие между интереси, както частни така и обшесвени. Ако няма зашита на правата на интелектуална собственост няма да има нито прогрес, нито изкуство (но това е тема за 4та група на детската градина). Кой държи правата и по какъв начин упражнява защитата им е друг въпрос. Но толкова яростно недоволство е стил Сервантес. et oui!

    Работя от известно време в тази област и съм била от страната на двете страни: и на набедените нарушители на права и от страна на носителите на тези права и то в страна, където сюжетът отдавна не е на мода и е разработван ежедневно от закондатели, съдии, главни герои oт двата фронта и техните посредници (адвокатите).

    Зашитата на интелектуална собственост е функция от моментна икономическа политика. България е в такава фаза в момента…Но ако това ви кара да се чувствате част от нещо и действайте!

    Такива сервантовски прояви са нужни за засилване чувствителността на обществото към темата.

    Отговор

  15. Защото, Галя, за прогреса на човечеството на Санчо Панса и Дон Кихот дължим много повече отколкото на равновесието на интересите. И защото над всичко това – включително над закона – е Моралът. И ако трябва – законът ще бъде променен (или посечен!) заради Морала.

    Именно законът е в първо отделение на детската градина по отношение на мъдростта на човечеството. И това е толкова стара истина, че в каква фаза на мензиса си е България е последното, което има значение.

    Отговор

  16. Охо употребата на думата МОРАЛ толкова ;ного пъти ме плаши

    То в името на някакъв морал камикадзета се взривяват
    в автобуси и разбиват самолети в небостъргачи…

    Както и да.е ..успех

    Отговор

  17. Галя, няма такова нещо като интелектуална собственост. Има авторски права (нищо общо с авторството, на други езици се наричат „права за издаване“ или „права за копиране“, вярвам знаеш). Има и патенти, които представляват временен монопол върху рационализации, най-вече за използване в индустрията.
    В областта на работата с текстове понятие като „интелектуална собственост“ не издържа. Имаш предвид сигурно „авторското право“. Спорно е дали изобщо авторското право подпомага прогреса или всъщност директно му пречи. Но това е друга хава – ти се възмущаваш от безмислието на позицията „няма пък!“. Тя само така изглежда отстрани – всъщност иде реч за това авторското право да бъде упражнявано не буквално (в самия закон определенията са относителни, няма точни мерки на правото на цитиране или на правото на некомерсиално разпространение, например). А да бъдат защитавани правата на издателя, но само когато не са в огромен ущърб на потребителя.
    В случая става дума за сайт за незрящи. Каква е логиката на издателството да „погне“ точно този сайт, а не безброй други? Ами има някаква логика сигурно, но е фирмена пазарна тайна сигурно…

    Това в противовес на казването ти, че „кой държи правата и как ги упражнява е друг въпрос“ – всъщност въпросът с авторските права е именно този, не друг. Как друг…

    Отговор

  18. Така е, Галя – и в името на закона сме видели не по-малко войни, трагедии и несправедливости. Така, че… всеки със страховете си – тебе те плаши Моралът, а мене Законът в случая…

    Отговор

  19. аз ви пожелам успех,

    А относно въпроса защо именно притежатели на права от типа на Труд атакуват сайтчета, които по принцип са невинни…това е именно с превантивна цел, разчитайки да скочи IT общността и по евтин начин да им се пусне слава какви зверове са и колко зорко пазят правата си. Съгласни сте нали, че разпространението на писмото им до Виктор по мрежата е по-малко скъп начин за тази цел отколкото серия съдебни решения с добре закръглени хонрари на адвокати около тях. Отгоре на това, българските съдилища нямат все още рефлекса да отсъждат публикуване на присъдата като санкция. тя се въведе скоро в закондателството.

    Мисля, че дотук е ясно. В практиката си съм се сблъсквала често с такива маркитингови стратегии на корпорациите, дори и те да не са понякога умишлени в самото начало. Скорошен случай във Франция: делото milka.fr (или малката шивачка срещу големият лош гигант Kraft Foods). Водиха се какви ли не кампании за нейна зашита от IT „етноса“ в нейна зашита. Крафт спечели на две инстанции до върховен съд. Интернет беше добра реклама за техния хъс. Hе знам дали някой ще си помисли да се закача с тях скоро по този начин.

    Мога да изредя хиляди други примери като този и конкретно от облатта на авторското право, но ше бъде изтълкувано като недиректна реклама.

    Това което се случва с музикалните пирати в момента в България е с чисто медийна и превантивна цел, на гърба на няколко юнаци. Колкото и да се протестира, тези операции имат ефект сред не най-храбрите или сред тези, които държат на чисто съдебно минало. Оставам настрана абсурда с Министерските пирати.

    Същите акции бяха подети във Франция преди две години и то срещу случайни p2p потребители. В кюпа бяха не само дръзки младежи, но и пенсионер, безработна учителка и тн…Съдиите прилагайки морала (така любим на Йовко) отсъдиха символични санкции. Имаше огромна пропаганда срешу тези акции по Интернет и навсякъде. Ефект: публичност и рязко повдигане на продажбите на audio-CD и DVD.

    Две години след това, в момента във Френския парламент минава на второ четене проект за нов закон, който смекчава значително санкциите и процедурите срещу пиратите, промения правомошията на полицията и тн.
    Гледам неутрално на този дуел между развлекателна и издателска индустрия и конниците на свободната размяна на информация. Просто се опитвам да анализирам някои факти…

    Към Турин:

    Не си позволявай американското copyright да измести институцията Авторско право, която съдържа няколко основни независими правомошия в полза на притежаващите авторски права върху проиведение едни от които са „правo на издаване“ и нека да употребим българския термин „право на възпроизвеждане“.

    Отговор

  20. Ох, сега какво? Нужно ли е да вадим обратните примери… И за какво си губим времето изобщо? Всеки прави това, което му се види вярно…

    Отговор

  21. Хаха , скочили продажбите на СиДита и ДеВеДета …. Скъпа Галя, я погледни малко България, стига си гледала Франция и ХАмериката.

    В БГ ако не си откраднеш музика през интернет, си я записваш от причтели (просто е по бавно) , или ИЗОБЩО НЕ СИ Я КУПУВАШ. Същото е с филмите – на кино се ходи само за някой наистина заслужаващ си филм, който дори да го имаш на компа, отиваш заради удоволствието от големия екран. Другите филми ако не си ги свалиш от нета, или запишеш от приятели – просто не ги гледаш.

    Ако всички тези „показни кампании“ успеят, ще допринесат за намаляването на общата музикална, филмова и литературна култура на Българина, както и ще върнат времената на социализма, когато да притежавам плоча на Scorpions ми донесе претарашване на къщата и изземане на магнетофона и грамофона.

    Полицейска държава – това ли ще ставаме ?

    Отговор

  22. Йордане, тва че някой по време на социализма ти е влизал в къщата заради плоча на Scorpions и ти е взел магнетофона и грамофона навремето, няма нищо общо с темата за защита на авторските права.

    Благодаря ви за вниманието. Не ми се коментира вече тази тема в този блог и както казва Йовко, нека да не си губим времето вече с това. Керванът си върви, а кучетата си лаят. И аз също съм платена на час.

    Лек ден и успех на всички начинания!

    Забележка: Коментарът – по изключение – е транслитериран от шльокавица на кирилица преди да бъде публикуван! (Й. Ламбрев)

    Отговор

  23. Viva la… кучетата :-) Бау-бау!

    Отговор

  24. А междувременно е пуснат един блог, който се занимава изключително с този случай:
    http://protest.bloghub.org/

    Отговор

Ако искате да споделите нещо