За blog-класациите

От ден или два получавам честитки за позицията на блога ми в една или друга класация. Със сигурност подобни изследвания са полезни в някакъв смисъл. Дали заради нечие его, дали заради евентуални бизнес сделки (да – според мен ще има и сделки с блогове в България), дали заради набъбването на БГ-блогосферата или пък за провокиране на някои да пишат повече или по-качествено. Всъщност за мен повече не значи по-челно място или по-качествено, но знам че има и други гледни точки.

Не искам да дразня или разочаровам някого, но всъщност за мен няма значение на кое място съм. Не ме интересува и колко трафик прави моя блог. Още от първите ми дни на блогър реших, че това ще е личният ми блог – без правила и строга рамка. Всеки блог и блогър има някаква своя представа за нещата, които прави. Някои предпочитат да поддържат „стенвестници“, както наскоро сполучливо ги оприличи Ясен, други да водят кампании, трети да преразказват странично съдържание. Няма лошо – признавам си, че и аз чета такива, а често са ми полезни. Но моят блог ще бъде личен и занапред – без значение колко хора ме четат, коментират или са съгласни или несъгласни с мен.

Очевидно е ясно, че не може всичките ти мисли да съвпадат с тези на публиката (която сама по себе си е многолика). Очевидно е, че всеки човек има слабости и аз не правя изключение. Ясно е, че има нееднозначно тълкувани думи и позиции. Не ме притеснява това. Ако ме тревожеше щях да спра този блог и да си цъкам всяка вечер с дистанционното пред телевизора.

Този блог ще е тъжен, отчаян, пасивен или обезверен, когато аз съм такъв. Ще е борбен, емоционален и горящ, когато аз съм в това състояние. Той е отражение на мислите ми и вътрешния ми свят. Не винаги директно и не винаги явно. Понякога ми е тъжно за твърде малкия брой читатели, които хващат написаното между редовете (за тях няма адекватна статистика), друг път си мисля, че това пък е ценното. Много хора се дразнят, че не пускам коментарите им и ме заплашват, че са разочаровани или ще спрат да ме четат. Най-любопитни са ми тези, които принципно не се кефят на блога ми и той ги дразни, но те редовно се завръщат за дневната си доза раздразнение made by yovko.net. Всъщност и това няма значение за мен – вярвате или не, но не ми пука особено много колко коментара има под постовете ми – и преди съм го казвал. Често те разводняват темата, а аз държа на акцентите си… Ако това изглежда егоцентрично или егоистично – окей 😉 Това си е моят виртуален дом, ако искам ще си ходя гол и космат по тавана, нали? 😉

Затова съжалявам, ако не съм споделил радостта, че съм заел някакви челни места. Ще пиша по същия начин, дори ако ме четат само трима или се чета сам. Това ще да е най-висшата формата на егоцентризъм, нали? 😉 Ако на някой това се харесва добре е дошъл, останалите все ще си намерят други забавления…

Това е моят блог. Блогът на Йовко – и ще продължи да бъде, какъвто съм аз – нищо повече или по-малко… И съвсем не е нужно да ви харесва… 😛