От ден или два получавам честитки за позицията на блога ми в една или друга класация. Със сигурност подобни изследвания са полезни в някакъв смисъл. Дали заради нечие его, дали заради евентуални бизнес сделки (да – според мен ще има и сделки с блогове в България), дали заради набъбването на БГ-блогосферата или пък за провокиране на някои да пишат повече или по-качествено. Всъщност за мен повече не значи по-челно място или по-качествено, но знам че има и други гледни точки.

Не искам да дразня или разочаровам някого, но всъщност за мен няма значение на кое място съм. Не ме интересува и колко трафик прави моя блог. Още от първите ми дни на блогър реших, че това ще е личният ми блог – без правила и строга рамка. Всеки блог и блогър има някаква своя представа за нещата, които прави. Някои предпочитат да поддържат „стенвестници“, както наскоро сполучливо ги оприличи Ясен, други да водят кампании, трети да преразказват странично съдържание. Няма лошо – признавам си, че и аз чета такива, а често са ми полезни. Но моят блог ще бъде личен и занапред – без значение колко хора ме четат, коментират или са съгласни или несъгласни с мен.

Очевидно е ясно, че не може всичките ти мисли да съвпадат с тези на публиката (която сама по себе си е многолика). Очевидно е, че всеки човек има слабости и аз не правя изключение. Ясно е, че има нееднозначно тълкувани думи и позиции. Не ме притеснява това. Ако ме тревожеше щях да спра този блог и да си цъкам всяка вечер с дистанционното пред телевизора.

Този блог ще е тъжен, отчаян, пасивен или обезверен, когато аз съм такъв. Ще е борбен, емоционален и горящ, когато аз съм в това състояние. Той е отражение на мислите ми и вътрешния ми свят. Не винаги директно и не винаги явно. Понякога ми е тъжно за твърде малкия брой читатели, които хващат написаното между редовете (за тях няма адекватна статистика), друг път си мисля, че това пък е ценното. Много хора се дразнят, че не пускам коментарите им и ме заплашват, че са разочаровани или ще спрат да ме четат. Най-любопитни са ми тези, които принципно не се кефят на блога ми и той ги дразни, но те редовно се завръщат за дневната си доза раздразнение made by yovko.net. Всъщност и това няма значение за мен – вярвате или не, но не ми пука особено много колко коментара има под постовете ми – и преди съм го казвал. Често те разводняват темата, а аз държа на акцентите си… Ако това изглежда егоцентрично или егоистично – окей ;-) Това си е моят виртуален дом, ако искам ще си ходя гол и космат по тавана, нали? ;-)

Затова съжалявам, ако не съм споделил радостта, че съм заел някакви челни места. Ще пиша по същия начин, дори ако ме четат само трима или се чета сам. Това ще да е най-висшата формата на егоцентризъм, нали? ;-) Ако на някой това се харесва добре е дошъл, останалите все ще си намерят други забавления…

Това е моят блог. Блогът на Йовко – и ще продължи да бъде, какъвто съм аз – нищо повече или по-малко… И съвсем не е нужно да ви харесва… :-P

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

13 коментара

  1. За любопитните – понеже познати ме подпитват, а непознати са загубили съня си от терзания колко пари правя с моя блог – отговорът е нула. Имал съм предложения да публикувам реклама (нелоши), имал съм оферти за платени публикации, за да напиша нещо положително за някакъв продукт – до момента не съм приемал такива. Веднъж експериментирах с Google рекламки за да проверя как работи технически системата, но спрях преди да се съберат пари за осребряване на чек.

    Когато съм искал да направя реклама на нещо и някого то е било, защото ми е дошло отвътре. Няма независима реклама, без значение дали някой ти е платил за нея с пари или усмивка.

    Иначе който иска да ми вярва. Доверието винаги е въпрос на личен избор.

    В момента имам предложение, което обмислям. Да получа вещ, която да използвам известно време и след това да напиша мнението си за нея. Ако е положително – ще я получа безплатно като подарък, а ако е отрицателно да я върна на производителя и. Звучи ми честно… Може да се съглася. Но при всички случаи бих декларирал този факт, за да може читателите ми да допускат опцията, че съм бил пристрастен. Мисля, че така е честно. А и това ще е именно в контекста на личния ми (егоцентричен) блог ;-) Той разказва какво аз мисля…

    Засега обаче не съм приел офертата…

    Отговор

  2. Блогът ти се простира извън Интернет пространството. Преди месец-два видях една жена в маршрутката да чете нещо от десетина листа разпечатка. Тъй като съм „любопитна Гана“, надникнах и видях, че нещо за хороскопи и зодии разпечатано през браузър. В заглавката на страниците пишеше URL-а – http://yovko.net :)

    Отговор

  3. Ужас, това пък със зодиите… беше съвсем на майтап – а всички се вързват…

    Отговор

  4. Поздравления за позицията. И това, че я написа. И най-вече за липсата на реклами. /Преди време гледах тук един брояч, ама… хайде ;)/

    А, за онази вещ – недей, плийз! Поне да ти я даваха независимо от мнението ти…

    Отговор

  5. Това е може би най-добрият пост за класациите в българската блогосфера.

    Отговор

  6. Всичките тези класации сега са много забавни… Ту си на първо място в една, ту си на последно място в друга… Според мен, не бива да се взимат твърде насериозно… :-) (а някои вече ги взеха) И започна сега едно cross-link’ване, от блог към блог, от класация към класация… Нищо де, трафикът да върви, дето се вика;-)

    Иначе, в персоналната ми класация, твоят блог си ми е сред първите неща, и изобщо не ме интересува, дали си Номер 1 в technorati или другаде… :)

    Аз също бих писал, дори и само аз да бях, който щеше да ми чете писанията в блога със синята мишка :-P

    Отговор

  7. Sami, къде да експериментирам нещо, което искам да пробвам ако не в собствен сайт. Тревожният брояч вече го няма както виждаш ;-)

    Отговор

  8. Най-здравословно е човек да захранва егото си с фактори, които не зависят от външната среда :P

    Отговор

  9. Харесва ми позицията ти :) Според мен ако започнеш да се „самопотупваш“ по рамото на кое място си в дадена класация и да благодариш, че са те сложили там, започваш малко по малко да позьорстваш. А един блог за мен е ценен, ако авторът му може да бъде честен със себе си и другите в някаква степен.

    Отговор

  10. Като заговорихте за класации на блогове, да си изкажа и аз нетърсеното мнение. Аз не знаех, че има такива класации. Знам, че има и други блогове, даже имам познати които си имат блогове, но по неизвестни и на мен причини единственият блог който чета е този. Даже като се замисля освен Фото Форума това е най-честото ми четиво.
    А за това със зодиите, може да е било майтап, ама много точни попадения имаш. Да не кажа, че е най-точният хороскоп, който съм чел (не ча са много тия дето съм ги чел де).

    Отговор

  11. Йовко, затова съм ти фен, защото си си ти :)

    Отговор

  12. Напълно споделям мнението ти за смисъла на личния блог!

    Отговор

Ако искате да споделите нещо