За бога, братя...

…ходете без гащи и поне до септември не яжте… Тази весела римичка се беше появила навремето по повод една „крилата“ фраза на един бивш министър-председател… Днес горе-долу за същото – поне за първата му половина бях помолен от служителка на една банка при опит да подновя удостоверението си за електронен подпис.

Вече втора година предпочитаният ми удостоверител е Infonotary и съм адски доволен от услугата и поддръжката, още повече, че от тази година използвам електронен подпис няколко пъти седмично. Най-безценен за мен е фактът, че безгрижно използвам удостоверението си върху три операционни системи – Linux, Mac OS X и в краен случай Windows. До края на месец ноември обаче трябва да подновя валидността му за още една година и за тази цел отскочих до най-близкия ми регистрационен офис, който в моя случай се явява банков клон. Бях помолен да оставя картата си и да напиша PIN-а си, заедно с телефонния си номер, на листче, за да бъда уведомен, когато процедурата бъде извършена.

На учудения ми поглед и питане колко време отнема това, че трябва да се съглася да направя такова нещо служителката отговори, че можело да стане и за половин час или за седмица и повече – не можела да обещае, Интернет-връзката и била бавна и т.н. Аз съответно запитах – вие нали разбирате, че това удостоверение е моята електронна самоличност – наистина ли ме молите да ви оставя самоличността си за цяла седмица или повече. Следваше почти възмутена реакция:

– Глупости. Аз съм банков служител – все едно оставяте PIN-а си на Infonotary.

Само дето тя не е Infonotary, а само междинен посредник, а и дори и да беше и на удостоверителя ми не му е работа да знае моят PIN и поне за две години дотук не беше се е случвало някой да си позволи да ми го иска. Съответно станах и напуснах офиса.

Та за бога братя, не си сваляйте гащите – т.е. не си оставяйте PIN-а на листче при подновяване на удостоверение. Независимо от аргументите! Откажете и използвайте друг офис, както направих аз и където всичко беше ОК! Всички удостоверители имат по много. Не казвам, че онази служителка имаше подмолни намерения – очевидно за нея това бе workaround и го прави от незнание и най-вероятно с добри намерения, сигурно тя и идея си няма защо и се разсърдих толкова. Но не е въпроса в това да решим един проблем, а да го решим по правилен начин, особено когато иде реч за бизнес с доверие. Удостоверението и PIN-кодът в комбинация са всичко нужно да бъдат предприети действия от ваше име, без да предизвикат никакво съмнение, че това не сте вие… и това може да включва преводи на пари, попълване на данъчни декларации и справки, подписване на писма и официални документи и още много други…

Разбира се, че моментално уведомих Infonotary и те се ангажираха с действия и просветителски указания към банките, които са техни регистрационни офиси, и доколкото усетих… не за първи път… но явно хората зад гишетата все още се плашат и не разбират в дълбочина материята. Същото е и с хората пред гишетата в голям процент от случаите, за съжаление. А електронната самоличност ще става все по-важна с всеки отминал ден, защото ако си оставя на някого личната карта за седмица не е толкова страшно, колкото това, което ми поискаха днес…