…ходете без гащи и поне до септември не яжте… Тази весела римичка се беше появила навремето по повод една „крилата“ фраза на един бивш министър-председател… Днес горе-долу за същото – поне за първата му половина бях помолен от служителка на една банка при опит да подновя удостоверението си за електронен подпис.

Вече втора година предпочитаният ми удостоверител е Infonotary и съм адски доволен от услугата и поддръжката, още повече, че от тази година използвам електронен подпис няколко пъти седмично. Най-безценен за мен е фактът, че безгрижно използвам удостоверението си върху три операционни системи – Linux, Mac OS X и в краен случай Windows. До края на месец ноември обаче трябва да подновя валидността му за още една година и за тази цел отскочих до най-близкия ми регистрационен офис, който в моя случай се явява банков клон. Бях помолен да оставя картата си и да напиша PIN-а си, заедно с телефонния си номер, на листче, за да бъда уведомен, когато процедурата бъде извършена.

На учудения ми поглед и питане колко време отнема това, че трябва да се съглася да направя такова нещо служителката отговори, че можело да стане и за половин час или за седмица и повече – не можела да обещае, Интернет-връзката и била бавна и т.н. Аз съответно запитах – вие нали разбирате, че това удостоверение е моята електронна самоличност – наистина ли ме молите да ви оставя самоличността си за цяла седмица или повече. Следваше почти възмутена реакция:

– Глупости. Аз съм банков служител – все едно оставяте PIN-а си на Infonotary.

Само дето тя не е Infonotary, а само междинен посредник, а и дори и да беше и на удостоверителя ми не му е работа да знае моят PIN и поне за две години дотук не беше се е случвало някой да си позволи да ми го иска. Съответно станах и напуснах офиса.

Та за бога братя, не си сваляйте гащите – т.е. не си оставяйте PIN-а на листче при подновяване на удостоверение. Независимо от аргументите! Откажете и използвайте друг офис, както направих аз и където всичко беше ОК! Всички удостоверители имат по много. Не казвам, че онази служителка имаше подмолни намерения – очевидно за нея това бе workaround и го прави от незнание и най-вероятно с добри намерения, сигурно тя и идея си няма защо и се разсърдих толкова. Но не е въпроса в това да решим един проблем, а да го решим по правилен начин, особено когато иде реч за бизнес с доверие. Удостоверението и PIN-кодът в комбинация са всичко нужно да бъдат предприети действия от ваше име, без да предизвикат никакво съмнение, че това не сте вие… и това може да включва преводи на пари, попълване на данъчни декларации и справки, подписване на писма и официални документи и още много други…

Разбира се, че моментално уведомих Infonotary и те се ангажираха с действия и просветителски указания към банките, които са техни регистрационни офиси, и доколкото усетих… не за първи път… но явно хората зад гишетата все още се плашат и не разбират в дълбочина материята. Същото е и с хората пред гишетата в голям процент от случаите, за съжаление. А електронната самоличност ще става все по-важна с всеки отминал ден, защото ако си оставя на някого личната карта за седмица не е толкова страшно, колкото това, което ми поискаха днес…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Хм, ами дори когато си загубвам пина за банкова карта или нещо подобно моите банки не ми го дават на място (защото и служителите не го знаят и нямат място), а автоматично ми генерират нов. Но някои банкови служителки не разбират, че индивидът има права, включително на собствена индивидност :)

    Отговор

  2. Безумие, ще си оставям ПИН-а…
    С което се доказва още веднъж една моя теория – кредитния бум в България, довел до бърза банкова експанзия, изпрати на работа в банковите офиси странни креатури с много съмнително интелектуално ниво. Без да споменавам името на конкретна банка, това беше (заедно с една друга тяхна фатална глупост) основната причина да си сменя банката тази година. Зловещо влияние на човешкия фактор…

    Отговор

  3. Един мой познат, планински байкър, беше на специализация в чужбина и през това време от неговия университет си му плащали заплатата в текуща сметка в банка X. Та прибира се той в БГ и решава да провери колко пари натрупани има по сметката. На ATM-а светва числото 0,00. После на шалтера му обясняват, че той вече си бил изтеглил всичките пари по сметката – 10’000+ лева!

    Тъй като неговото име е доста масово – от рода на Иван Димитров Иванов, или Петър Димитров Петров, моята хипотеза е че човек с такова масово име е обиколил всички банки в града и представяйки собствената си и валидна лична карта е прибрал тези пари. А в банката само са погледнали името на картата, без да сверят рожденната дата или ЕГН-то.

    Ето пък друг поучителен случай, уж „скамърски“, този път с мен:

    На 16 окт. т.г. в електронната си поща получавам писмо със заглавие „Domain Renew“, където пише, че моят домейн изтича и трябвало да се обадя на еди кой си номер в Лондон за да го подновя. Писмото подписано от някой си Kevin Ababio. Разбира се, пратих го в спама…

    Три дена по-късно отново получавам писмо от въпросния Kevin Ababio, отново с правописни грешки: „Г-н Джувинов, спешно, вашият домейн изтича днес, ако не го подновите ще изгубите ценна информация!!!“. Казвам си, „ах, мазен нигериец, пак ще ме спамиш!!!“ и щрак в/у spam бутона :))

    Следващите няколко дни бяха изненадващо спокойни, не получих нито едно писмо на електронната си поща. Казах си, чудесно, забравили са ме, ура, най-после спокойствие!!! Уви, това спокойствие продължи доста дълго и накрая режих да се логна в сайта на моя IP. Там пишеше „Automatic domain renewal failed due to expired credit card“. По-късно се оказа, че въпросният нигериец въобще не бил спамър, а съвсем легален служител на моя интернет провайдър :)))

    Изводите:

    1. Йовко Ламбрев, радвай се, че твоето е име е сравнително рядко срещано;

    2. Не всички нигерийци са гадни спамъри :)

    Отговор

  4. Добре де, само едно нещо не мога да разбера! Защо е нужно да се ходи до какъвто и да е офис за да си подновиш сертификата?!?
    Тая работа става достатъчно лесно и просто без човек да си става от ПЦ-то :-). Е разбира се и доставчика трябва да си е свършил работата.

    Отговор

  5. Йовко, не се учудвай! Аз също скоро си поднових сертификатите – личния и фирмения в централата на Инфонотари… ами филма беше същия… Да в централата им. Поискаха ми PIN кода на листче срещу някакво мъгляво обяснение.
    Не говорете лошо по адрес на банките. Предполагам, че проблема е бил „централен“ ;)

    Отговор

  6. Тъжното е, че колкото и присърце да са взели този проблем, аз не мисля, че някаква съществена промяна ще има. Българинът, в голяма степен, е свикнал да наведе глава, колкото да отмине бурята, а след това – постарому. Да, най-вероятно, тази жена не е имала подмолни намерения спрямо твоя подпис, PIN и самоличността ти като цяло. Но дали след нея, някъде по веригата, някой не би се възползвал от цялата тази информация накуп? Не можем да знаем. Неприятно е, че тя, както много други, надали си дава сметка за това. Следователно, съмнявам се, че изпитва и вина. Докато най-строгите наказания са „строго мъмрене“, което, в крайна сметка се ограничава до „Ленче, моля те, внимавай малко повече! И ми донеси кафе!…“ – такова ще е положението.

    Да не се приема като заяждане, но какви са мерките, които ще предприемат Infonotary? Защото тук не говорим да разпратят за пореден път указанията за работа и „Как да подновим сертификат успешно“, тук става въпрос за превъзпитание. Много ми е любопитно, дори след повече време, да разбера, че каквито и да са били, от тях има смисъл. Но признавам, че съм доста скептично настроен, че положителен резултат ще има.

    Отговор

  7. Стефане, какви са мерките, които ще предприемат е тяхна работа, не мисля че е моя обаче да разгласявам какво са споделили с мен – което съм преценил, че може да бъде казано, съм го написал. Надявам се личи, че съм максимално коректен и към Infonotary и към банката (запазвайки анонимността и, включително и името на служителката, от която иначе съм с прекрасни впечатления до вчера – Infonotary знаят тези данни, но няма да ги напиша тук).

    Никъде не съм blame-вал банките по принцип – както отбелязах – в друг клон на друга банка всичко беше OK.

    Наньо, има малка разлика, макар и това което се е случило с теб да е също неприемливо по принцип. Едно е да имаш поне зрителен контрол върху листчето докато някой служител е пред теб и после да си смениш PIN-а (задължително!) и съвсем друго е да ти кажат че трябва да си оставиш удостоверението и PIN за една седмица, а може и повече…

    Някак си в моето съзнание очаквам банковите служители дори да не разбират техническата страна на нещата да имат поне изграден усет за карти, PIN-ове и т.н. и да им пулсира в съзнанието, че НИКОГА ама НИКОГА не бива (дори заради техния душевен мир и невинност) да събират двете неща на едно място.

    Иначе това, което е сбъркано за мен е outsource-ването на регистрационните офиси към банките. Така се явява трета, достатъчно незаинтересувана страна, която в допълнение на ежедневната си работа се занимава и с това – и го прави между другото и с досада. Само, че другото – удостоверителите да пръснат навсякъде свои офиси пък е скъпо. Потребяването на услугата пък със сигурност е още достатъчно слабо. Така все пак възможно най-доброто оutsource-ване е към банките – още повече те са основния двигател за push-ване на потребителите да ползват такива неща (на които пък им идва сложно и досадно)… Изобщо всичко е един порочен кръг, който има нужда отново (както почти всичко у нас) от интелектуално израстване… от всички страни…

    Отговор

  8. Йовко, питане ми беше по-скоро реторично. Разбира се, че няма да е коректно да опишеш детайлно личен разговор, не мисля, че някой и очаква това. От друга страна, хубаво е повече хора да споделят проблемите си от такова или друго естество, за да има повече гласност и максимум собственици и хора, предлагащи някакви услуги, да си вадят бележка.

    Аз дори вярвам, че от Infonotary наистина ще се опитат да комуникират нещата още по-добре към хората, които предлагат техния продукт. В тяхна полза е, в крайна сметка. Това, в което не вярвам особено силно е, че няма да има промяна. Поне не съществена. Проблем са по-скоро въпросните хора. Не всички, но много от тях. Дано да греша, разбира се. В крайна сметка, аз самият съм потребител и очаквам адекватно обслужване.

    Колкото до имена, мен нито името на банката, а още по-малко – името на служителката, ме интересуват. Аз ползвах електронен подпис близо година, но съм разочарован, в известна степен.

    А банките ги blame-вах аз. :)

    Отговор

  9. Наистина са много нагли. Имам чувството, че служителките в банките имат някакви страхотни комплекси и си ги изкарват на клиентите. Оня ден исках да си отворя спестовна сметка в една банка и най-нагло започнаха да ме разпитват „какви пари ще получавате?“ „какво работите?“, „колко пари ще получавате?“ и т.н.
    Според мен тези хора са много далеч от идеята за _банкиране_. А веднъж загубиш ли доверието (чувството за сигурност) на клиента, вече забрави за него.
    Но от друга страна, мога добре да си представя, че сигурно 90% от приходите им така или иначе са от разни мутри, мафиоти и други „легални“ престъпници… така че ги разбирам… не им пука за средния човек в БГ.

    Отговор

  10. Аз ползвам Банксервиз и подновяването на подписа стана без изобщо да съм в България, а до банката пък съвсем не съм ходил.

    Отговор

  11. Явор Атанасов 18 ноември 2008 в 2:16

    Иска ми се да вярвам, че Infonotary ще предприеме някакви мерки, но съм силно скептичен в това отношение. На 04.11.08 и на мен ми се наложи да подновявам електронния си подпис при тях. Исках да го направя в обедната почивка в близкия офис на една от банките, които Infonotary ползват за тази цел в кв. Павлово. Добре че звъннах по телефона предварително. Обясниха ми историята с PIN-а и седмицата. Веднага се обадих в Infonotary и им казах, че подобна практика не е нормална и по-добре да заличат всички бюра, които не могат да направят веднага подновяването на подписа, защото това си се превръща в търговска лъжа. Оттам ми обясниха да ползвам офиса на някоя от другите банки с които те работели. Обадих се още на 4-5 офиса, все по-отдалечени от Павлово. В края на краищата се оказа, че май единствената банка, която може да свърши това във всеки свой офис е ПИБ.

    Не знам за какъв бавен Интернет са ти обяснявали, но като отидох в офис на ПИБ, девойката ми обясни че работели с модем по dial-up и имали проблем и при тях го имали проблема с оставяне на картата и PIN-а и добре че хората след това си идвали с лаптопите та си сменяли PIN-а веднага. Цялата процедура ми отне около 40 минути. Издаването на този електронен подпис стана за около 20.

    За тези дето са си оставяли SIM картата с PIN-а….O sancta simplicitas!

    Дано тези от Infonotary преравят Интернет с Google, та тук написаното ги поразмисли.

    Отговор

  12. Петър Стирянов 7 декември 2008 в 20:18

    Здравей Йовко
    Имам едно питане по въпроса за подновяването на сертификата – в кой офис и кой град ти го подновиха без да си оставяш ПИН-а?
    Аз имах същите проблеми в Бургас, и след като в две банки ми казаха да си оставя ПИН-а, накрая се примирих и го оставих. Но не пропуснах да информирам Инфонотари за тази практика. Нямаше инфекции, но тази работа поне на мен ми намирисва на опит да се установи пълен контрол дори и върху нещата които се правят с електронен подпис.

    Отговор

  13. Поднових сертификата си в офиса на ПИБ на бул. Драган Цанков 37 в София.

    Отговор

  14. Благодаря за информацията, Йовко! Сега се връщам от същия този клон на ПИБ и впечатленията ми са отлични. Подновиха ми сертификата на момента без никакви проблеми.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *