За да не ви е срам

Насилвам се да не пиша за абсурдното българско ежедневие от последните няколко години. Толкова, че виртуалните зъби на блога ми скърцат съвсем истински. Аз си ги чувам. Единственото чувство, което мога да вложа по много теми вече е не просто омерзение, а се превръща в съвсем реална ненавист и омраза.

Една от тези теми е бруталните вече опити на МВР да прокара жалките си пипала в живота на хората. В гнусни стремления за контрол над всички нас – обикновените хора (защото за необикновените вече отдавна е ясно, че са недосегаеми). Стремления облечени в евтини амбалажни оправдания за всеобща сигурност.

След като Върховния административен съд отмени спорните текстове на Наредба 40 поради противоречия с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. След последвал неуспешен опит да се направи същото чрез промяна на закон (ЗЕС), МВР продължи с демонстрация на бруталност и незачитане на правилата да опитва да наложи своето – да следи БЕЗКОНТРОЛНО кой с кого и как разговаря, пише, общува. С цената на нарушаване на собствените си правилници, депутати (а дали не трябва да напиша престъпници, защото не са ли такива тези, които престъпват правилата) на тайни заседания изготвят и внасят отново въпросните промени.

Затова ако ви пука за личната си неприкосновеност, ако искате да отървете Народното събрание от безподобния срам да погазва Конституцията, законите и собствените си правилници, ако искате да сте свободни хора, а не плъхове в един голям Биг Брадър или ако щете просто… да го начукате на МВР и на престъпните депутати в Парламента, направете нещо за да спите спокойно – вие – и да не ви е срам от следващите поколения…

А най-малкото е да подпишете нещо като това…