Днес се очаква ISO да обяви, че черновата на OOXML (DIS 29500) може да бъде приета за стандарт. Това ще бъде и най-големият срам за тази организация в нейната история. Оказа се, че процедурите и правилата и, колко и сложни да изглеждат на пръв поглед, могат да бъдат грозно манипулирани с известна инвестиция усилия, средства и влияние.

Въпреки няколкостотинте проблема в черновата, въпреки липсата на поне една пълноценна имплементация на тази чернова, дори от вносителите и – да, дори Microsoft нямат пълна имплементация на стандарта си – в крайна сметка след разиграване на множество ходове, хора и усилия – OOXML ще стане стандарт.

Да се обзаложим ли, че той никога няма да бъде имплементиран? Мога да се обзаложа и за нещо друго – когато дойде време за следващия договор за софтуерни лицензи от Microsoft ще се появи един министър, който ще размаха стандарта и ще каже, че ето продуктите на MS отговарят на определението „отворени“ стандарти. А много хора няма да забележат кавичките. И това вероятно няма да се случи само в България.

Победителите могат да охлаждат шампанското. Само те! Защото всички останали губят – дори и да не са го осъзнали… И срам за ISO и техническите комитети на половината свят, включително българският…

Написано от Йовко Ламбрев

IT и Интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

7 коментара

  1. Аз все още се надявам да не мине, доколкото разбирам се забавя обявлението, най-вече заради попадените само-жалби от Норвегия и Великобритания. Не че евентуалното тяхно минаване от „да“ към „не“ може да обърне резултата всъщност…

    Най-тъпото, най-гадното в цялата работа е, че само и само да пробутат ненужния си (повтарящ смисъла на ODF) и недоизмислен „стандарт“ Майкрософт използваха едно основно предимство на стандартизацията за свои лични облаги. Става дума за това, че стандартизационните среди са мерило на статуквото, те дават най-добрите практики и препоръки, но на база на текущата употреба и открития.

    Какво имам предвид? Ами за това гласуване Майкрософт сформира чрез подставени лица и бизнес-ангажирани свои хора национални комитети в много страни, които преди това изобщо не се „интересуваха“ от този вид стандарти в ISO. Вижте само списъка — то не е Узбекистан, то не е Мавриций, то не е Гана, Танзания и Тринидад и Тобаго…

    Увеличаваш броя на гласовете със свои хора, като наблъскваш свои кадри и бизнес-ангажирани твои местни партньори — и хоп, имаш стандарт…

    Ей затова никога няма да уважавам компании като Майкрософт и подобните им. Колкото и напоследък да се поразми отрицателният им имидж и колкото и хора да казват „е, какво толкова, компания като компания“, нищо не се е променило — Майкрософт са вирусът в ИТ-отрасъла.

    Не ми го побира умът как на фона на всичко това има хора, които се навиват да им работят в тъпата фирма…

    Евала на някои западни блогери, замесени в големия ИТ-бизнес, като Боб Сутор (Айбием) и Марк Шатълуърт (Убунту) за поддържането на принципната им и правилна позиция.

    Едно е вярно — ИСО/МЕК вече просто не е това, което трябва да е по идеята си, а корупирана сбирщина, която масово и неформално лобира за Майкрософт.

    А стандартът DIS 29500 — просто никога няма да се внедри, прав си. Формулировките са толкова мъгливи и неясни, че при всяко доближение от страна на трети производители Майкрософт чисто и просто ще „побутне“ спецификацията (тълкуването й) малко по-встрани. Както казва Шатълуърт в едно интервя вчера, не е вярно, че офисните документи са нещо толкова сложно и обширно, че да им трябва чак толкова много много много страници спецификация. Рендването на уеб-страници например е не по-малко сложно и написването на уеб-енджин например е не по-малко обемно и трудоемко — а пък има прост и ясен и кртък стандарт, HTML. Правилата трябва да са прости, защото са обобщения, абстракции. В случая с OOXML не е така, чащото е чисто и просто инструмент за корумпиране на ИСО…

    Отговор

  2. Не е задължително да победи по-добрият технически. Справка – Betamax, HD-DVD, FLAC и т.н. В крайна сметка решава потребителят (или който го подтиква по-умело, което е едно и също). В следващия рунд е добре да се включат и специалисти по маркетинг, иначе няма никакъв шанс срещу MS. Това е положението.

    Отговор

  3. Опазили ни бог и дявола в комбинация, специалисти по маркетинг да вземат да коват стандарти. Реално спец по маркетинг беше изпратен от Microsoft България в българския технически комитет да защитава OOXML, което говори прекрасно как MS третират проблема…

    Отговор

  4. When I was in Geneva in February, I found myself saying something like the following to those who asked me how I thought the OOXML/DIS 29500 vote was going to turn out.

    “If the ballot fails, we will have seen that a historic change has occurred. If it passes, we will see that historic change is needed.”

    Evidently, we’re in the latter case…

    Пълният текст – в блога на Bob Sutor…

    Отговор

  5. „…Вижте само списъка — то не е Узбекистан, то не е Мавриций, то не е Гана, Танзания и Тринидад и Тобаго…“
    Да, за съжаление редом до тези държави с явни традиции в ИТ се поставя и нашата „мила“ родина. Ние не сме забравили скандала от миналата година в БДС с дейното участие на ДАИТС и М$ България:
    http://www.bogomil.info/692/
    Няма заблуда – България е държава от Третия свят.

    Отговор

  6. Papi, отвратителното тук специално е, че БДС е (беше преди години) организация с авторитет, традиции и добри специалисти (След 2005г. е БИС, преди това ако не се лъжа се казваше всичкото това „Комитет по качеството“ и имаше ранг малко под министерство, като всеки комитет). С добри специалисти особено по електротехническите стандарти, в Техническите Комитети, свързани с електротехниката. Дори вездесъщите съветски стандарти се „вкарваха“ внимателно и с подробни преценки, изпитания и оценки на нуждата. След т.нар. „промяна“ както навсякъде и там се провеждат две-три чистки, след които остават или корумпирани, или неопитни или млади и необучени стандартизатори…

    На този фон неадекватността на българските стандартизатори сред морето на Интернет, където всеки ден ги шляпват мокрите парцали на лобирания, нови и нови и нови технологии, технически и фирмени спорове и какво ли още не е съвсем разбираем.

    Но не е оправдан. Нещата не трябва да са така. Ако някой млад инжеер днес иска да става стандартизатор, нека има предвид, че тази работа е пряко и ежедневно свързана с много четене, осъждане, четене, обсъждане и през цялото време мислене на проблемите. Ходенето по командировки и конференции е само за поддъжане на това мислене и обсъждане, а не за „разходки“ и подкупи.

    Аз съм покрусен от цялата история, надявам се единствено след години по естествен път нещата да се „прочистят“ и стандартизацията да остане място за експерти, които си обичат работата. А не за силови неформални лобирания.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо