За нормалността

През миналата седмица имахме среща със семейство българи в Барселона, които за първи път бяха на пътуване извън България, за първи път бяха летяли, единственият друг език, който говорят е руски, който там не им беше особено полезен. Забавиха се за срещата, но в крайна сметка се появиха. И когато разказваха защо са се забавили, споделиха как някакъв възрастен човек, без дори да го молят, като прочел объркването на лицата им, с жестове и мимики им обяснил на коя спирка и кой автобус да чакат. А цели петнадесет минути по-късно (явно се е сетил, че има някаква промяна или проблем) се върнал незнайно откъде и ги накарал да се качат на метрото, с което всъщност дойдоха до мястото на срещата ни. Споделиха също и че и предните дни буквално непрекъснато хората им помагали и ги упътвали, само като ги виждали, че се суетят.

Да, това се случва и у нас. Поне понякога. Но като ги слушах първо някаква емоция се опита да извади сълзи от очите ми, но веднага след това буца заседна в гърлото ми. Защото осъзнах, че и на тях, и на нас всичко това ни звучеше извънземно… Впечатлявахме се от нормалното човешко отношение…

Защото в същото време в България, пребитият от „българи“ заради произхода си българин Метин – Георги продължава да лежи в тежка кома. Дали не и защото никой не се е намесил? Защото в същото време в България, избраните от българите народни представители се криеха от работодателите си българи зад ограждения и насъскани български полицаи, отказвайки половин година да чуят една активна и упорита част от същото българско общество. Половин година тази активна част от това българско общество загърбва семействата си, бизнеса си и идеите си, които и без това трудно реализира, за да надува свирки и да търка подметки из улиците на София. Половин година енергия, която иначе можеше да създаде нещо, от което да има по-голяма полза.

Същата тази активна част на българското общество, обаче, ден след ден отхвърляше всякаква идея за представителство, защото едните били такива, а другите онакива. И продължава! Защото докато думи като лидер и политика по света се употребяват с респект, тук те се въргалят не просто без стойност, а се избягват внимателно сякаш са срамни. Защото продължаваме първо да декларираме с какво НЕ сме съгласни, какво НЕ подкрепяме, какви НЕ сме. Самораздробявайки се. Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги глупав народ мъченик… Да ме прощава Яворов!

Иначе гражданската енергия е наистина нещо страхотно, но когато от двете страни имаме разлика в мисленето от половин век, а по средата лежи най-големият континент на планетата (Евразия), това което може да я превърне в реална сила е само представителството. Политическото представителство. Ако имаше други опции, да се бяха появили вече… А за да се върне нормалността в живота ни, трябва да върнем нормалността там, откъдето се вмирисва рибата.