На компютъра си имам файл – електронна таблица – където поддържам актуалните серийни номера на комерсиалния софтуер, който ползвам. Към днешна дата в този файл има 62 реда. Това са лицензи за продукти, всеки един от които съм платил с лични средства и online. Само веднъж в живота си съм купувал софтуер с хартиена фактура от местен доставчик. И – надявам се – никога да не повтарям това приключение.

Още по-лесно и бързо напазарувах, без да се усетя, около тридесетина приложения за iOS, за няколкото месеца, през които AppStore работи за България. Те струват по едно-две евро – най-скъпото 7 (офис пакет) – и са ми свършили работа, и спестили нерви и усилия за много повече пари отколкото струват. Цената им е повече от адекватна и всеки автор получава 2/3 от стойността на всяка продадена бройка. Добрите приложения се продават в десетки и стотици хиляди…

Бях меломан… Защо ползвам минало време ли? Ами защото вече май не съм. Сега предпочитам да ходя на концерти, вместо да колекционирам музика и да „откривам“ нови тави и групи. В iPod-а ми има едва 16 албума, понеже не обичам да имам слушалки в ушите… Само един от тях е „пиратски“ – дадоха ми да го чуя – не ми хареса, но не съм го изтрил. Така или иначе няма шанс да си го купя.

Другата причина да не съм меломан днес, звучи абсурдно. От времената, когато бях, са ми останали много аудиокасети (това беше масовият носител тогава), които сега просто не са ми удобен формат. Повечето са „унисонки“ и заемат цял шкаф. Помните ли Унисон – май най-големият официален пират в България? Толериран с години и притежаващ магазини по централните улици на повечето български градове. Никога вече няма да посегна към аудиокасета, безполезно е да губя време да ги дигитализирам, макар да имам много ценни и редки bootleg неща. Жал ми е да ги изхвърля, но някой ден ще го направя, защото от години само събират прах. Започнах да си купувам най-любимите неща от тях на CD.

Вече имам един шкаф и със CD-та. Някои от тях не са разпечатани. Например четири албума на Marillion с Фиш – цял живот съм ги слушал пиратски. Нямаше друг начин, когато ги открих. Наскоро си ги купих от фенщина – реверанс към любимците ми – и просто да ги имам. От Amazon – тук ги няма – не и в комплект, не и на тази цена.

Та не съм меломан, защото не ми е удобно. Животът ми се промени – малко стоя вкъщи, пътувам доста, не искам да нося със себе си никакви други формати, освен файлове…

Основният обем на секцията в дневната е зает от DVD-та. Вече имам рафт и с Blu-Ray дискове. Количеството носители отдавна е преминало границата ми на поносимост – започвам постепенно да ги изхвърлям.

Мечтая някой ден да изхвърля всички, понеже срещу разумна месечна такса ще имам достъп до библиотека с филми, музика, фотография и книги и лесно и бързо ще си избирам това, което искам да гледам, чета или слушам през дистанционното на телевизора, компютъра, телефона или таблета си… или каквото и там да е адекватното устройство към онзи момент от време.

Чета много. Заради това от трети клас съм с очила. Но продължавам да чета ежедневно и много. Все повече електронно и адски малко на хартия. Купих си дори електронен четец, но в България не се издават електронни книги – трябва да четеш на чужд език или да си направиш книги сам – лесно е – но ако ги споделиш с някого започват да те наричат пират.

А всъщност просто не искам да ходя да търся тази или онази книга, албум или филм. Не искам да се чудя откъде и как да поръчам, понеже тукашните вендори спят зимен сън. Не искам да заемат място вкъщи. Не искам да бърша прах от безкрайни редици кутийки. Не искам да си купувам по два или три пъти едно и също – веднъж на касета, после на CD… Дори не искам да си купувам съдържание, да го местя насам и натам, да си правя архиви, за да не го затрия – искам просто да го наема, когато ми е нужно. А то нека си стои там някъде в облака – искам само да мога бързо и лесно да го достъпвам, когато ми е нужно. Oт всяко устройство, което притежавам.

И аз съм този, който казва какво трябва да се случи! По една много проста причина – аз съм КЛИЕНТЪТ по тази сделка – по-важната страна по всеки договор.

Аз не съм пират, аз съм потребител и фен, и си умирам да плащам за адекватно подбрано и предоставено съдържание на разумна цена. Сигурно ще има и такива дето поради една или друга причина няма да плащат. Винаги има. Те така или иначе няма да го направят. И ще са повече или по-малко в зависимост от това доколко адекватна е цената. Но ние – феновете, почитателите, ценителите – не сме пирати. Често се налага насила да сме такива, понеже няма адекватен избор. И избор означава и да не четем вампирска литература понеже е модерно или защото това е на най-първия рафт с бестселъри на книжарниците. Избор е и да си купиш Kindle и скоро да забравиш родния език понеже в Amazon няма книги на български… Засега…

Не съм пират, защото сме в 21 век, времето е друго и очаква нови концепции… и за бизнес, и за взаимоотношения, и за авторски права… Защото светът е свързан повече от всякога… Малко истински пирати са останали само там, около Сомалия. Просто освен по такива места няма особен смисъл да си пират в наше време… много е ретро…

Затова проблемът не е в пиратите. Проблемът е в паразитите – тези, които „губят милиони“, които никога не са били техни. Които времето ще отмие така или иначе, ако не се променят. Решението е толкова очевидно – пирати няма да има, когато няма смисъл да пиратстваш – а това ще стане, когато паразитите спрат да се вайкат, а чуят клиентите и пазара си. И да не забравят, че имат два вида клиенти – автори и консуматори – и да предложат нормални условия на едните и другите. Да бъдат посредници, медиатори, платформа за контакт. И да спрат да бъдат паразити!

Имат много малко време… много скоро Amazon, Apple, Google, Netflix ще продават всичко и навсякъде. Първо ще препродават лейбъли, но след това ще започнат да сключват директни договори с еднични автори, без дори да е нужно те да са доказани звезди или да са разпознати имена. Така, както AppStore продава софтуер. Защото пазарът ще го изиска, а лейбълите и разпространителите (в днешния им вид) ще са ненужна брънка от веригата.

Авторите е крайно време да излязат от матрицата на издателите си и папагалски да повтарят тезите им, защото ако в миналия век Самиздат звучеше глупаво и смешно, в наши дни не е така. Много бързо и с малко пари може да се направи от един компютър фотолаборатория, смесителен пулт или станция за видеообработка, подвижна телевизионна станция с пулт за монтаж в реално време, online радио, каквото е нужно. А продуктът в цифров вид е това, което ще иска пазарът занапред. Файлът е новият „носител“, а директен договор с глобален разпространител на съдържание, като някой от гореизброените ще означава и повече пари за авторите, вместо за издателите им. Издателски и разпространителски бизнес в този му вид повече няма да има.

Потребителите – те нямат избор, но те имат думата. Да слушат, четат и гледат, това което искат, точно когато искат и по начин, който те предпочитат.

И наистина големият проблем не е в потребителите, а в паразитите. И винаги е бил там. В един бизнес-модел, който вече остарява с години в минута. И решението е нов бизнес-модел. Решението е чисто пазарно – не юридическо, нито силово… Юридическите концепции следват бизнеса и живота, а не обратното.

А рицарите – да не ги забравяме напълно. Те са били модерни преди много, много години. Тогава, когато е имало и истински пирати. Сега, като отломки минало, могат да са само глуповато-смешни в напъните си да опазят нечий Свещен Граал, в който отдавна никой повече не вярва.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо