Започнах този текст преди няколко дни на летището в Лисабон, чакайки полета си за Мадрид с група приятели. Пътувахме почти само с ръчен багаж и лични карти, съвсем малко пари в брой, и някоя и друга дебитна или кредитна карта. Бяхме се уговорили за пътуването, ей така, почти на майтап, браузвайки за билети из сайтовете на самолетните компании. До не много отдавна, достатъчно скоро, за да си го спомням все едно е било вчера, това нямаше да звучи толкова лесно. И не само нямаше да звучи. Щеше да е досадно трудно, а още малко по-назад във времето направо невъзможно. Защото тогава живеехме зад една завеса. Наричаха я желязна. Любопитен факт е, че Гьобелс е оригиналният автор на това зловещо название. А то бе зловещо – не по-малко от кръстника си.

Когато „завесата“ рухна, опиянението от свободата се смеси с осъзнаването на огромното разминаване с останалия свят. Факт, който не бе изненада, но стряскаше с размерите на пропастта. Появата на Интернет не направи нещата много по-лесни. Хората с достъп до Мрежата виждахме още по-страшно и ясно мащабите – нашите и на догонването. Но това не бе повод за отчаяние. Напротив! Гонехме. Имаше много да гоним, но колебания нямаше. България сякаш неотменимо бе избрала посоката си. И тя бе Европа. Ако имаше дискусии, те бяха за пътя… не за посоката…

През лятото на 1998-ма, веднага след университета и казармата, с двама съдружници основахме първия си startup (това още не бе модерна думичка тогава) – с джобни пари и личните си компютри – и само година и нещо след драматичната Виденова зима. Бяхме луди и млади – с много хъс, ентусиазъм и надежди. И не – не беше провал! Прекратихме сами, защото след година преценихме, че не това искаме да правим.

Пет години по-късно опитахме отново и създадохме фирмата, в която работя днес – но преди да се върна в нея, прекарах няколко години в Siemens и цели осем в IBM. И това бе най-полезният ми „университет“. Безценен бизнес и корпоративен опит, който нямаше да придобия, ако България беше останала зад желязната завеса и не бе станала част от Европа. Не бих бил предприемач. Вероятно не бих бил тук…

Толкова свикнахме за даденост да сме част от модерния свят, че не си задаваме въпросите заслужаваме ли го. Внимаваме ли да не ни отнемат удобството да работим, живеем и пътуваме където поискаме (според възможностите си, разбира се). И като споменахме възможности – почти като по време на Възраждането, много българи днес дават мило и драго да изучат децата си в Европа и чужбина. А възможности сега – всички, които не чакат съдбата да ги позлати, защото така им е било писано – имат много повече… Възможности да опитваш, да се проваляш и да опитваш отново. Не е лесно, разбира се. Няма лесни неща. Но пък глобалният и свързан свят прави границите и разстоянията често незначителни. Когато започнах този текст на летището в Лисабон, преди няколко дни, този сайт беше във Великобритания, а утре когато ще бъде публикуван, ще го четете от сървър в Амстердам. И дори няма да знаете, че е така, ако не го бях написал, защото всъщност няма никакво значение.

Мащабите и разстоянията в глобалния свят вече не означават дистанция, а възможности!

Не ви харесва заплата от 1000лв? Ами намерете 150 души в Интернет, които биха ви плащали по 10 евро месечно за нещо, което можете и… ето ви приход от 3000 лв. Да, няма да стане от утре и изведнъж, но няма да стане и ако не започнете да ги търсите. Ако говорите, дори не идеално, език, различен от български, това определено прави задачата по-лесна. Научаването на английски ще ви помогне да общувате с повече от половин милиард души по света, испанския ще добави още 350 милиона и така… Пак ли 150 души изглеждат толкова много?

Възможности! Общ пазар от 500 милиона души. Без граници, без мита… Това е тази страна на Европа, която никак не оценяваме. А е нужен само онзи прагматичен поглед, който българинът уж претендираше да има. Да му дадеш възможности и да го оставиш да се оправя – с трудолюбие и изобретателност. Да, ама не… Толкова не ги оценяваме, че изглежда много хора са склонни да прежалят четвърт век време и много повече мечти и да се откажат. За първи път след толкова години, в които явно сме се заблуждавали, че посоката не се дискутира, тя не само отново е на масата, но и се поставя под съмнение?

Особено през последната година, когато престъпното управление на Орешарски и Станишев направи и невъзможното да убие живеца в обществото ни, да размие посоките, да изопачи действителността и да създава паралелна реалност, в която нищо не е каквото е. Струва ми се, че това е едно от най-грандиозните морални престъпления в историята ни. Неоценимо по размери и с кошмарни последствия, които ще продължават да се проявяват с години. Дано някой ден ги застигне справедливо възмездие!…

Те предпочитат да не гласувате! Те се стараят всеки ден да ви убедят, че всичко е безмислено и да ви отчаят, откажат и отвратят напълно. Пасивността и безразличието ги устройват идеално, за да продължат с безобразията! Затова е важно – този път даже повече – всеки глас е важен!

Защото след седмица ще избираме отново ЗА или ПРОТИВ Европа. За жалост, вместо да избираме каква да е Европа, и кой е пътят за справяне с кризата, ние изглежда сме на поредния си поправителен, на който трябва отново да препотвърдим избора си! Да поискаме отново да бъдем част от Европа без граници, в Европа на толерантността и помирението, в Европа на възможностите и свободното движение на хора и капитали, в образована Европа, която е микс от култури и история. И да го заслужим и използваме разумно. Защото ако Европа има своите основания за скептицизъм, ние нямаме. Нашият дебат е друг!

Няма да изненадам никого като споделя, че възнамерявам да гласувам за Реформаторски блок. Никога не съм крил пристрастията си тук, а който ме следи в социалките, вероятно често му досаждам с политика повече от обичайното. Но такова време настана. Иначе аз лично нямам политически амбиции. Никакви. Простосмъртен член на ДСБ съм. Реших да се присъединя към организацията, точно когато бяха в долна мъртва точка. Не за това, разбира се, а защото винаги съм ги припознавал за най-близки пазители на моите интереси на средностатистически грамотен и предприемчив българин, с проевропейска нагласа. Честно е да декларирам тази принадлежност. Защото освен да споделя аз как ще гласувам, което правя от години преди различни избори, този път ще ви призова и вие да гласувате. На всяка цена! И моля, гласувайте за някоя от, за жалост много малкото, проевропейски партии! Не загърбвайте това, за което мечтаеха и страдаха няколко поколения българи зад желязната завеса! Не пропилявайте с лека ръка, това което толкова трудно постигнахме през годините. Малко или много, то е положено усилие, павиран път, който дори лъкатушещ, ни доведе до повече свобода, повече ред и повече възможности… това ни дава Европа. Това, че не сме намерили най-краткия път, или още има да вървим по него, не бива да ни отчайва. Ако погледнем назад сме постигнали доста. И то си струва… Рационалният избор е да продължим, а не да се отказваме.

Не искам да звуча патетично, но ни грози съвсем осезаема опасност от реставрационни настроения. Те няма да ни върнат от пътя, но той ще продължи да лъкатуши, което ще продължи да ни отдалечава. А да излезем от безвремието на крайните коловози на Европа, зависи предимно от нас. Никой не би отказал да работи и инвестира в една подредена, стабилна, правова, пазарна и демократична България. От днешна лъкатушеща и неуверена България обаче, инвеститорите и предприемачите вече бягат. С тях ще избягат по-амбициозните, а накрая и последните мечтатели (не съм сигурен дали последните две групи вече не са се слели в една)… Това могат да постигнат днешните отчайващо посредствени и продажни управляващи.

Моля, тези от вас, които още не са решили дали и за кого да гласуват… дайте шанс на Реформаторския блок! И предайте нататък! Предложете на вашите близки и познати да направят същото!

Излезте от клишето ляво и дясно! С всеки ден става все по-неактуално. България и Европа имат нужда от реформи – спешни, точни и на място. И от хора, които имат куража да искат да създават, да работят, да печелят и да се развиват. Припознайте се като такива! Зависи първо от вас. Реформаторският блок тръгна от нулата и само няколко месеца по-късно е една от малкото рационални, адекватни и модерни политически формирования в България. С потенциал да бъде много повече в бъдеще. Помогнете му! Попътният вятър е важен. Помогнете си! Оставете настрани буквализма на пристрастията за това дали харесвате или не един или друг от листата! Оценете общностното! Разпознайте осъзнатия компромис, който още онази легенда за завета на Кубрат със снопа пръчки се опитва да ни е пример. Хората в Реформаторски блок го направиха и това е важно да бъде забелязано!

Не мога нищо да ви обещая, но знам, че за да можем да си обещаваме каквото и да е занапред трябва да сме повече – и повече българи, и повече европейци, а най-добре повече европейски, образовани и мислещи българи. Не живеем сами! Живеем и за тези, които идват след нас. И всяко нещо, което правим или не правим днес, утре ще има значение. Едно или друго. А бъдещето винаги има значение! Затова винаги си струва да се разходите до избирателната си секция. Още повече в тези избори… За да продължи бъдещето да зависи от нас самите!

В бюлетината листата на Реформаторски блок е под номер 10.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.